Инженерите и учените постоянно черпят вдъхновение от хората при разработката на нови технологии и това важи в пълна сила за най-малката летяща структура, построявана някога.

Тя е вдъхновена от начина, по който дървета като явора разпръскват своите семена единствено и само с помощта на лекия повей на вятъра. Резултатът е налице – специалистите създават множество миниатюрни летящи микрочипове, най-малкото от които е колкото зрънце пясък.

Тези машинки улавят вятъра и се въртят като хеликоптер към земята. Т.нар. „микролетци“ са разработени от Северозападния университет в Илинойс и могат да бъдат снабдени с ултра миниатюризирана технология, включително сензори, енергийни източници, антени за безжична комуникация и дори с памет за съхранение на данни.

„Нашата цел бе да добавим възможност за полет чрез крила към малки електронни системи с идеята това да ни позволи да използваме високо функционални миниатюризирани електронни устройства за измерването на нивата на замърсяване, наблюдението на населението или проследяването на болести“, казва ръководителят на новата разработка Джон А. Роджърс от Северозападния университет.

Екипът от инженери е искал да създаде устройства, които да остават във въздуха максимално дълго време, за да могат да съберат колкото се може повече релевантни данни.

Когато микролетецът пада през въздушното пространство, крилата му си взаимодействат с въздуха, за да създадат бавно и стабилно ротационно движение.

Източник: Northwestern University

„Смятаме, че победихме природата. Поне в този смисъл, че успяхме да създадем структури, падащи с много по-стабилни траектории и с много по-бавна терминална скорост, отколкото семената, които обикновено виждате от растенията или дърветата“, казва Роджърс.

Освен това размерът на тези летящи структури, наподобяващи хеликоптер, е много по-малък, отколкото този на еквивалентите им в природата.

Роджърс смята, че тези устройства могат да бъдат спуснати от въздуха над места, в които е необходимо да се следят усилията за възстановяване на околната среда след петролен разлив или да се проследят нивата на замърсяване на въздуха на различни височини.

Роджърс осъзнава, че подобен подход може да замърси допълнително околната среда. Ето защо той и колегите му обмислят различни потенциални решения на този проблем. Така например микролетците биха могли да бъдат изградени от материали, които се разграждат по естествен начин в средата посредством химична реакция и/или физически се разпадат до доброкачествени крайни продукти.

Микролетец, снабден с антена и сензори за засичане на ултравиолетови лъчи, погледнат отгоре. Източник: Northwestern University

За щастие, лабораторията на Роджърс вече е успяла да разработи електроники, които, веднъж щом не са необходими повече, могат да се разграждат във вода. Той и екипът му ще използва подобни материали, за да създаде летци, които да се разграждат и изчезват в наземната вода с течение на времето.

Изследването е публикувано в Nature.

Източник: Science Alert