Все още не знаем как точно се е зародил животът на Земята. Според една от теориите строителните блокове са дошли от космоса. Сега ново изследване на няколко богати на въглерод метеорити допълнително подкрепя тази идея.
Екип, ръководен от учени от Университета Хокайдо в Япония, анализира метеорити посредством нови и изключително чувствителни техники, и засича органични смеси, които формират гръбнака на нуклеиновите киселини, присъщи за живота, който познаваме днес – ДНК и РНК.
Изследователите анализират три метеорита, богати на водород – мърчисъновия, който пада в Австралия през 1969 г., метеорита Мъри, който пада в Кентъки през 1950 г. и метеорита Тагиш, който пада в Британска Колумбия през 2000 г.
Въпреки че тези космически скали удрят Земята сравнително скоро, те са изключително стари и най-вероятно са съществували още в зората на Слънчевата система (ако не и преди това).
Богатите на въглерод метеорити съдържат огромно количество органични смеси. Когато става дума за зараждането на ДНК и РНК молекулите на Земята, смесите, към които учените проявяват най-голям интерес, са т.нар. нуклеобази – парченцата, които се слепват едно към друго и формират дългите вериги на генетичната информация.
Съществуват два основни класа нуклеобази – пиримидини и пурини. Благодарение на изключително изключително чувствителните техники за анализ авторите на новото изследване засичат няколко пиримидини в проби, взети от метеоритите, които досега са били откривани.
„Открихме голямо разнообразие от пиримидинни нуклеобази и техните структурни изомери и в двете проби от мърчисъновия метеорит – по-голямата част от тях не са били засичани в метеорити“, пише екипът в своя научен труд.
Нитрогенни бази. Източник: Orange Deer studio / Shutterstock
По-стари експерименти, симулиращи съдържанието на космическите материали, показват, че в необятното пространство съществуват най-разнообразни нуклеобази. Това от своя страна означава, че „тези класове органични смеси се срещат повсеместно в извънземните среди – както във, така и извън Слънчевата система“, пише екипът.
Защо тези смеси са толкова важни? Нишките на ДНК-то и РНК-то разполагат със структурен „гръбнак“, съставен от захаро-фосфатна верига. Нуклеобазите се прикачат към тези захари. При ДНК-то те се сдвояват по специфични начини и образуват „стъпалата“ в спираловидната стълбица.
Източник: ShadeDesign / Shutterstock
Пуринните и пиримидинните нуклеобази винаги се сдвояват заедно в рамките на ДНК-то заради своята структура и видовете водородни връзки, които могат да образуват. Това означава, че съотношението между пуринните и пиримидинните нуклеобази винаги е константно в рамките на ДНК молекулата.
Тези нуклеобази вероятно са възникнали благодарение на фотохимичните реакции сред различните материали в космоса (дори преди формирането на Слънчевата система).
Авторите смятат, че към края на периода, в който Земята е била бомбардирана изключително силно от космически обекти (приблизително преди 4 до 3,8 млрд. години), огромно разнообразие от тези строителни блокове вероятно са се озовали на планетата благодарение именно на метеоритите.
“Ето защо се смята, че притокът на подобни органични [смеси] е изиграл важна роля при химичната еволюция на първичната Земя“, пишат още авторите.
Незамърсените проби от астероидите Рюгу и Бену със сигурност ще хвърлят повече светлина по този въпрос.
Изследването е публикувано в Nature Communications.
Източник: Science Alert
