Животните имат чувства, имат страхове, имат радости и болки. Животните помнят и разбират много повече, отколкото си мислим. Те не са наша даденост. Нито природата. Но човекът толкова се е самозабравил в дързостта си да мисли, че е господар на света, че забравя понякога важното. Изсича гори, застроява площи, замърсява, унищожава, убива… всъщност не прави почти нищо съзидателно. Рано или късно това ще се върне с пълна сила като бумеранг обратно.
Ако можехме да чуем мислите на животните, сигурно биха звучали така:
Кучето: Не изхвърляйте навън онова, което сте опитомили. Грижете се за мен, щом веднъж сте ме избрали.
Котката: Не ме изритвайте на улицата, щом ви омръзна. Аз не съм играчка.
Пчелата: Не късайте цветя, засаждайте цветя.
Рибата: Не замърсявайте океана. Рано или късно това ще убие и вас, не само мен.
Животните в цирка: Съществуват и други развлечения, ние не сме атракция.
Животните в зоопарка: Би ли ви харесало да живеете в клетка? А защо си мислите, че на нас ни харесва такъв живот?
Катерицата: Имам нужда от кожата си много повече, отколкото вие.
