Немалко собственици на котки са се възхищавали на работата на котешкото езиче. То се стрелка толкова бързо към водата, че доскоро никой не е знаел точно как водата стига до стомаха на животното.

Ние, които можем да пием, засмуквайки поеманите течности, не можем да разберем драмата на повечето хищници. Собствениците на кучета са добра запознати с мляскането при лочене. За да поеме живителна влага, кучето вкарва езика си във водата и взема от нея със същия орган, подвит във формата на чаша.

Котките, малки и големи, са разработили далеч по-елегантен метод, разказват инженерите Педро Рийс и Роман Стоукър от Масачузетския технологичен институт, Сунгхван Джун от Политехническия институт на Вирджиния и Джефри Аристоф от Принстън. Те са публикували откритието си в сп. Science.

Според тях котешкото лочене зависи от инстинктивната способност на котката да изчислява уравновесяването на противодействащите сили на гравитацията и инерцията. Когато пие вода, котката изстрелва езика си, като го подвива надолу. Връхчето леко докосва повърхността на водата. Езичето после бързо се изтегля нагоре, поличайки след себе си стълб вода.

Точно в момента, в който гравитацията надделява над инерцията на издигащата се вода, котката захапва водната струя и я поглъща. И това се случва четири пъти всяка секунда. Езикът на животното се движи със скорост един метър в секунда.