Нов транснептунов обект с орбита от 25 000 години разширява границите на познатата ни Слънчева система.
Слънчевата система вече има нов член – транснептуновият обект (TNO) 2017 OF201. Официалното съобщение беше направено на 21 май 2025 г. от Центъра за малки планети към Международния астрономически съюз. Обектът, чийто диаметър е около 700 км, е достатъчно голям, за да бъде класифициран като планета джудже.
Орбита, която трае хилядолетия
Това, което прави 2017 OF201 толкова впечатляващ, е неговата изключително голяма и продължителна орбита. За да обиколи Слънцето веднъж, обектът се нуждае от приблизително 25 000 години. Перихелият му – най-близката точка до Слънцето – е 44,5 пъти по-далеч от Земята, подобно на орбитата на Плутон. Афелият му, от друга страна, е над 1600 астрономически единици – тоест 1600 пъти разстоянието между Земята и Слънцето.
Потенциал за нови открития
„2017 OF201 прекарва едва 1% от своята орбитална траектория достатъчно близо до нас, за да бъде видим“, обяснява водещият изследовател Сихао Ченг от Института за напреднали изследвания. „Самият факт, че сме открили този обект, предполага, че вероятно съществуват още десетки или дори стотици подобни тела, които просто са твърде далеч или слаби, за да бъдат засечени сега.“
Това откритие не само отваря нови възможности за изследване на отдалечените краища на Слънчевата система, но и поставя под въпрос някои съществуващи хипотези – като тази за съществуването на Планета 9.
Предизвикателство за хипотезата за Планета 9
Някои транснептунови обекти показват групиране на орбитите си, което подхранва предположенията за съществуването на голяма, невидима планета далеч отвъд Плутон – т.нар. Планета 9. Но 2017 OF201 не следва тази тенденция.
„Орбитата на този обект се отличава от повечето екстремни ТНО и това може да бъде ключово за потвърждаването или отхвърлянето на хипотезата за Планета 9“, заявява Цзясюан Ли от Принстънския университет, съоткривател на обекта.
Откритие от архивни данни – достъпно за всички
Интересното е, че 2017 OF201 е бил идентифициран не чрез нови наблюдения, а чрез анализ на съществуващи архивни данни. Това подчертава значението на достъпните ресурси и споделената наука.
„Всички данни, използвани за идентифицирането и характеризирането на този обект, са публично достъпни“, подчертава Ли. „Това означава, че дори студенти или любители астрономи с нужните инструменти и познания могат да правят значими открития.“
Документът с научното описание на откритието вече е достъпен в платформата arXiv.
Източник: IFLScience
