Малко по малко медицинските устройства, които могат да бъдат имплантирани в човешкото тяло, променят облика на здравеопазването. Те се използват все по-често за наблюдение на биологичните сигнали, за поддръжката и подобрението на физиологическите функции, както и за лечението на различни заболявания. Изследователите проявяват все по-голям интерес към разработката на безжични миниатюризирани джаджи от този тип, които да могат да бъдат имплантирани за физиологически мониторинг in vivo и in situ. Тези устройства биха могли да бъдат използвани за наблюдението на физиологически състояния като температура, кръвно налягане, глюкоза и респирация както при диагностични, така и при терапевтични процедури.

Създадените до момента електроника, предназначена за имплантиране, е доста по-обемна, отколкото бихме искали. Тя включва поне няколко чипа, жици и външни преобразуватели. Често са необходими и батерии за захранването на всичко това. През последните години обаче все повече специалисти се стараят да интегрират по-добре електронните компоненти и да направят чиповете далеч по-функционални.

И сега изследователи от Колумбийския университет създадоха, поне според думите им, най-малката едночипова система в света. Те са успели да вместят цялата електроника в "куб" с обем по-малък от 0,1 кубически милиметра. На практика това е една пълноценна електронна система за измерване на температурата и безжично предаване на събраните данни, която е толкова миниатюрна, че може да се инжектира в тялото с обикновена медицинска спринцовка. 

"Антената, която може да се използва за оборудване на устройството, щеше да е по-къса от дължината на радиовълните, така че трябваше да използваме ултразвук, за да комуникираме с устройството. На базата на тази технология могат да бъдат създадени не само температурни сензори, но и други приспособления, предназначени да събират данни вътре в тялото. Те могат просто да се инжектират, което в някои случаи е много удобно", обясняват инженерите.

Ефективността на миниатюрната електронна система е тествана върху лабораторни мишки, които са били инжектирани интрамускулно с устройствата.

Изследването е публикувано в Science Advances.