Всяка технология или продукт следва да мине през фазата на бежовото или черното. Така сработват нещата, а и ние самите сработваме по този начин - просто нямаме доверие на цветни продукти, докато не разберем нещо повече за тях. Когато на пазара се появиха първите персонални компютри, те всичките бяха бежови. Едва след време някой се осмели да направи черен компютър и всички сметнаха това за
дръзко, иновативно и специално.
По онова време фотоапаратите бяха или черни, или метални, телевизорите - само черни, а офис оборудването като факс машини, принтери и скенери - бежово.
И така, какво се промени оттогава? Да започнем с това, че трябваше да се доверим на продукта и да повярваме в доброто му качество. Оказа се, че го правим само ако той е бежов, черен или металик! Никой не би си купил чисто нов А-3 лазерен принтер за 10 хил. лв., ако е розов! Без значение дали това е същата машина - розовото си е розово и е за малки момиченца, следователно не може да става и дума за професионално оборудване. Цветът на един продукт ни сигнализира какъв е той и може би по-важното - какви сме ние. Едва ли можете да си представите възрастен господин с костюм и вратовръзка да снима катедралата „Свети Александър Невски” с розов фотоапарат. Просто не се връзва. Ако обаче на негово място си представим 10-годишно момиченце с лятна рокля - всичко си е наред. Дори е симпатично. Също така едва ли можете да си представите как сериозен автор или разгневен политически журналист използва лаптопа от снимката на следващата страница. От друга страна, някой би могъл да го намери за доста стилен. Оказва се, че сме започнали да изразяваме това, което сме или което бихме искали да бъдем, посредством цвета на джаджите си.
Технологията се превърна в мода. И за да бъде успешен, точният продукт от точната марка трябва да бъде и в подходящия цвят. Например, ако Canon направи
червен фотоапарат
и го нарече „Домата”, би могъл да го продаде за няколкостотин лева. Или ако Leica пусне лимитирана серия с оранжева кожа Hermes, може да обяви цена от 8 хил. евро. Но обратното няма да се получи. Ако Leica излезе на пазара с червен фотоапарат „Домата” - шефът й със сигурност ще бъде пратен в лудница. Apple никога не би си позволила да пусне в продажба светлозелен лаптоп, докато Sony Vaio го прави. И ето че само точният продукт не е достатъчен, трябва и точният бранд да бъде свързан със съответния цвят. Независимо от факта, че от технологична гледна точка черният и белият лаптоп са абсолютно същите като зеления, това не е достатъчно. Необходимо ни е да се идентифицираме чрез тях или по-точно с това как бихме искали да изглеждаме в очите на другите хора.
