Учени направиха грандиозен пробив в био роботиката, създавайки първите живи и самолекуващи се роботи от стволовите клетки на жаби, съобщи Sciencealert.

Как се родиха?

В общия случай, ако следват своето естествено развитие, стволовите клетки се превръщат в тъкан на кожата или сърцето. Вместо това, в конфигурации, проектирани от алгоритми и конструирани от хората, тези клетки са сглобени в нещо съвсем ново: първите в историята роботи, конструирани изцяло от живи клетки.

Създателите са ги нарекли (xenobots) ксеноботи, от името на африканската жаба, използвана в експеримента – ксенопус лаевис, и са микроскопични петна, съдържащи между 500 и 1000 клетки, които са в състояние да се движат, да се самоорганизират и дори да транспортират минимални товари. Тези ксеноботи не приличат на никой жив организъм или орган, които сме срещали или са били създавани до момента.

Възможностите за приложение на изкуствено създадените живи машини, от таргетиран пренос на лекарства до оздравяване на околната среда, са доста впечатляващи.

"Това са нови живи машини", казва компютърният учен и роботизист Джошуа Бонгард от университета във Върмонт.

"Те не са нито традиционен робот, нито познат за нас вид животни. Това е нов клас артефакт: жив, програмируем организъм."

Проектирането на ксеноботи изисква използването на суперкомпютър и алгоритъм, който на практика може да събере няколкостотин клетки от сърцето и кожата на жабата в различни конфигурации (донякъде като LEGO конструктор) и да симулира резултатите.

Хиляди конфигурации на клетки  са били проектирани по този алгоритъм като най-успешните от тях са запазени и усъвършенствани, докато не станат максимално добри и успешни.

След това екипът избира най-обещаващите дизайни за физическо изграждане на клетките, събрани от ембрионални африкански жаби (Xenopus laevis). Това е изключително пипкава дейност, за която се използват микроскопични щипци и електрод.