Двойка астероиди, намиращи се в орбита около Слънцето, са се формирали преди по-малко от 300 години, открива ново изследване.

Това ги прави най-младата двойка астероиди, откривани някога в Слънчевата система (с фактор от 10). Находката би могла да хвърли повече светлина върху начина, по който тези космически скали се разпадат, и същевременно повдига някои нови и интригуващи въпроси.

„Изключително вълнуващо е да открием толкова млада двойка астероиди, образувани преди около 300 години – буквално сякаш тази сутрин (а не дори вчера) по отношение на астрономически времеви мащаби“, казва Петър Фатка от астрономическия институт на Чешката академия на науките.

Когато Слънчевата система се е формирала от гигантски облак от газ и прах, всичко, което не е послужило за образуването на планети или на Слънцето, остава да се рее в пространството под формата на отломки – комети, астероиди и т.н.

Смята се, че тези тела се носят в безтегловност още отпреди зората на нашия свят. Всъщност астрономите подозират, че скалистите планети като Земята, Венера, Марс и Меркурий са нараснали, като са привличали към себе си подобни обекти. Ето защо астероидите са особено интересни космически тела – те не само че съдържат информация за състава на ранната вселена, но вероятно и представляват строителните блокове, от които се е формирал нашия собствен свят.

Астрономите се интересуват и от начина, по който астероидите се променят с течение на времето, тъй като тази информация може да ни помогне да интерпретираме онези, които изучаваме. А това от своя страна ще ни позволи да предсказваме по-прецизно бъдещото поведение на астероидите, което е от съществено значение за крехък свят като нашия, чийто екосистеми могат да бъдат унищожени за отрицателно време при един потенциален сблъсък с космическа скала.

Двата нови астероида, наречени 2019 PR2 и 2019 QR6, са открити поотделно през 2019 г. съответно чрез телескопа Pan-STARRS1 в Хавай и Catalina Sky Survey в Аризона.

Малко след това става ясно, че двете скали имат елипсовидна орбита, която изглежда необичайна на фона на останалите астероиди, прелитащи близо до Земята по време на своето пътешествие около Слънцето.

Двойните астероиди не са нещо ново, но механизмите, по които се образуват, не са изучени особено добре. Ето защо учените извършват допълнителни наблюдения с помощта на няколко различни телескопа. Те заснемат двойката и проучват бледите отражения на слънчевата светлина, отскачаща от повърхността им.

Тези наблюдения разкриват, че по-големият от двата обекта е с диаметър около 1 км, а другият е наполовина по-малък. Освен това и двата астероида имат сходни повърхностни характеристики, което подсказва, че съставът им е приблизително еднакъв.

„Ясно е, че 2019 PR2 и 2019 QR6 са се образували от един и същи родителски обект и че тяхната висока орбитална сходност не е случайна“, казва Фатка.

За да проследят произхода на тези обекти, изследователите комбинират наблюдения с изготвянето на модели. Така разбират, че двойката се е отцепила от по-голям обект преди едва 27 години.

Вероятно по-голямата част от двойките астероиди са резултат от ротационен синтез – т.е. когато един астероид започне да се върти толкова бързо, че в края на краищата започне да се разпада. Впоследствие останките образуват един по-малък обект.

В случая обаче възникват някои въпроси. 2019 PR2 и 2019 QR6 имат специфична конфигурация – за да възникне нещо подобно без външна намеса, биха били необходими много повече от 270 години. Екипът се опитва да моделира обекта отново и открива, че противоречие може да се разреши, ако родителското тяло е комета, чиято дегазация би избутала двата астероида на мястото им, на което ги виждаме днес.

Това обаче също повдига някои въпроси.

„Днес телата не показват каквито и да било признаци на кометна активност – казва астрономът Николас Московиц от обсерваторията „Лоуъл“. – Съответно пълна мистерия е как тези обекти са извършили прехода от едно родителско тяло към индивидуални активни обекти към неактивната двойка, която виждаме днес – при това за по-малко от 300 години.“

2019 PR2 и 2019 QR6 ще се приближат отново до Земята през 2033 г. Можем да се надяваме, че бъдещите наблюдения ще намерят отговори на настоящите въпроси.

Изследването е публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

Източник: Science Alert