Ново видео от слънчевия телескоп GST показва как плазмени "капки" падат обратно на Слънцето с невиждана досега яснота.

Слънчевата обсерватория "Биг Беър" (BBSO) вече разполага с още по-мощен инструмент – слънчевия телескоп "Год Солър" (GST), който след последния си ъпгрейд достига теоретичната граница на своите възможности. С помощта на нова адаптивна оптична система той успява да преодолее смущенията, причинени от земната атмосфера, и предоставя най-ясните изображения на фините структури в слънчевата корона – горещата външна атмосфера на Слънцето.

Защо короната е загадка за науката

Слънчевата корона остава един от големите космически парадокси – температурата ѝ достига милиони градуси, което е стотици пъти повече от тази на видимата повърхност под нея. Точният механизъм зад това нагряване все още не е напълно изяснен. Едва през последните години учените разполагат с достатъчно детайлни наблюдения, които дават нова светлина върху този феномен.

Короната е и източник на слънчевия вятър, чиито проявления имат пряко въздействие върху космическото време и междупланетната среда. Ето защо наблюденията ѝ с максимална прецизност са от критично значение.

Новата адаптивна оптика – пробив в наблюдението на Слънцето

Новата адаптивна оптична система на GST е ключов фактор за постигането на тази прецизност. Тя коригира изкривяванията на изображението, предизвикани от земната атмосфера, подобно на автофокус и стабилизация на изображението в съвременните камери, но с много по-висока точност и сложност.

„Турбуленцията във въздуха силно влошава изображенията на космически обекти, като нашето Слънце, но сега можем да компенсираме този ефект“, казва Дирк Шмидт от Националната слънчева обсерватория.

Оптичният инженер Никола Горсекс добавя: „Тази технология действа като оптичен коректор, който елиминира ефектите от атмосферните смущения.“

Изумително видео на коронарен дъжд

Един от първите резултати от новата система е видео с изключително висока резолюция, показващо така наречения коронарен дъжд – процес, при който кондензирана плазма се връща обратно към Слънцето. Това е зрелищно явление, което досега не можеше да бъде наблюдавано в такива детайли.

Резолюция до 63 километра – теоретичната граница

Благодарение на новата технология GST вече може да наблюдава короната с резолюция от едва 63 километра – близо до теоретичната граница за 1,6-метровия телескоп. За сравнение, досегашната разделителна способност не надхвърляше 1000 километра, ниво достигнато още преди 80 години.

„Системата за коронална адаптивна оптика най-накрая запълва празнината в нашите наблюдения и отваря нови хоризонти за слънчевата астрономия“, коментира Томас Риммеле, създател на първата адаптивна оптика за наблюдение на слънчевата повърхност.

Бъдещето на слънчевите наблюдения

Очаква се тази революционна технология скоро да бъде внедрена и в други телескопи по света, включително такива, които използват резолюция от 8К, като Вакуумния кулов телескоп (VTT). Това ще позволи още по-дълбоко разбиране на нашата звезда и на процесите, които влияят върху целия Слънчевата система.

Изследването е публикувано в престижното списание Nature Astronomy.

Източник: IFLScience