Когато жегата не спи: защо тропичните нощи стават все по-чести у нас?

Когато през нощта температурите не падат под 20°C, организмът не успява да се охлади и възстанови, а хроничната жега се превръща в сериозен риск за здравето.

• Истинската опасност от жегите вече не е само в горещите дни, а в нощите, които не носят прохлада. Когато температурите не падат под 20°C, организмът не успява да се възстанови и топлинният стрес се задълбочава ден след ден.

• Тропичните нощи стават все по-чести, сезонът им се удължава, а явлението обхваща все повече райони. Тази тенденция се наблюдава на различни точки по света, в Средиземноморието, и в България.
• Горещите нощи нарушават съня, натоварват сърдечно-съдовата система и увеличават риска от преждевременна смърт. Българско проучване отчита 3,7 пъти по-висок риск от инфаркт след поредица от 3 и повече горещи нощи.
• Черноморието и Южна България са най-засегнати, но тропичните нощи зачестяват и в София. През последните години в много станции у нас броят им рязко нараства и на много места достига рекордни стойности.
• До средата на века тропичните нощи могат да се превърнат в обичайна част от лятото в София. При сценарий с високи емисии до края на века столицата може да има над 40–60 тропични нощи годишно.
• Адаптацията към горещините не означава само повече климатици. Градско планиране, повече дървета и сянка, както и навременна информация към гражданите са сред най-ефективните мерки за ограничаване на здравните рискове.

Случвало ли ви се е през лятото да си легнете навреме, а на следващата сутрин въпреки това да се чувствате така, сякаш изобщо не сте си починали? Причината може да не е само в горещия ден, а в нощта, която не успява да донесе прохлада. Когато температурите остават високи и след залез, организмът не успява да се охлади и възстанови, а топлинното натоварване се натрупва ден след ден. Именно тези тропични нощи, при които температурата не пада под 20°C, вече не са рядко лятно явление. Те стават все по-чести в България и по света, превръщайки се в един от ясните признаци на променящия се климат и във все по-сериозен риск за човешкото здраве. 

Когато нощта спре да охлажда

Тропичните нощи са нощите, в които температурата не пада под 20°C. Именно те са сред явленията, които най-ясно показват как се променя климатът. Причината е, че затоплянето не засяга еднакво деня и нощта – през последните десетилетия нощните температури се повишават по-бързо от дневните. Това явление е известно като асиметрично затопляне.

Затова през последните години в научната литература все по-често се използва понятието „хронична жега“. За разлика от класическите горещи вълни, които представляват краткотрайни периоди на екстремни температури, хроничната жега описва продължително топлинно натоварване, при което високите температури се задържат дни, а понякога и месеци, без организмът да има възможност да се възстанови. 

Този процес е свързан и с постепенното намаляване на дневния температурен диапазон – разликата между дневните максимални и нощните минимални температури. Представете си два летни дни с еднакъв дневен максимум от 32°C. Ако след единия температурата през нощта спадне до 16°C, а след другия остане 22°C, усещането ще бъде съвсем различно. Колкото по-малка става тази разлика, толкова по-малко време имат хората, сградите и градската среда да се охладят след дневните жеги.

Тропичните нощи играят ключова роля в този процес. Когато нощните температури остават високи, организмът не успява да отдаде натрупаната през деня топлина и да се възстанови. Вместо всяка нощ да започва „на чисто“, топлинното натоварване се натрупва ден след ден и постепенно се превръща в хроничен топлинен стрес. 

Затова горещите нощи вече не се разглеждат само като климатичен показател, а като значим риск за общественото здраве. Множество изследвания показват, че те увеличават риска от нарушения на съня, сърдечно-съдови и респираторни заболявания, както и от преждевременна смърт.

Какво се случва, когато тялото не може да се охлади? / Жегата, която не ни оставя да си починем / Когато организмът не успява да се възстанови

Тропичните нощи са опасни не защото са твърде горещи сами по себе си, а защото лишават организма от времето, необходимо за възстановяване. През нощта човешкото тяло нормално отдава натрупаната през деня топлина. Когато температурата остане висока, този процес се нарушава и организмът остава под непрекъснато топлинно натоварване дни, седмици, а понякога и месеци наред.

Това постепенно изчерпва способността му да се адаптира към жегата. Вместо всяка нощ да започва „на чисто“, тялото натрупва умора и топлинен стрес, които с времето започват да засягат почти всички негови системи.

Първата жертва е сънят

Един от първите и най-осезаеми ефекти е върху съня. За да навлезе в дълбок сън, телесната температура трябва да се понижи с около 1°C. При тропични нощи това става трудно, което води до по-бавно заспиване, по-чести събуждания и по-повърхностен сън. Продължителното недоспиване не само влошава концентрацията и работоспособността през деня, но и увеличава риска от диабет, затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания и депресия.

Организмът работи без почивка

Липсата на нощно възстановяване засяга не само съня. Когато организмът не успява да се охлади, сърдечно-съдовата система продължава да работи под повишено натоварване дори през нощта. Вместо пулсът и кръвното налягане да се нормализират, сърцето остава в режим на повишено усилие, което с времето увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания и увреждане на сърдечния мускул.

При хронична жега, поддържана от тропични нощи, се стига до физиологично изтощение. Това може да доведе до хронично бъбречно заболяване с неизяснен произход, което масово се наблюдава в райони с хронична жега. 

Горещите нощи увеличават риска от инфаркт
Нощите с минимална температура над 18°C са свързани с 3,7 пъти по-висок риск от инфаркт, показва българско проучване, анализирало над 7400 случая на остър коронарен синдром за период от 11 години. Рискът се натрупва с продължителността на горещия период и достига своя пик на третия ден.

Неочакван резултат е, че най-висок относителен риск е отчетен при хората под 55 години, което авторите свързват с по-висока физическа активност и по-често излагане на горещина.

Изследването е публикувано през 2025 г. от екип на Клиниката по кардиология към УМБАЛСМ „Пирогов“. Важно е да се има предвид, че то използва праг от 18°C за нощните температури, докато международната дефиниция за тропическа нощ е ≥20°C. Поради това резултатите следва да се интерпретират в контекста на използваната методология.

Последиците се виждат и на ниво население. Множество епидемиологични проучвания показват, че тропичните нощи увеличават риска от преждевременна смърт. В Япония например смъртността нараства с около 10%, в Швейцария – с между 22% и 37%, а в Австрия при хората над 65 години достига до 80%. Рискът е най-висок в началото на лятото, когато организмът все още не е успял да се адаптира към горещините.

Последиците се простират далеч отвъд физическото здраве

Продължителното топлинно натоварване се отразява и на психичното здраве. То се свързва с по-високи нива на тревожност, раздразнителност, затруднена концентрация и лошонастроение. С натрупването на безсънни нощи тези ефекти се засилват и започват да влияят върху ежедневното ни функциониране.

Въздействието на хроничната жега намалява и производителността на труда, увеличава натоварването върху здравните системи и оказва влияние върху качеството на живот и благосъстоянието на цели общности.

След като ефектите върху здравето стават все по-добре документирани, възниква естественият въпрос: дали тропичните нощи наистина стават по-чести? Данните от последните десетилетия дават еднозначен отговор – да. 

Как се променят тропичните нощи?

Наблюденията от последните десетилетия показват 3 ясно изразени тенденции:
Те стават все по-чести. На местата, където и преди са се наблюдавали, днес тропичните нощи се случват значително по-често и често идват на серии.
Сезонът им се удължава. Първите тропични нощи настъпват по-рано през лятото, а последните се задържат по-късно през есента, което увеличава периода на продължително топлинно натоварване.
Разпространяват се към нови райони. Освен в традиционно най-топлите части на континента, тропични нощи все по-често се регистрират и в по-северни райони, на по-голяма надморска височина и др.

Европа вече показва промяната

Европа е най-бързо затоплящият се континент в света и тропичните нощи също свидетелстват за тази промяна. Едно от най-мащабните изследвания по темата е публикувано през 2024 г. от турски изследователи. То проследява как са се променяли тропичните нощи в целия Средиземноморски регион в продължение на 73 години (1950–2022 г.) и очертава няколко ключови извода и тенденции. Според авторите Средиземноморският басейн е климатична „гореща точка“, която се затопля с около 20% по-бързо от средното за света. 

През рекордно горещото лято на 2024 г. броят тропичните нощи достига безпрецедентни стойности. В Южна Гърция са отчетени до 55 тропични нощи повече от обичайното, в Италия – до 50, в Западна Турция – до 40, а в България и Румъния – до 35 над климатичната норма.

Фиг. 1: Увеличение на броя на тропичните нощи над нормата през лятото на 2024 г. Източник: Climate Connectors

Но тези рекорди не са изолиран случай. Те са част от дългосрочна тенденция, която учените проследяват през последните десетилетия.

Какво показват дългосрочните наблюдения?

Първо, след края на 80-те години броят на тропичните нощи започва да нараства бързо, като ускорението е особено ясно след 2005 г. През 2021 и 2022 г. средният им брой за целия регион за първи път надхвърля един месец годишно.

Второ, сезонът на тропичните нощи постепенно се удължава. Те започват средно около 17 дни по-рано на десетилетие и приключват приблизително 17 дни по-късно. Така в сравнение със средата на XX век периодът, през който се наблюдават тропични нощи, вече е с близо 35 дни по-дълъг. 

Трето, градовете се затоплят значително по-бързо от околните райони. В Средиземноморието броят на тропичните нощи в градовете нараства с около 24 дни на десетилетие, срещу 15 дни в селските райони. Горещите периоди също се удължават почти два пъти по-бързо, което показва как ефектът на градския топлинен остров усилва последиците от климатичните промени. 

България следва същата тенденция

Тенденцията към увеличаване на тропичните нощи е документирана и в България. В следващите редове ще разгледаме резултатите от няколко ключови изследвания – на Владимир Власков (БАН), на екип от НИМХ и Геолого-географския факултет на Софийския университет (Нейкова, Димитрова, Матев), както и на Симеон Матев, посветено на София. 

Броят на тропичните нощи в България нараства осезаемо, като увеличението е особено силно след 2007 г. Наред с това се удължава и сезонът им – явлението вече не се ограничава само до най-горещите седмици на лятото, а все по-често се наблюдава още през юни и се задържа до септември.

Най-засегнати остават Черноморието и Южна България (Фиг. 2). Сандански регистрира най-висок средногодишен брой тропични нощи, а крайбрежните станции във Варна и Бургас също се открояват с висока честота на явлението.

Фиг. 2. Месечен и средногодишен брой на тропични нощи за периода 1997-2016 г. Източник: Власков, 2017

Най-новите данни потвърждават тази тенденция. Изследване на НИМХ и Геолого-географския факултет на Софийския университет проследява тропичните нощи в 8 станции в България за периода 1961–2025 г. Данните показват големи регионални различия: най-много тропични нощи са отчетени във Варна и Сандански, а най-малко – в София, основно заради по-голямата надморска височина. Явлението може да се наблюдава от март до октомври, а през последните пет години броят на тропичните нощи рязко нараства и в много станции достига рекордни стойности. 

Защо Черноморието е най-засегнато? 

В България Черноморието е регионът с най-дълга история на регулярни тропични нощи, което се дължи на 3 основни фактора:
Морето се охлажда бавно – през лятото морската вода остава топла дори след залез и постепенно отдава натрупаната през деня топлина към въздуха.
Влажният въздух задържа повече топлина – изпарението от морето повишава влажността, а водната пара затруднява охлаждането на приземния въздух през нощта.
Нощният бриз рядко компенсира този ефект – континенталният бриз обикновено е по-слаб от дневния, а понякога почти липсва, така че крайбрежието остава под влиянието на топлата морска повърхност.

Резултатът е, че дори когато слънцето залезе, температурите по Черноморието често остават над 20°C и тропичните нощи са значително по-чести, отколкото във вътрешността на страната.

Залез по българското Черноморие. Източник

София: от рядкост към почти ежегодно явление

Въпреки по-голямата си надморска височина, София също не остава незасегната. Анализите на Симеон Матев и на Владимир Власков показват, че тропичните нощи вече се случват 3-4 пъти по-често, отколкото преди няколко десетилетия. Ако през периода 1961–1990 г. средно са били едва 0,5 годишно, през периода 1988–2017 г. броят им нараства до 1,6 годишно.

Променя се не само честотата, но и сезонът им. Докато преди тропични нощи са се наблюдавали почти само през юли, днес те се срещат и през август, а понякога още през юни. През 2015 г. е регистрирана и първата тропична нощ през септември.

Градовете усилват проблема 
Ефектът няма да бъде еднакъв в целия град. Най-засегнати ще бъдат плътно застроените и по-ниско разположени квартали, докато районите в полите на Витоша и околните планини ще запазят по-хладен микроклимат.

Какво очаква София през следващите десетилетия?

Климатичните модели показват, че тропичните нощи ще станат все по-често явление в столицата. До средата на века те могат да достигнат 10–15 нощи годишно при сценарий с умерени емисии и 18–25 нощи при сценарий с високи емисии.

До края на века прогнозите са още по-категорични. При умерено затопляне София може да има 20–30 тропични нощи годишно, а при сценарий с високи емисии – 40–60 и повече. Това означава, че през голяма част от лятото нощните температури може да не падат под 20°C.

Какво можем да направим?

Тропичните нощи вече не са само въпрос на личен комфорт. Те се превръщат в предизвикателство за общественото здраве, градското планиране и адаптацията на сградите.

Все повече европейски държави разработват планове за действие при горещини (Heat-Health Action Plans), които включват системи за ранно предупреждение, координация между институциите и ясни препоръки към гражданите. Световната здравна организация ги определя като един от най-ефективните инструменти за подготовка към все по-честите горещини. 

Във Франция, Нидерландия и Гърция например всяко лято се провеждат национални информационни кампании с насоки към възрастни хора, родители, работещи на открито и хора с хронични заболявания.

Наред с това все по-важно става преосмислянето на градската среда. Повече дървета и зелени площи, засенчени обществени пространства, светлоотразяващи покриви и настилки и зелени покриви могат осезаемо да намалят натрупването на топлина и да направят нощите по-поносими.

За България това означава адаптацията към горещините да стане част от здравната политика, градското планиране и обновяването на сградите. Успоредно с инвестициите в по-устойчива градска среда са необходими и по-добра подготовка на институциите и навременна информация за гражданите.

Aвтор: Зорница Спасова  / Климатека

Зорница Спасова е автор в Климатека и главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по „Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху здравето от 2008 г., като е специализирала в Нидерландия, Германия, Италия, Дания, Норвегия, Индия и др. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община ‘21 – ‘30 г. Със статиите тук е носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по здравеопазването при изменение на климата към СЗО.