Доколкото от 12. в. пр.н.е. до 2. в. сл.н.е. Сакар винаги е бил в рамките на “одриската” територия, то мегалитите там са формирали единна и относително затворена система, цялостна група, в която са се развивали строителните и ориентационните принципи на долмените, създавани от едно и също население. Докато много от западноевропейските мегалити са от готови, без обработка скални късове, довлечени от скандинавските ледници, при по-късните балкански и кавказки мегалити винаги личи обработка на елементите.

Опити за описание

на мегалитите в Сакар планина предприемат различни учени. През 1888 г. братята археолози Карел и Херман Шкорпил преброяват около 100 долмена в Сакар. Те отличават малко на брой големи, често безмогилни долмени и много могилки с по една-две плочи, останки от малки долмени, както и могилки без долмени, но схващани като мегалитни обекти. Броенето на обектите обаче не е диференцирано.

През 1901 г. Георги Бончев преброява над 450 долмена; включва големите и запазените, но също и разрушени, често скрити под могилки. Броенето отново не е диференцирано.

Иван Велков и Васил Миков в 30-те години на 20. век вече  съзнателно броят селективно долменните и недолменните (надгробни) могилки. Само около с. Младиново те отбелязват 12 долмена, 76 долменни и 146 надгробни могили. За съжаление днес броят на тези обекти в района е намалял няколко пъти. Няма друга причина за това освен съзнателното им рушене от иманяри и злосторници.

Във фундаменталния каталог „Мегалитите в Тракия”, ч. 1. (1976) и ч. 2. (1982) са представени подробно резултатите от разкопки на около 45 долмена в Сакар, което изглежда е оценка за общия брой оцелели по онова време там долмени. Недостатък и тук е липсата на диференцирано броене.

Основният проблем, който се опитваме да решим,

е колко от тези паметници са оцелели до днес. При това  спазваме традицията на първите изследователи и регистрираме всички долмени (без обикновените надгробни могилки, където не виждаме следи от долмени). По този начин в проведените експедиции сме установили общо около 100 долмена с различни размери и в различно състояние – от добро запазване до почти пълна разруха.

Ние започнахме пререгистрация на долмените в системата на GPS координати. Предприехме и изучаване на точната азимутална ориентация на отворите на долмените, каквато у нас досега не е провеждана системно и еднообразно. Специално долмени в Сакар посетихме през 2008 и 2011 г. Данни публикуваме постепенно в първия у нас онлайн каталог на мегалитите на Балканите: http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com.

Изследванията ни имат поне 3 цели: 1. Да направим GPS пререгистрация и регистрация на долмени в Сакар и да извършим описание като начало на редовен мониторинг на тези паметници; 2. Да изучим конструкцията им и проследим еволюцията; 3. Да изследваме ориентацията им.

Долмените може да са с една или няколко камери

(помещения), да имат или не дромос (коридор) и фасада, също и кръгови или квадратни крепиди – своеобразни огради от вертикално забити камъни или плочи, понякога изпълняващи и крепежна функция за могилите.

Доста от големите долмени имат фасади, което сочи, че са били предназначени за открито гледане, т.е. че са били достъпни, а не са гробници. Най-вероятно броят на камерите, дромосът и фасадата показват важността на обекта. Има съседни долмени, един от които е много по-представителен от другите.

Gallery

Gergana Encheva / Shutterstock