Астрономи идентифицираха сияещ червен обект от зората на Вселената като най-далечната галактика, откривана някога. Тя е съществувала едва 330 млн. години след Големия взрив. Бледата ѝ светлина е трябвало да измине 13,5 млрд. светлинни години, за да достигне Земята.
Новата галактика е кръстена HD1 и тя представлява своеобразна мистерия. Учените не са сигурни от какъв точно тип е – дали е с висока степен на звездообразуване или квазар с активна свръхмасивна черна дупка в своя център. Ако е последното, то фактът, че черната дупка е нараснала до такава степен толкова скоро след зараждането на Вселената, влиза в противоречие с настоящите ни модели за формирането и еволюцията на тези обекти.
Разбира се, изключително трудно е да научим повече за естеството на обект, разположен на толкова голямо разстояние от нас. „Все едно да се опитваме да познаем националността на кораб по неговото знаме в момент, в който той се намира изключително далече от брега и е обгърнат от буря и гъста мъгла. Човек може, евентуално, да различи известни цветове и форми по флага, но не и да го види в неговата цялост. Всичко се свежда до една дълга игра на анализ и изключването на неправдоподобни сценарии“, казва астрофизикът Фабио Пакучи от центъра по астрофизика „Харвард-Смитсониън“.
Засичането на обекти от зората на Вселената е изключително труден процес. Дори квазарите – най-ярките обекти в целия космос – са замъглени от обширните простори на пространство-времето (при това до такава степен, че дори нашите най-мощни телескопи едвам улавят светлината им).
HD1 е открита по време на изследване, чиято цел е да идентифицира галактики от зората на Вселената. Резултатите от него са приети за публикуване в The Astrophysical Journal и са достъпни в arXiv.
Анализ на HD1, както и на втора галактика, наречена HD2 (но не чак толкова далечна), е приет за публикуване в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society и също може да бъде прочетен в arXiv.
Източник: Science Alert
