Централният регион на Млечния път е гъсто и доста оживено място. Именно тук откриваме супермасивната черна дупка Стрелец А*, както и огромна концентрация на звезди – т.нар. Ядрен звезден куп. В рамките на едва 26 светлинни години има приблизително 20 млн. звезди. Сега ново изследване (в три отделни проучвания – тук, тук и тук) твърди, че малка част от тези звезди не са се формирали на това място.

Приблизително 7 процента от звездите в Ядрения звезден куп имат доста характерни свойства, които ги отличават от останалите звездни тела. В частност – популацията се отличава с различени химичен състав. Тези звезди са по-бедни на елементи, по-тежки както от хелий, така и от водород. Освен това се движат по-бързо от останалите звезди, а орбитата им изглежда е наклонена в съответствие с диска на Млечния път.

Всичко това кара астрономите да предполагат, че звездите са се образували далече от ядрото на Млечния път. Но къде и кога са се озовали тук? Компютърни симулации показват, че най-вероятно тези звезди са се присъединили към Ядрения звезден куп в рамките на последните 5 млрд. години.

По отношение на мястото им на формиране екипът проучва две потенциални възможности. Напълно възможно е някога тези звезди да са съставлявали ядрото на галактика-джудже, орбитираща Млечния път (или пък да са били част от множеството кълбовидни купове около нашата галактика. Според най-вероятния сценарий става дума за кълбовиден куп, който се е образувал в рамките на 10 000 – 16 000 светлинни години от центъра на Млечния път. Тези свойства на новата популация пасват отлично на онова, което виждаме в кълбовидните звездни купове около Млечния път.

„Нашите резултати показват, че най-вероятно става дума за падането на близък до Млечния път звезден куп“, казва съавторът на проучването д-р Нади Ноймайер от астрономическия институт „Макс Планк“.

„Въпреки че не можем да изключим напълно и възможността звездите да са с екстрагалактически произход, вероятността е малка“, добавя д-р Мануел Арка Седа, астроном от Европейската южна обсерватория и водещ автор на научния труд.

Изследванията са публикувани в The Astrophysical Journal Letters и Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.