Всяка година от края на април до средата на май Земята преминава през останките на Халеевата комета (1P/Halley) и резултатът от това е красив метеорен дъжд, чийто пик е тази седмица. По конкретно – на 5 май в 04:00 ч универсално време (според American Meteor Society). Този момент обаче варира в зависимост от различните експерти, а и пикът на този метеорен дъжд продължава няколко дни. При всички положения най-доброто време за наблюдението му ще бъде в часовете преди изгрев слънце на 5 и 6 май.

Ета Акваридите са известни със своята скорост – те навлизат в земната атмосфера с 66 км/с и образуват дълги сияещи следи след себе си. Според American Meteor Society те могат да траят от няколко секунди до минути.

Хората, живеещи в Северното полукълбо, ще могат да видят от 10 до 30 метеора на час.

Прословутите опашки на Ета Акваридите. Тенеси, 2013 г. Източник: NASA

Метеорите често се наричат и падащи звезди заради проблясъците от светлина, предизвикани от прахта и скалните фрагменти (някои са големи колкото песъчинка), които изгарят в атмосферата, докато Земята преминава през опашката на кометата.

Те се кръщават на съзвездието, от което идват. В този конкретен случай – Водолей (Aquarius). Реално погледнато на небосовода изглеждат така, сякаш идват от всички посоки, тъй че не е необходимо да ги търсите на конкретно място. Просто погледнете нагоре!

Както обикновено, най-хубаво е да наблюдавате подобно събитие на място, където няма изкуствена светлина в часовете преди изгрев. Освен това на очите ви са необходими около 30 минути, за да се нагодят към тъмнината, тъй че се облечете топло, вземете си одеяло и се настанете удобно.

Това не е единственият метеорен поток за годината, който е предизвикван от останки от Халеевата комета. Следващият е през октомври (Ориониди).

Човечеството наблюдава светлината на Халеевата комета поне от 273 г. пр. Хр. Тя дори е изобразена на Гоблена от Байо - парче бродиран плат с размери 0,5 на 68.38 м), което показва събитията около Норманското нашествие в Англия. Чак през 1705 г. обаче Едмънд Хейли открива нейната периодичност.

На кометата са ѝ необходими 76 години, за да се завърти около Слънцето. За последно можехме да я наблюдаваме през 1986 г. Следващия път, когато ще навлезе във вътрешната част на Слънчевата система, ще е през 2061 г.

Източник: IFLScience