Изпепеляващото опустошение на австралийските пожари от т.нар. черно лято в периода 2019-та – 2020-та, показват на какво са способни огньовете в днешния по-горещ и по-сух свят. Нещо повече – ефектът от този безпрецедентен пъкъл все още се измерва.

Само преди няколко седмици учените изчислиха, че количеството пушек, изхвърлено от стихията, може да се съизмерва с това на едно голямо вулканично изригване. Днес изследователите твърдят, че гигантският облак е бил толкова необятен, че е загрял стратосферата в продължение на месеци.

В ново проучване, ръководено от Пенгфей Ю от Университета Дзинан в Китай, учените симулират зараждането и еволюирането на струята пушек и показват, че най-лошите горски пожари в историята на Австралия са оказали траен ефект върху небето над региона.

„Екстремните горски пожари могат да инжектират пушек в горната тропосфера и дори в стратосферата, ако метеорологичните условия са подходящи – пишат изследователите в своя научен труд. – Колкото по-нависоко бъде инжектиран пушекът, толкова по-дълго ще остане и по-нашироко ще се разпространи.“

В случая с огньовете от черното лято, пламъците са изпратили почти трилион грама (приблизително 0,9 тетраграма) димни частици в стратосферата, което според учените най-голямото документирано количество в ерата на сателитите.

Масата на този пушек е била съставена от най-различни димни частици, включително органичен въглерод (който включва и кафяв въглерод) и черен въглерод.

Всяка една от тези частици имат различен ефект на улавяне на топлината в атмосферата, като черният въглерод е най-добър в това отношение заради начина, по който затопля обкръжаващия го въздух, след като абсорбира слънчевата светлина.

Според изчисленията на изследователите димът е бил съставен от около 2,5 процента червен въглерод, което от своя страна е затоплило стратосферата през остатъка от годината.

„Симулациите показват, че пушекът е останал в стратосферата през цялата 2020-та и е затоплил стратосферата с около 1-2 градуса по Целзий в продължение на повече от 6 месеца – обяснява екипът. – Нашето проучване подчертава, че пушекът от рекордните горски пожари могат да имат трайни ефекти върху динамиката и химията на стратосферата.“

Освен че е затоплил стратосферата, този рекорден пушек би имал пагубно влияние и върху озоновия слой нея, казват учените. Той вероятно е унищожил озоновите молекули на средно-високите ширини в Южното полукълбо и временно е разширил озоновата дупка.

Въпреки че изследователите признават, че и преди са извършвани наблюдения върху затоплянето на стратосферата от аерозоли, това е първият път, в който учени измерват феномена в такъв мащаб благодарение на рекордните пожари от австралийското черно лято.

Откритията са публикувани в Geophysical Research Letters.