В последния доклад на Световната метеорологична организация – “Обединени в науката”, се предупреждава, че концентрацията на парникови газове в атмосферата продължава да нараства, а нивата на емисиите отново са рекордни, по-високи от нивата преди пандемията от Covid-19. Макар и да има прогрес в пътя към климатична неутралност, мерките, които се предприемат в момента, не са достатъчно ефективни за осъществяване на целите от Парижкото споразумение. В същото време, изминалите 7 години са най-топлите в историята, а има много голяма вероятност още през следващите 5 години да се премине прагът от 1,5 °C. А както знаем, това е предпоставка за необратими последствия върху климатичната система, екосистемите и обществата.

На 13 септември бе публикуван най-новият доклад „Обединени в науката“ на Световната метеорологична организация (СМО). Ежегодният доклад включва най-актуалните изводи за развитието на науката за климата, в това число изменения на климата, въздействия и възможни отговори. Докладът е разделен на няколко глави, като съдържанието на всяка глава се съставя от една от организациите, участващи в изготвянето му — СМО, Глобалният въглероден проект, Програмата на ООН за околната среда (UNEP), Метофис, IPCC и др. 

Кои са ключовите изводи от доклада?


Фигура 1: Визуализация на най-важните послания от доклада “Обединени в науката 2022 г.”. Адаптирана от автора.

- Концентрациите на парникови газове в атмосферата продължават да се покачват, а емисиите от изкопаеми горива вече са над нивата от преди пандемията от Covid-19, след временния им спад през 2020 г. и 2021 г.

- През последните няколко години се наблюдават рекордно високи температури на въздуха и топлинно съдържание в океаните. Има около 50% вероятност поне 1 от следващите 5 години да бъде с повече от 1,5°C по-топла спрямо средното за периода 1850 — 1900 г.

- Милиарди хора по света са поставени под риск от последствията от климатичните промени. Градовете, които са отговорни за 70% от антропогенните емисии, ще се срещат с нарастващи социално-икономически въздействия, като най-пострадалите ще бъдат най-уязвимите населения, както се вижда и по време на последните екстремни метеорологични явления.

- Климатичната адаптация е ключова за намаляване на рисковете. Системите за ранно предупреждение са способни да спасяват животи, да намаляват загубите и щетите, да допринасят за намаляване на риска от бедствия и да подкрепят приспособяването към измененията на климата.

Парниковите емисии продължават да нарастват

Концентрациите на въглероден диоксид (CO2), метан (CH4) и диазотен оксид (N2O) в атмосферата продължават да се повишават. Според предварителен анализ на Глобалната програма за наблюдение на атмосферата (Global atmosphere watch programme — GAW) концентрациите на CO2 се задържат над 410 ppm през цялата 2021 г. Освен това, по време на сезонния пик през месец май 2022 г., концентрациите в Северното полукълбо превишават 430 ppm.


Фигура 2. Годишна промяна на нивата на емисии на въглероден диоксид. Спадът през 2020 г. е най-големият в историята, поради значителният спад в икономическа активност. Източник

Повишаването на концентрациите на CO2 през 2020 г. е само малко по-малко от това през предишната 2019 г., въпреки рекордно големия спад на глобалните емисии с 5,8% поради затварянията по време на пандемията от Covid-19. Този спад е последван от почти пълно възстановяване през следващата година. Количеството на емисиите от CO2 от изкопаеми горива през 2021 г. се оценява на 36 милиарда тона. За CH4 и N2O не се наблюдава спад, свързан пандемията — техните концентрации продължават да се повишават, и то със скорост по-голяма от средното през изминалото десетилетие.

Разглеждайки емисиите по източник, тези от въглища и изкопаем газ през 2021 г. вече са над нивата от 2019 г., докато емисиите от нефт остават по-ниски от тези преди пандемията, поради все още ниския трафик в пътния транспорт и международната авиация.

По предварителни данни, въглеродните емисии в началото на 2022 г. (от януари до май) са с около 1,2% по-високи от тези за същия период през 2019 г. Над средните са повишенията на емисиите от производство на електричество (1,9%) и в промишления сектор (3,8%). И в началото на тази година емисиите от вътрешната и международната авиацията остават значително по-ниски от 2019 г., съответно с 14% и 31%.

Повишението на световните емисиите през първите пет месеца от 2022 г. се дължи главно на САЩ, Индия и повечето европейски държави. Докато за други държави като Бразилия, Китай и Русия се наблюдава спад през 2022 г. спрямо предишната година (Фиг. 3).


Фигура 3. Промяна на емисиите на въглероден диоксид за периода януари — май за годините 2020 (синьо), 2021 (оранжево) и 2022 (жълто), спрямо нивата от предишната година, за избрани държави и света. Източник.

Забавянето на процеса на повишение или дори на спада на емисиите в някои държави през тази година се дължи на икономически промени след кризата от 2020 г., продължаващи прекъсвания в снабдителните вериги и дефицит на стоки, причинени от войната в Украйна. Спадът в Китай се дължи на продължаващите стриктни политики срещу Covid-19.

В 23 държави, които са отговорни за ¼ от световните емисии, като САЩ, Мексико, Япония и много европейски страни, за последните 2 години и половина общо се наблюдава значителен спад на въглеродните емисии. Това означава, че въпреки повишенията след отпускането на Ковид ограниченията, емисиите са по-ниски от нивата им през 2019 г. Този спад е показателен за напредъка в посока декарбонизация, но за съжаление, на глобално равнище все още доминира тенденция за повишение на емисиите.

Друг вид CO2 емисии са тези, причинени от използването на земите и горското стопанство. В зависимост от процеса, тези емисии могат да бъдат и негативни (например при залесяване или естествено възстановяване на горите). През 2021 г. те са на по-ниско равнище спрямо изминалото десетилетие, въпреки че има голяма несигурност в точната им оценка.

Емисиите от всички видове парникови газове в сферата на търговията с храни се оценяват на 5,8 милиарда тона CO2 еквивалент, или 27% от емисиите в сектора на използването на земите. Над ¾ от тези търговски емисии се свързани и с разширение на земеделските земи, включително паша. Основните „износители“ на емисии са Бразилия и Индонезия, главно поради изсичането на богати на въглерод гори. За двете страни около 40% от емисиите на CO2 са свързани с износ.

Друг интересен факт е, че скоростта на поглъщане на CO2 от естествени въглеродни поглътители (carbon sinks) се увеличава с повишаващата се атмосферна концентрация на CO2. Поради този факт едва 45% от годишния антропогенен COостава в атмосферата.

Действия по намаляване на емисиите

Най-новите ангажименти за смекчаване на климатичните промени (от началото на ноември 2021 г.) показват известен прогрес относно намалението на емисиите, но общите усилия на глобално ниво продължават да бъдат недостатъчни за постигане на целите на Парижкото споразумение за климата. Амбициите на тези ангажименти трябва да бъдат 4 пъти по-големи, за да бъде ограничено глобалното затопляне до 2°C, и 7 пъти по-големи за целта от 1,5 °C.

При продължаване на сегашните политики до края на века Земята се очаква да се затопли с около 2,8 °C. При пълното прилагане на всички (условни и безусловни) национално определени приноси повишението се оценява на около 2,5 °C. А дори ако паралелно с тези мерки се осъществят и всички официални обещания и заявки за достигане на нетно-нулеви емисии (като например ангажимента на Индия през ноември 2021 г. за климатична неутралност до 2070 г.), има 66% вероятност затоплянето да бъде ограничено в диапазона 1,9 – 2,1 °C.

Какво е състоянието на климата? 

Изминалите седем години – от 2015 до 2021 г., са седемте най-топли години от началото на метеорологичните наблюдения. Средната глобална температура за периода 2018 – 2022 г. се оценява с 1,2 °C по-висока от средното за периода 1850 – 1900 г. Този 5-годишен период не е най-топлият. Ако разгледаме периодите 2016 – 2020, 2015 – 2019, и 2017 – 2021, те се оказват с по-висока средна температура. Това означава, че в момента се наблюдава леко понижение на световната температура, което се дължи на наблюдаваното студено течение Ла Ниня в Тихия океан от 2021 г. насам. По време на години с Ла Ниня обикновено глобалната температура е по-ниска, а с Ел-Ниньо – по-висока. Все пак, периодът 2018 – 2022 г. е най-топлият незастъпващ се 5-годишен период (без повтарящи се години), при такова отчитане вторият най-топъл период е 2013 – 2017 г. Важно е да бъде отбелязано, че положителните температурни аномалии са особено силни в Европа и Азия през последните 5 години.


Фигура 4. Оценка на повишението на средната температура на повърхността на земята от средата на 19 век насам. Представени са 6 независими бази данни. Източник.

Според краткосрочните климатични проекции, изготвени от организации като СМО, Met office и др., има близо 50% вероятност, че поне една от следващите 5 години, от 2022 г. до 2026 г., ще бъде с повече от 1,5°C по-топла спрямо средното за периода 1850 – 1900 г. Вероятността поне една от тях да бъде по-топла от най-топлата регистрирана досега 2016 г., както и този период да бъде с температура по-висока от предишните пет (2017 – 2021 г.), се оценява на 93%.

При изготвянето на тези проекции се приема, че ще липсват големи вулканични изригвания за периода. Те обикновено водят до временен спад на световната температура.

Океаните поемат рекордно количество топлина

Количеството енергия (топлина), което поемат океаните буди тревога. Около 90% от погълнатата допълнителната енергия от Земята, поради увеличените концентрации на парникови газове, се поема от океаните. Това води до повишение на температурата на водата и съответно до нейното разширение, което допринася за покачване на морското равнище.


Фигура 5. Оценка на съдържанието на топлина в световния океан от 1940 г. до май 2022 г. Източник.

Това повишение е особено силно през последните 2 десетилетия (Фиг. 5). През май 2022 г. нивото на съдържание топлина в световния океан за слоя от 0 до 700 метра дълбочина е по-голям от която и да е изминала година. Повърхностните слоеве на океаните са се затоплили по-рязко от по-дълбоките. Всичко това води до повишение на средната температура на повърхността на океаните и до по-чести морски горещи вълни. В допълнение, затоплянето на горните 2000 м. на океаните се очаква да продължи и в бъдеще. Тази промяна е необратима за следващите столетия и хилядолетия.

Повратни точки

Докладът анализира и т.нар. повратни точки, при преминаването на които могат да настъпят резки нелинейни и необратими промени в глобалния или регионалния климат. Примери за (потенциални) повратни точки са стопяването на полярните ледници, изместването на мащабни времеви и климатични системи, измирането на влажната тропическа гора в Амазония, или разстройване на големи времеви системи, като мусонната циркулация.

Комбинираните ефекти от по-високи температури и повишена влажност по време на горещи вълни в някои региони може да достигнат опасно високо равнище през следващите десетилетия – възможно е да се наблюдават условия, при които работата на открито да е невъзможна без технически предпазни средства.

Стопяването на полярните ледници в Гренландия и Антарктида се считат за едни от повратните точки, които биха били способни да доведат до съществено покачване на морското равнище през следващите няколко хиляди години. Според най-новите изследвания, през последните няколко години топенето на ледниците ще се увеличи съществено при нива на глобално затопляне около и малко над 1,5 – 2 °C, или при определения праг от Парижкото споразумение за климата. При такова ниво на затопляне, рискът от необратима загуба на ледове в Западна Антарктида нараства съществено. На този етап обаче все още представлява трудност да се определят точно критичните прагове за реалните земни системи.

Друг пример за повратна точка е Амазонската джунгла, която е застрашена от обезлесяване и промени в климата. Макар проекциите за бъдещето на гората да са силно несигурни, проучвания посочват като вероятно продължаващо измиране на гората. По-продължителните сухи сезони и екстремни засушавания, както и други самозасилващи се механизми, са способни да свият площта на гората дотолкова, че да се достигне момент, в който Амазонската джунгла да стане неустойчива. А една потенциална загуба на гората би имала катастрофални последствия за регионалния климат, биоразнообразието и обществата, както и на по-мащабни последствия – въздействия чрез хидроложките и въглеродните цикли.

Океаните също са застрашени – има опасност от по-чести и интензивни горещи вълни, масово избелване на коралите, засилване на Индийския мусон и др.

Какво се случва в градовете? 

55% от световното население или 4,2 милиарда души живее в градовете. В същото време градовете са отговорни за 70% от антропогенните емисии на парникови газове, а те са и силно уязвими от въздействията от климатичните промени, най-вече от зачестяването и засилването на екстремния явления – като например по-чести интензивни валежи, ускорено покачване на морското равнище, по-чести крайбрежни наводнения, суши, горещи вълни и т.н. 

Тези промени вече са добре изразени. Например, през пролетта на 2022 г., в Делхи в Индия бяха отчетени 5 горещи вълни с рекордни температури, достигащи до 49,2 °C. Според скорошен анализ, този продължителен период на горещо време е станал 30 пъти по-вероятен от климатичните промени, а едно такова събитие е щяло да бъде с около 1 °C “по-хладно” в условията от преди Индустриалната революция.

До средата на века над 1,6 милиарда души в над 970 града по света редовно ще бъдат изложени на тримесечни периоди с температури над 35 °C. По-вероятни стават и едновременното настъпване на горещи вълни, и засушавания.

Има ясно очертан, но рязко затварящ се прозорец за смислени действия по постигане на адаптация, смекчаване и издръжливост на човешките системи за осигуряване на безопасно бъдеще, като градовете играят важна роля за това.

Докладът е една от множеството публикации от престижна научна организация през последните десетилетия, която предупреждава за най-новите открития относно опасностите от причинените от човека климатични промени.

В изявление по повод доклада, генералният-секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че никой не е в безопасност от екстремните явления. Освен за действия в посока климатична неутралност, генералният секретар призова и за удвояване на средствата за адаптация – като пример за ефективна първа стъпка, той посочи системите за ранно предупреждение за природни бедствия, които обаче все още липсват в развиващите се страни.

Пълния доклад “Обединени в науката 2022” можете да намерите в страницата на СМО.

Автор: Николай Петков / Климатека

Николай Петков е част от авторския екип на Климатека. Той е завършил магистратура по „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като координатор и експерт, като последно е бил координатор по проекта „КлимАлт“.