Изследователският екип установява още, че когато по-доминантните кучета кихат, тогава са необходими само няколко кихавици, за да премине събранието. Ако доминантните кучета не кихнат, сбирката започва едва след 10 или повече кихавици.

Това обаче показва, че водачите на глутниците могат да бъдат прескочени, ако достатъчно членове на глутницата искат. „Кихавиците действат като своеобразен кворум и трябва да достигнат определен праг, преди групата да смени дейността си – казва Андрю Кинг от Университета Суонзи, един от участниците в проучването.

Авторите отбелязват, че кихавиците са подобни на сигналите, използвани от други видове каниди като тревожни сигнали. Но кучетата в изследването били физически спокойни и останалите кучета не реагирали на кихавиците със стрес или тревожност.

Кворумното поведение, при което се изисква минимален брой „гласове“, за да може цялата група или част от животните да продължат напред, е наблюдавано и при сурикатите, пчелите, планинските горили и капуцините.

Източник: Science Alert