Джейн Гудал откри, че шимпанзетата се целуват по човешки

01 май 2019 г., 14:40
2840

Британката, която бе приета за равна от маймуните, прекара 38 години в джунглата с бинокъл в ръка.

Снимка: Kelleher Photography / Shutterstock.com

Биографите я наричат „жената, която дефинира по нов начин човека”.

Джейн Гудал не е открила липсващото звено между маймуната и човека, но е толкова близо до тази цел, както никой друг в научния свят. Изключителните наблюдения на британката върху шимпанзетата в Африка, които започват през 60-те години на миналия век и продължават и до днес, промениха тезите на учените за връзката между човека и останалите бозайници. Тя не е просто “жената с шимпанзетата”, усилията й дадоха нов поглед на хората към човешкото във всеки от нас и към човечността и благородството, които се оказва, че могат да бъдат качества не само на хората.

Свързват ни много общи неща с шимпанзетата,  показват наблюденията на изследователката в националния резерват Гомбе в Танзания. Имаме 98% общо ДНК.

Те използват гримаси, които изглеждат необичайно човешки,

въпреки че никога няма да разберем дали изпитват чувствата, които в нашите очи отговарят на тези гримаси. Шимпанзетата често се поздравяват с целувка, прегръдка или нежно докосване с ръка, също като нас. Децата остават с майките си, докато пораснат. Освен това се оказва, че шимпанзетата са всеядни. А може би най-интересното откритие е, че си служат със сечива, също като хората. Всички тези неща са открити от Джейн Гудал при наблюденията й в продължение на 38 години!

Изследователката се ражда в Лондон  на 3 април 1934 г.

Живее с голямото си семейство в къща в Бърнмаут край океана. Още от малка обожава животните и прекарва часове навън сред природата. Когато е на малко повече от годинка, нейният баща й подарява играчка шимпанзе, голямо като истинска маймуна. Приятели предупреждават родителите й, че детето може да се изплаши. Джейн обаче обожава Джубили. И днес маймуната седи на стол в дома й в Англия. Момиченцето е толкова запленено от мистерията на джунглата, че

когато е на 11 години, решава, че иска да отиде в Африка,

дори да живее там.

Един ден Джейн се напъхва в кокошарник и остава часове наред, за да наблюдава как кокошките снасят яйца. Семейството й я търси навсякъде, подават и сигнал в полицията. Когато се появява, Джейн е толкова ентусиазирана от снасянето на яйцата, че майка й решава да не й се кара. Момичето се разбира много добре с майка си, която често й повтаря, че ако наистина много желае нещо, може да го постигне, ако работи упорито и никога не се отказва. След като завършва училище, Джейн не постъпва в университет, а изкарва курсове за секретарка. По-късно напуска работа и се връща в родния си град, където работи като сервитьорка, за да спести пари за билет до Африка.

Най-накрая мечтата й се осъществява

и през 1957 г. младото момиче заминава за Африка. Работи като секретарка в Найроби, Кения. Съдбата я среща с антрополога Луис Лийки и жена му Мери, които тъкмо планират да започнат изследване на човекоподобните маймуни. Джейн започва да работи за тях и Лийки много скоро открива, че именно тя е човекът за новия му проект - мотивирана, търпелива и необременена с досегашните теории за маймуните.

През 1960 г. Лийки изпраща Джейн да наблюдава шимпанзетата в националния резерват Гомбе в Танзания. Той финансира изцяло проекта, като предупреждава Джейн, че изследването може да продължи 10 години. Момичето смята, че

всичко едва ли ще трае повече от 3 години. И двамата обаче грешат.

Наблюденията на Джейн  навъртат 38 години, а грижата й за шимпанзетата е основна и до днес. Никой не си е представял, че проектът ще се разрасне до сегашните си мащаби.

Та тогава, през 1960 г., 26-годишната Джейн е готова да отиде в джунглата сама. Танзанийското правителство обаче смята, че е недопустимо една млада англичанка да живее сама в гората, затова майка й Ван заминава с нея. Резерватът Гомбе е разположен покрай езерото Танганайка и граничи с Бурунди и Конго.

Отначало Джейн е отчаяна - шимпанзетата не я допускат близо до себе си и тя не може да види почти нищо.  Постепенно обаче успява да спечели доверието им и те й позволяват да ги следва през джунглата. Поздравяват я, както се поздравяват помежду си - с целувка или докосване. Джейн си намира любимо място за наблюдение - възвишението “Върхът”. Понякога прекарва там дни наред с бинокъл в ръце, като се подкрепя с консерви и кафе.

Само след три месеца тя прави първото си голямо откритие.

Наблюдава мъжки екземляр, който нарича Дейвид Сивата брада, да яде нещо. Установява с изненада, че това е малко диво прасе. Дейвид яде месо!  Дотогава се е смятало, че шимпанзетата са тревопасни. Джейн праща телеграма на Луис Лийки. Той веднага я снабдява с нови провизии и урежда по-нататъшното финансиране на проекта. След няколко седмици Джейн прави още едно голямо откритие - Дейвид Сивата брада бърка в термитник, като си служи с малко клонче. Това, което младата жена има шанса да види обаче, е как шимпанзето маха листата от клончето, като го приготвя, за да го мушне по-добре в мравуняка. Така Джейн открива за първи път, че

други същества освен човеците също могат да си служат със сечива 

Откритията на младата англичанка не остават тайна за света. През 1964 г. списание “Нешънъл джиографик”  изпраща екип с камери и екипировка, който да документира наблюденията й. Луис Лийки настоява Джейн да учи за докторска степен по етология - науката за поведението на животните в естествената им среда. Само така тя би била приета от научната общност, смята той. Джейн приема с неохота идеята, защото знае, че това ще я откъсне от любимите й шимпанзета. Младата изследователка защитава дисертация в Кеймбридж през 1965 г., като е една от осмината, успели да направят това, без да притежават бакалавърска степен.

Мнозина, включително и нейният научен ръководител, първоначално смятат, че методите й са непрофесионални.

Джейн дава имена на всяко от животните,

които наблюдава, докато другите учени държат те да се водят под номера. Използва разкази и описания в бележките си и приписва човешки черти на шимпанзетата - смятано за голям грях в етологията. “Но защо това да е толкова ужасно? Щом можем да тестваме лекарства върху шимпанзетата, защото са биологично толкова близки до нас, след като приемаме, че има изключително големи прилики между мозъка и нервната систем на шимпанзето и човека, не е ли логично, че ще има прилики поне в основните чувства, емоции, настроения между двата вида?” - пише Гудал в своя книга, публикувана през 1990 година.

Приносът на изследователката е, че стеснява изключително много “пропастта” между определенията за човека и за шимпанзето. Наблюденията й се посрещат през годините като основополагащи открития в приматологията и етологията.
Джейн Гудал е толкова

влюбена в шимпанзетата, че решава да следва природосъобразните им навици

и в личния си живот. През 1964 г. тя се омъжва за холандския фотограф Хуго ван Лавик, който е пристигнал в Африка да документира изследванията й. И двамата споделят обща любов към джунглата и животните. През 1971 г. се ражда синът им Хуго, известен с прякора Граб. Джейн се опитва да гледа детето със същото търпение и отдаденост, което наблюдава при шимпанзетата. Тя кърми бебето си когато то поиска, за разлика от повечето англичанки по това време, които хранят децата си със сухо мляко. По-късно Джейн и Хуго се развеждат. Тя се омъжва повторно за бившия шеф на националните паркове на Танзания Дерек Байсон, който обаче умира от рак пет години по-късно.

През 1965 г. Джейн и Хуго основават изследователския център “Гомбе стрийм“, в който могат да участват студенти и изследователи и да помагат при наблюденията на шимпанзетата. Центърът продължава и днес да обучава специалисти приматолози.

През 1977 г. е създаден и институтът

“Джейн Гудал”, който продължава пионерската дейност на основателката си. Днес той е глобален лидер в усилията за опазване на шимпанзетата в естествените им хабитати.  Институтът е освен това един от най-уважаваните в усилията си за създаването на програми, ориентирани към подпомагане на местното население, което живее близо до шимпанзетата. Както казва самата Гудал: “Как може дори да опитвате да спасите шимпанзетата и горите им, ако хората наоколо така очевадно за всички се опитват просто да оцелеят?”. Голяма популярност доби и програмата “Рутс енд шутс”, която е насочена към младите хора.

Джейн Гудал посещава резервата всяка година по два пъти, “за да зарежда батериите си”. Днес изследователката пътува почти непрекъснато, като мобилизира усилията на правителства и неправителствени организации за опазване на шимпанзетата. 

Калина Маркова

Някои от главните открития на Джейн Гудал

1960 г.
- Шимпанзетата са месоядни.
- За първи път е документирана направата на сечиво от нечовек.
1964 г.
- Планиране – мъжкарят Фиган показва, че съвсем умишлено е планирал отвличането на бебето Флинт, за да накара майка му Фло и останалите от групата да го последват.
- Използване на предмети, направени от човека - мъжкарят Майк използва празни варели от керосин, за да сплашва останалите по-големи свои събратя и да стане водач на стадото.
1966 г.
- Детски паралич напада Гомбе и заразява както хора, така и шимпанзета. Установено е също така, че шимпанзетата могат да се заразят и със СПИН.
1970 г.
- Когато виждат водопад, шимпанзетата изпитват такова благоговение, че спонтанно започват да танцуват. Джейн Гудал смята, че изразът на благоговение при маймуните наподобява емоциите, които са насочили първите хора към религията. 
1974 г.
- Бойни действия - избухва война между мъжките от семейството Казакела и 7 мъжкаря от отцепила се група. Враждата продължава 4 години, докато не са изтребени отцепниците с изключение на няколко женски. Такъв тип насилие дотогава не е наблюдавано при шимпанзетата.
1975 г.
- Канибализъм - женската Пашън убива и изяжда малкото на женската Гилка. Поделя плячката с дъщеря си Пом.
- Коалиции - статутът на Фиган като водач е разклатен, след като брат му Фабен изчезва.
1987 г.
- Осиновяване - младата женска Спиндъл “осиновява” бебето Мел, след като майка му умира от пневмония.
1994 г.
-  Брак - мъжките в Гомбе отвеждат женските настрани от общността от време на време, като установяват кратки моногамни връзки с тях. Смята се, че те правят това, за да са сигурни, че поколението ще е тяхно.
 - Трансфер на технологии - шимпанзетата от една общност имитират начина, по който шимпанзетата от друга изработват сечива.
1995 г.
- Близнаци - женската Рафики ражда близнаците Рутс и Шутс, едва втората двойка близнаци, документирана в Гомбе.
- Билки - забелязано е, че шимпанзетата дъвчат растението аспилия, за което се смята, че облекчава стомашни болки и намалява паразитите в червата.

Ключови думи:
Коментари