Огромни количества миниатюрни прахови зрънца се реят безцелно сред звездите в нашия Млечен път. Те сформират строителните блокове на новите звезди и планети. Ние обаче все още не знаем какви точно елементи са налични за формирането на планети като Земята. Изследователският екип от SRON, ръководен от Елайза Константини, сравни наблюдения, направени с рентгеновите телескопи, с данни от синхротронни съоръжения, за да картографират междузвездните зрънца в Млечния път.

Ако смалим нашата галактика до такава степен, че звездите да достигат размера на най-обикновени топчета за игра, то разстоянията между тях отново ще са огромни – от порядъка на хиляди километри. Т.е. можем спокойно да предположим, че галактиките се състоят предимно от празно пространство. То обаче не е толкова празно, колкото вероятно подозирате – пълно е с т.нар. междузвездна среда. По-голямата част от нея е съставена от разреден газ, но около 1 процент включва малки зрънца с размер около 0,1 микрона – една хилядна от ширината на човешкия косъм.

Тези зрънца са се образували по време на жизнения цикъл на звездите. Дадена звезда и планетите около нея се формират от рухването на облак от газ и прах. Когато звездата достигне до края на своя жизнен цикъл, тя изхвърля голяма част от масата си в заобикалящата я среда и създава нов материал за формирането на прах. Ако звездата избухне в свръхнова, тя допълнително ще обогати средата с още по-големи количества газ и прах. Това от своя страна ще доведе до появата на нови строителни блокове за звездите и планетите. Както Карл Сейгън казва, „ всички сме създадени от звезден прах“. Все още обаче нямаме представа какви точно елементи, от които може да се образува планета, подобна на Земята, са налични в междузвездната среда.

Научната група от Холандския институт за космически изследвания SRON, проучваща междузвездния прах и ръководена от Елайза Константини, успя да изучи междузвездните зрънца в нашия Млечен път с помощта на рентгенова радиация. Специалистите успяват за първи път да научат повече за свойствата на праха в централните региони на галактиката. Те откриват, че въпросните зрънца са съставени предимно от стъкловидния силикат оливин – смес от магнезий, желязо, силиций и кислород. Взаимодействието между звездната радиация и космическите лъчи разтапя тези зрънца, които от своя страна образуват малки стъклени сфери с неправилна форма. След като решават да проучат регионите встрани от галактическия център, учените установяват, че съставът на праха става по-разнообразен. Това би могло да доведе до появата на по-разностранни планетарни системи. Нещо повече – не е изключено нашата собствена планетарна система да е изключението, а не нормата.

„Нашата Слънчева система се е образувала във външните региони на галактиката и тя е резултат от сложна последователност от събития, включително свръхнова, избухнала наблизо. Въпросът каква е най-подходящата среда за образуването на планетарни системи и кои от тези събития са ключови за появата на планета, на която животът може да процъфтява, остава отворен“, коментира Константини.

Източник: Phys.org