Какво е значението на кораловите рифове в екологичното равновесие на Земята? Толкова ли са далеч от нас кораловите рифове, за да пренебрегнем съществуването им? Как туризмът погуби плавно тези крехки и красиви съобщества и можем ли да ограничим човешкото влияние над тях?

Кораловите рифове с огромната си придирчивост към смесицата от природни фактори, от които зависи живота им, се нареждат на челните места по бързина на загиване. Но колко важен може да бъде този проблем за нас? И влияе ли нашата дейност на хиляди километри? 

В последните десет години климатичните промени стремглаво набират сила в публичното пространство. Излизат извън лекционните зали в университетите и започвата да навлизат в живота на хората. И без научна терминология вече е кристално ясно, че това, което извършваме като дейност оказва своето негативно влияние дори на огромно разстояние от нас. Посредством климата и водните ресурси всички ние сме свързани в една жива система, наречена планетата Земя. 

Коралите съществуват от близо 60 млн. години и предпазват почти всички тропични брегове, като образуват естествена преграда между морето и инфраструктурната среда. Те поемат близо 97% от енергията, генерирана от вълните, ураганите и силните морски течения, като предпазват бреговата ивица от ерозия и материални щети за населението. Името им идва от гръцки и означава „цвете-животно“ и са жизненонеобходими за видовото разнообразие в океаните. Кораловите рифове са крехки и същевременно сложни съобщества, които притежават огромен естествен хабитат. Наред с мангрови дървета, морската трева и други субстрати, коралово-рифовите екосистеми поддържат повече от милион видове на единица площ от всяка друга морска среда (повече от 4000 вида риба, над 800 вида корали и хиляди други морски организми). Съхранението на тяхното биоразнообразие е изключително важен и ценен източник на микроелементи, влизащи в състава на голям брой медикаменти, лекуващи рак, артрит, бактериални и вирусни инфекции. 

Тъй като всички ние живеем и съществуваме в пряка зависимост от останалите системи и видове, същото се отнася и за коралите. Здравите коралови рифове имат голям дял в икономическото развитие на заобикалящия ги регион, като осигуряват работни места и инвестиции, основно чрез туризъм и риболов.

Близо 600 000 км2 от територията на Световния океан е заета от коралови рифове, както и 15% от бреговата ивица (фиг. 1) 

\Users\closed\Downloads\Map-of-global-coral-reef-distribution-Coral-reefs-are-outlined-in-red-Source-UNEP-WCMC.png
Фиг. 1: Разпространение на кораловите рифове по света (в червен цвят)
Източник: www.researchgate.net

Съществуват най-малко 500 познати рифообразуващи вида във водите на Индо-тихоокеанския регион. За сравнение, в Атлантическия океан те наброяват около 62. Особено силно е присъствието им в Карибския басейн, където остават затворени, в следствие на стеснения морски коридор между Карибско море и Тихия океан. Поради редица си строги ограничения на средата, в която съществуват, рифове се образуват в тропичните и субтропични води. Много учени са убедени, че климатичните промени, свързани най-вече с високите концентрации на въглероден диоксид и други парникови газове, разрушават деликатния естествен химичен баланс в океаните. Увеличаване на интензитета на ултравиолетовата радиация също се възприема като възможна причина за обезцветяване на кораловия риф (coral bleaching).  При промяната на температурата на морската вода дори с 2 °С, водораслите не успяват да се вклинят в коралите. А без тях, коралът се обезцветява и ако те не се завърнат в основата му, той умира (фиг. 2).

Фиг. 2 Обезцветяване на коралов риф. Източник: Rich Carey / Shutterstock

Фиг.3 Нормално пигментиран корал. Източник: Irina Markova / Shutterstock

Броят на кораловите видове бързо намалява в дълбочина: високите нива на различни седименти могат да „задушат“ кораловите колонии, и по този начин пречат на процесите на хранене или служат като преграда между корала и слънчевата светлина. Промяната в нивото на водата, в следствие на отливите, води до по-продължително им излагане на плитки води, а същевременно студените дъждове или прекалено бързозатоплящи се води водят до увреждане на рифа и намаляват способността му да секретира варовик, като последното е пряко обвързано с климатичните промени. В минали години процесът на възстановяване е отнемал около 10-15 години. В днешни дни, за огромно съжаление, се регистрира масово измиране на тези уникални видове. През 2016 г. 30% от коралите в Големия Коралов Риф (близо до североизточното австралийското крайбрежие) бяха обявени за мъртви. Възобновяването им е почти невъзможно. Останалата здрава част от Рифа се обезцветява прогресивно, с нарушена структура, покрита от бактерии.

Естественият и антропогенен натиск обостря чувствителността на коралите към морските патогени. В много случаи, естествените феномени като урагани и циклони, при които се наблюдава увеличаване на честотата заради климатичните промени или епидемии се изострят от човешката намеса (замърсявания, седиментация, свръх-риболов, туризъм). Туризмът е едно от направленията с лавинообразен отрицателен ефект върху екологичното равновесие (поради негативност въздействие на свързания с него транспорт, генерирането на отпадъци от опаковки и други и поради  нарушаване на естествената животинска и растителна среда).  

Освен това кораловите рифове са директно засегнати от замърсяване на морета – изтичащи горива, бои и лакове и други химикали, разлагащи се във водата, петролни разливи и др. За жалост, се прилага и т. нар. цианиден риболов, който се състои в разпръскване на цианид върху коралите, за да се зашеметят рибите, които обитават мястото и да се уловят по-лесно. Вследствие на този метод, 30-50% от уловената риба умира. Съответно, докато водният ресурс продължава да се експлоатира прекомерно, кораловите рифове имат несигурно бъдеще.

В своето историческо развитие Земята е доказала, че животът възтържествува над всяко саморазрушително поведение на обитателите ѝ. Кораловите рифове са неразделна част от биоразнообразието на планетата, но са силно застрашени от нашето влияние, включително и от климатичните промени. Увеличаването на температурите и повишаването на киселинността на океанската вода са пагубни за тях. За да съумеем да съхраним естествената си среда за живот е необходимо да обмислим как можем да намалим личния си  „въглероден отпечатък“ върху природата. Част от стъпките, които можем да предприемем са: да пътуваме разумно, да произвеждаме част от храната си, избираме местната продукция от локални производители, като сведем до минимум използването на химикали в домакинството и земеделието, избираме велосипедите като средство за придвижване, като се информираме внимателно за правилата за поведение в райони с непознати животински и растителни видове и като изключим употребата на слънцезащитни средства с висок SPF. Вече е крайно наложително да се замислим над ежедневните си навици, които се превърнаха в пагубни за екологичното равновесие на планетата ни.

Автор: Велина Узунова-Чалгаджиян / Климатека

Визитка: Велина Узунова-Чалгаджиян е бакалавър по география от Университета в Ница (Франция), магистър по управление на хидро-климатични ресурси от Софийски университет. Любител на природата и нейните стихии.

В публикацията са използвани материали от:

- coris.noaa.gov ( NOAA National Coral Reef Monitoring Program), www.coft.edu/ete/modules/coralreef

- www. nationalgeographic.org

- лекции доц Д. Златунова (Софийски университет)

- лекции гл. ас. Никола Мартен (Университет Ница)