Светулките използват своите светлинки, за да привличат потенциални сексуални партньори. Проблемът в случая е, че този светлинен спектакъл често хваща окото и на хищниците. Сега обаче учените забелязаха, че светулките са намерили своеобразно решение.
Принципно светулките са отровни за прилепите, които обичат да похапват насекоми. Трябва да признаете обаче, че това обаче не ти помага особено, когато хищникът осъзнае грешката си едва след като те е погълнал и ти вече си мъртъв. Ето защо светулките са се принудили да открият и допълнителни начини, посредством които да „рекламират“ колко непривлекателна храна са в действителност. Според някои еволюционни теории тяхната красива светлина първоначално се е появила именно като своеобразно средство за отблъскване на хищниците.
Според проф. Йоси Йовел от Университета на Тел Авив светулките са еволюирали още веднъж, „хаквайки“ не особено тайното оръжие на прилепите.
Йовел се натъква на това откритие по случайност. „Разхождахме се из тропическата гора с микрофони, които могат да записват високите честоти на прилепите. Изведнъж засякохме непознати звуци на сходни честоти и те идваха от светулките – казва той. – По-задълбоченото проучване, направено с високоскоростни видео камери, показа, че светулките произвеждат звука чрез движението на своите крила.“
Не е трудно да си представим, че светулките не са приятни на вкус, при положение че голяма част от тялото им представлява своеобразно хранилище на химикали, необходими за производството на светлина. Снимка: khlungcenter / Shutterstock
Този звук не може да бъде чут от хората. Той е недоловим и от останалите светулки – т.е. не е своеобразен начин за привличане на партньор или за завоюване на територия. Защо тогава го произвеждат? Не е изключено да е страничен ефект от движението на крилата, който да няма каквато и да било еволюционна цел. Йовел обаче смята, че всъщност предназначението му е да отблъсква прилепите. Той открива, че звукът се произвежда от светулки от четири рода, които се срещат на места в противоположните краища на Азия. Т.е. тази странност не е ограничена до една-единствена популация. В най-малко два вида звукът се произвежда и от двата пола.
Йовел нарича звуците „музикална броня“ и публикува проучването си в iScience. Той признава, че не може да докаже, че звукът е еволюирал като защитен механизъм срещу прилепите. Според него обаче определени неща ни навеждат тъкмо на тази мисъл. Например фактът, че звуците имат доста тесен пик от около 40-50 kHz, което пасва идеално на основния обхват на слуха на прилепите. Според него това едва ли е съвпадение.
„Идеята за предупредителен сигнал, който самият изпращач не може да долови, се среща в света на растенията, но е доста рядка сред животните“, пише първият автор на проучването Ксения Криворучки.
Човек би си помислил, че насекоми, известни със своята видимост, не биха имали нужда от втори начин да предупреждават хищниците наоколо. Прилепите обаче имат изключително лошо зрение, тъй че вероятно не забелязват проблясъците на светулките, особено ако го засичат единствено чрез ехолокация между два проблясъка.
Източник: IFLScience
