През 2016 г. астрономите наблюдаваха как свръхнова избухва в близка до нас галактика. През следващите години те видяха и как светлината от това събитие си взаимодейства с междузвездния прах и създава светлинно ехо на мощната експлозия. Това е изключително рядък феномен и фактът, че „Хъбъл“ успя да го заснеме, е меко казано невероятно.

Първото светлинно ехо е засечено едва 34 дни след пика в яркостта на свръхновата в B-лентовия филтър (който филтрира светлината в дължини на вълната, покрити от синята част от видимия светлинен спектър). Впоследствие изследователите го проследяват няколко пъти в рамките на следващите 578 дни, както и още веднъж – 1991 дни по-късно – когато вече е видимо второ светлинно ехо, както и два допълнителни външни пръстена.

„Данните са впечатляващи и ни позволяват да създадем особено невероятни цветни снимки и анимации, които показват еволюцията на светлинното ехо в рамките на 5-годишен период. Това е рядък феномен, който досега е бил документиран само в няколко други свръхнови“, казва водещият учен на изследването проф. Максимилиан Стрицингер от Орхуския университет в Дания.

Снимки на светлинното ехо. Източник:  NASA/ESA/STScI/Stritzinger et al.

Светлинното ехо показва, че около свръхновата съществуват четири ясно различими пласта междузвезден прах – това е информация, която вероятно не би могла да бъде добита по друг начин. Екипът е на мнение, че тези прахови структури наподобяват швейцарско сирене – т.е. праховите структури обкръжават големи дупки.

„Взривът от тази мощна свръхнова се придвижва с около 10 000 км/с. Пред тази ударна вълна откриваме проблясък от светлина, излъчвана от свръхновата. Именно това образува разширяващите се пръстени, които можем да видим на изображенията. Свръхновите са важни, тъй като тези космически експлозии образуват голяма част от тежките елементи като въглерод, кислород и желязо, които съставляват нашата галактика, звездите и планетата ни“, добавя съавтора на изследването д-р Луис Галбани от Института за космически науки в Барселона.

Свръхновата избухва в Кентавър А – галактика, намираща се сравнително близо до нас – на около 10-16 млн. светлинни години. Тя разполага с активна свръхмасивна черна дупка, чиято маса надвишава слънчевата цели 55 млн. пъти.

„Кентавър А представлява гигантска елипсовидна галактика. Този тип галактики са предимно тихи, без прах и без млади звезди, които имат навика да избухват в свръхнови. Очевидно обаче Кентавър А е по-различна. Това е силен радиоастрономически източник и съдържа силно изявени прахови линии, в които се образуват нови звезди. Това е признак, че „наскоро“ Кентавър А е погълнала друга по-малка спирална галактика и нещата все още не са се успокоили – това вероятно ще се случи чак след няколко стотици милиона години. Като наблюдаваме това светлинно ехо, ние можем да научим повече за бурните галактически сблъсъци“, добавя проф. Стрицингер.

Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal Letters.

Източник: IFLScience