Нов анализ на една от най-прочутите експлозии в космическото пространство разкрива любопитна асиметрия.

Учени откриват, че част от  Касиопея А – остатък от свръхнова – не се разширява равномерно.

Нещо кара част от облака да се движи – не навън, както останалата част от материала, а навътре, към източника на експлозията.

„Това движение назад в западната част може да означава две неща – казва астрономът Джако Винк от Амстердамския университет в Нидерландия – Или някъде там има дупка – своеобразен вакуум – в материала на свръхновата, който кара горещата обвивка да се придвижва локално навътре. Или мъглявината се е сблъскала с нещо.“

Касиопея А, разположена на 11 000 светлинни години, е един от най-известните и добре изучени обекти в Млечния път. Това всъщност е остатък от свръхнова - структура, която остава след взривяването на звезда в свръхнова. Остатъкът от свръхновата е очертан от разширяващата се ударна вълна и е съставен от изхвърлена материя от експлозията и междузвездна материя, която е била пометена по пътя.

Смята се, че свръхновата Касиопея А е наблюдавана за първи път през 70-те години на 17-и век, когато озарява небето. Впоследствие астрономите не престават да я изучават. Тя е особено подходящ обект за изучаването на еволюцията на свръхновите.

Касиопея А излъчва светлина в различни дължини на вълните и се състои от голяма сферична (приблизително) обвивка от разширяващ се материал. Той вероятно е бил изхвърлен преди самата свръхнова, когато звездата е ставала все по-нестабилна.

Този материал се разширява средно със скорост между 4000 и 6000 км/с.

В своето ново проучване Винк и неговите колеги изучават данни, покриващи период от 19 години и събрани от рентгеновата обсерватория „Чандра“. По този начин те получават по-ясна представа за начина, по който този остатък се променя.

Специалистите откриват, че част от западната част на вътрешния регион на обвивката се придвижва навътре – към центъра – със скорост от 3000 до 8000 км/с. Те също така установяват, че външната ударна вълна в същия регион на обвивката се ускорява. Според компютърни модели, пресъздаващи разширяваща се ударна вълна, сблъсък с някакъв обект ще накара първоначално ударния фронт да намали скоростта си, а впоследствие – да се ускори. „Точно както измерихме и ние“, обяснява Винк.

Карта на Касиопея А, която показва нейното разширение. Източник: J.Vink/astronomie.nl

С какво може да се е сблъскала ударната вълна?

Благодарение на други остатъци от свръхнови знаем, че материалът в пространството около звездата може да образува обратни сътресения; например по-плътните региони от междузвездния газ и прах (или дори предишна и по-бавно движеща се обвивка от материал, изхвърлен от звездата в последните ѝ мигове).

В случая с Касиопея А един по-плътен регион от материал, изхвърлен от умиращата звезда, може да е образувал частична обвивка, в която остатъкът се е врязал по време на своето разширение отвътре навън.

Не е изключено и да става дума за кратка фаза на звезда на Волф-Райе, при която изключително големи звезди губят своята маса светкавично, а това от своя страна довежда до формирането на празнина в пространството наоколо.

Изследването е прието за публикуване в The Astronomical Journal и може да бъде прочетено в arXiv.

Източник: Science Alert