„Хъбъл“ надникна назад във времето (доколкото е възможно) и пак не успя да открие първите звезди

Астрономите не знаят кога са се зародили първите звезди във Вселената, тъй като те все още не са ги наблюдавали. А сега нови наблюдения, направени с телескопа „Хъбъл“, показват, че първите звезди и галактики най-вероятно са се формирали много по-рано, отколкото смятахме до момента.

Защо? Все още не сме ги видели – дори и с най-добрия телескоп, който разполагаме в момента.

Изследователи са използвали „Хъбъл“, за да надникнат назад във времето (и пространството) – до абсолютния технически максимум – с надеждата да зърнат това първо поколение звезди (т.нар. Population III) в началото на Вселената.

“Хъбъл“ надниква във време, в което Вселената е била на едва 500 млн. години (смята се, че това е пределът на телескопа) и пак не открива доказателства за тези ранни звезди.

Името Population III е малко объркващи. Не трябва ли да се казват Population I? Каквото и да си говорим, астрономите въобще не ги бива в наименуването.

Името Population I вече е било заето – с него астрономите класифицират звездите в Млечния път (нашето Собствено слънце, което е богато на по-тежки елементи, е Population I). Впоследствие името Population II се използва за класифицирането на по-старите звезди в Млечния път, в които има по-малко тежки елементи.

И така стигаме до Population III – само това име остава за класифицирането на звездите, създадени от първичната материя, която се е появила от Големия взрив преди приблизително 13.8 млрд. години.

Най-вероятно звездите Population III са създадени изцяло от водород, хелий и литий – единствените елементи, които са съществували преди процесите в ядрата на тези звезди да могат да създават по-тежки елементи като кислород, азот, въглерод и желязо.

Екипът, проучвал ранната Вселена от около 500 млн. до 1 млрд. години след Големия взрив, е ръководен от Рахана Батавдекар от Европейската космическа агенция. Изследователите са изучили подробно звездния куп MACSJ0416 (име, което само потвърждава горното твърдение по отношение на имената) и съседния район с помощта на „Хъбъл“ (използвани са и данни от „Спицър“ и Много големия телескоп на Европейската южна обсерватория.

Източник: NASA and Feild

Тези наблюдения са били част от програмата Frontier Fields на „Хъбъл“, при която са наблюдавани 6 далечни галактически купа в периода 2012-2017. Благодарение на нея получаваме най-дълбоките наблюдения, правени някога на галактически купове, както и на галактиките зад тях.

Всичко това се постига благодарение на ефекта на гравитационната леща - явлението на изкривяване на траекторията на светлината при преминаване в близост до масивни астро-обекти като звезди или галактики. Тези масивни обекти изпълняват ролята на гигантски космически лупи, които ни позволяват да надникнем много по-надалече към обектите зад тях (отвъд техническите способности на "Хъбъл"). Наблюденията разкриват галактики, които са от 10 до 100 пъти по-бледи от всичко, което сме виждали до момента.

Батавдекар и нейният екип разработват нова техника, която отстранява светлината от ярките галактики на преден план, които съставляват въпросната гравитационна леща. Вследствие на това откриват галактики с по-ниска маса, които досега не са били наблюдавани с „Хъбъл“. Те се намират на разстояние, на което Вселената е била на по-малко от 1 милиард години.

„Не открихме доказателства за тези звезди Population III от първо поколение във въпросния космически времеви интервал“, казва Батавдекар. – Резултатите показват, че галактиките най-вероятно са се образували много по-рано, отколкото предполагахме досега.

Източник: Science Alert