Броят на уязвимите хора, изложени на горещи вълни по света, които все повече зачестяват на фона на глобалното затопляне, се е увеличил с около 125 млн. в периода 2000 – 2015 г. През същия период производителността на работещите на открито намалява с 5,3% в световен мащаб. Горещата работна среда се счита за професионален здравен проблем, който може да засегне жизненоважни органи като сърцето, мозъка и бъбреците. Въпреки това, дори преди проявата на клинични симптоми, топлинното изтощение оказва негативно влияние върху способността на работниците да извършват физическа и умствена работа. Следователно, освен вредното въздействие на топлинните вълни върху човешкото здраве, намалената производителност на труда и икономическите загуби за обществото също са сред сериозните негативни последици от глобалното затопляне.

Родена съм малко след средата на август и винаги настъпването на този месец ми е носело тиха радост, усещане за предвкусване на празника и негата от дългите безгрижни летни дни. Загубих това щастие малко преди да навърша 20 г., когато на 1 август в един такъв горещ летен ден си отиде баба ми. Тя беше селскостопански работник, но с пенсионирането си не миряса вкъщи, а постоянно беше на двора ни в едно от най-големите пловдивски села, където от един декар хранеше 3 семейства и дори продаваше земеделска продукция. Не съм виждала по-работлив човек от нея, който изобщо не се жалеше, не само по отношение на работата, но и не мислеше за здравето си, като се има предвид възрастта и съпътстващите заболявания. Пловдивските жеги са известни на всички, но само който е работил на полето може да ги разбере истински. Определено трябва да си млад и здрав, за да ги понесеш, но сега си спомням и случая на един 40-годишен мъж, който починал, след като жънал 2 денонощия.

Всъщност земеделските работници са една от най-уязвимите професионални групи, които ще бъдат засегнати от изменението на климатаПри тях вероятността да починат от жегите е 25 пъти по-голяма в сравнение с хората, които не работят на открито. Това е и най-голямата група работещи навън – броят им в световен мащаб достига 1 млрд. души. В САЩ отрасъл земеделие е на трето място по смъртност, свързана с горещото време. При селскостопанските работници е налице четири пъти по-голяма вероятност от поява на свързани с топлината заболявания. Проучване на смъртните случаи при горещо време за периода 1977 – 2001 г. в Североизточна Каролина, САЩ, показва 45% дял на земеделските производители. Около 94% от тях съобщават, че работят при екстремни температури и 40% претърпяват симптоми, свързани с топлинен стрес. За тази категория трудещи се често липсват програми за професионално здраве и безопасност. При ниски нива на механизация в селското стопанство и мотивация чрез заплащане на база продукция, селскостопанските работници в страните с ниски и средни доходи могат да бъдат изложени на относително по-висок риск от топлинна експозиция. Установено е, че много от починалите при горещо време селскостопански работници са родени в чужбина, имат ограничени езикови познания и често не са аклиматизирани към натоварвания в горещо време, когато започват сезонна работа.

В бъдеще се очаква земеделските работници, заедно със заетите в сектор строителство, да бъдат най-засегнатите от повишението на летните температури – 83% от загубените работни часове поради топлинен стрес през 1995 г. са били в сектор селско стопанство, и се очаква той да представлява 60% от тези загуби през 2030 г. Докато строителството представлява само 6% от загубените работни часове поради топлинен стрес през 1995 г., се очаква този дял да нарасне до 19% до 2030 г. Повечето от работните часове, загубени от топлинен стрес в Северна Америка, Западна Европа, Северна и Южна Европа и в арабските държави, са в строителния сектор. Строителните работници заемат най-голям дял (36%) и в трудовите злополуки с летален изход, свързани с топлината.

Другите засегнати сектори са текстилна промишленост (много от заетите в нея работят във фабрики и работилници без климатици), горска промишленост, сметосъбиране, ремонтни дейности, транспорт, туризъм, сектор услуги, спорт и др. Определени професии, които включват повече физическо усилие и/или по-плътно облекло (напр. пожарникари), са високорискови. Същото се отнася за професии, свързани с работа до допълнителен източник на топлина, напр. пещи, печки и др. Според професора по физиология Ларс Нибо от университета в Копенхаген, Дания, който работи по проект, наречен HEAT-SHIELD, предназначен да изследва ефектите от излагането на топлина върху производителността на работниците в промишлените сектори, дори в Европа работещите в производството, строителството, транспорта, туризма и селското стопанство заемат половината от работната сила. 

Температури над 39°C могат да убият.

Но дори и да не се стигне до смъртни случаи, такива градуси могат да направят много хора неработоспособни или да понижат темповете им на работа. Още при 24 – 26°C производителността на труда започва да намалява. В Европа, например, селскостопанските и строителните работници губят около 15% от ефективното работно време, когато температурата надхвърли 30°C, което достига до почти един работен ден на седмица, отбелязва проф. Нибо, позовавайки се на анализи на HEAT-SHIELD. При 33 – 34°C човек, работещ с умерена интензивност на работа, губи 50% от работоспособността си. При високи температури на въздуха, извършването дори на основни задачи в офис среда става трудно, тъй като настъпва умствена умора.

Някои групи работници са по-уязвими от други, защото изпитват топлинен стрес при по-ниски температурни прагове. Възрастните работници имат по-ниска физиологична устойчивост на високи температури, а те представляват нарастващ дял на служителите – естествена последица от застаряването на населението. 


Фигура 1: Работници произвеждат сол във Виетнам. Източник: Pixabay.

Високите температури могат да увредят жизненоважни органи като сърцето, мозъка, бъбреците и белите дробове, да изострят редица заболявания и да увеличат риска от смърт. Екстремната топлина може да провокира проявата на инфаркти и инсулти при податливи пациенти поради повишения вискозитет на кръвта и да повиши риска от сърдечно-съдова смърт. Горещите, влажни дни могат да предизвикат симптоми на астма, а по-топлият климат удължава сезона на алергиите към цветен прашец. Друг страничен ефект от повишаването на температурите е връзката със замърсяването на въздуха. Със затоплянето нивата на замърсяване на въздуха, особено повърхностен озон и фини прахови частици, се увеличават в някои населени региони, дори когато емисиите на замърсители на въздуха не са нараснали.

Икономическите загуби 

Според Международната организация на труда (МОТ), дори и да се окаже възможно глобалното затопляне да се ограничи до края на века до 1,5°C над прединдустриалните ниванатрупаните финансови загуби поради топлинен стрес ще достигнат 2400 млрд. щатски долара до 2030 г. (спрямо 280 млрд. щатски долара през 1995 г. и 311 млрд. щатски долара през 2010 г.). Ако сега не се направи нищо за смекчаване на изменението на климата, тези разходи ще бъдат много по-високи, тъй като глобалните температури ще се покачат още повече към края на века.

Прогнозите, базирани на повишаване на глобалната температура с 1,5°C до края на 21 век, както и на тенденциите в работната сила, предполагат, че през 2030 г. 2,2% от общите работни часове в световен мащаб ще бъдат загубени поради високи температури, а в Южна Азия и Западна Африка произтичащата от горещините загуба на производителност може дори да достигне 5%. Това е загуба на производителност, равна на 80 млн. работни места на пълен работен ден. Тази оценка обаче е консервативна, тъй като освен че постулира, че дългосрочното повишаване на средната глобална температура няма да надвиши 1,5°C, тя се основава на предположението, че селскостопанските и строителните дейности се извършват на сянка. Това предположение се базира отчасти на факта, че в тропическите страни около 40% от дните са облачни и отчасти на това, че някои задачи, особено в селското стопанство, често могат да бъдат преместени в часове от деня, когато е по-малко горещо. Ако вместо това приемем, че селскостопанските и строителните работи се извършват на слънце, прогнозираната загуба на работни часове в световен мащаб през 2030 г. достига до 3,8% – еквивалента на 136 млн. работни места на пълен работен ден. Тъй като глобалното затопляне ще продължи след 2030 г., по-големите повишения на температурите се очаква да намалят производителността на труда още повече. 


Фигура 2: Потенциални загуби на работни часове поради горещото време в Европейския регион на СЗО. Източник: Lancet, 2020.

Икономическите загуби от високите температури не са свързани само с пропуснати ползи от неполагането на труд. В селското стопанство например, последствията от високите температури върху добивите и респективно върху цените на храните водят до по-голяма бедност и продоволствена несигурност.

Въздействието на топлинния стрес ще бъде е най-силно изразено в страните с по-нисък среден и нисък доход.

За съжаление, топлинният стрес често е придружен от други предизвикателства, тъй като е по-разпространен в страните с дефицит на достоен труд, при липса на социална закрила и високи дял заетост в сивата икономика. Прекомерните нива на топлина задълбочават неравенството между богатите и бедните страни и между различните социални прослойки в една и съща държава. 

Предизвикателствата на топлинния стрес могат да задълбочат съществуващите различия между половете в света на труда, най-вече чрез влошаване на условията на труд за много жени, заети в сектора земеделие (въпреки че условията за мъжете, работещи на строителни обекти, също стават по-трудни). В допълнение, излагането на топлина по време на работа увеличава рисковете за здравето на бременните жени.

Топлинният стрес може да бъде един от многото фактори, подтикващи хората да мигрират.

Топлинният стрес може също да действа като тласък, който подтиква селскостопанските работници да напуснат аграрните райони в търсене на по-добри перспективи в градовете или в други страни. Въпреки че различни фактори в крайна сметка натежават при вземане на решение за мигриране, топлинният стрес все повече се превръща в двигател на международната миграция. Стресът от по-високите температури е свързан с по-голяма миграция през последните години, което предполага, че домакинствата се съобразяват с климатичните условия, когато вземат решение да мигрират.

Горещи вълни и трудови злополуки

Връзката между горещото време и трудовите злополуки е слабо проучена. Едно италианско изследване оценява връзката между горещите климатични условия и приемите в болнични заведения поради трудови злополуки в Тоскана (централна Италия) за периода 1998 – 2003 г. Резултатите показват, че горещите вълни могат да представляват рисков фактор за трудови злополуки в Италия през лятото. Най-рискови са горещините през юни, които се понасят по-зле от работниците от горещите дни през следващите летни месеци. Пикът на трудови злополуки е възникнал в дни, характеризиращи се с високи, но не и крайни, топлинни условия. Работниците могат да променят поведението си, когато топлинният стрес се увеличава, като намаляват рисковете чрез предприемане на превантивни мерки. 

В проучване, оценяващо връзката между температурите на околната среда и професионалните наранявания в Испания за 20-годишен период от 1994 г. до 2003 г., е изчислено, че 2,7% от всички наранявания се дължат на неоптимални и екстремни температури на околната среда. Този процент на трудови злополуки е еквивалентен на годишна загуба от 42 работни дни на 1000 работници, което представлява 0,03% от БВП на Испания през 2015 г.

Според друго проучване в Австралия, проведено за 10-годишен период (2001 – 2010), съществува връзка между максималната външна температура над прага от 35,5 °C и общият риск от професионално заболяване, причинено от топлинна експозиция. Увеличение на максималната температура с 1°С е свързано с 12,7% увеличение на исковете за професионално топлинно заболяване. По време на периодите с горещи вълни този риск е около 4 – 7 пъти по-висок в сравнение с други периоди. Секторите с най-висок риск от топлинен стрес са селско стопанство, строителство и бизнес услуги.


Фигура 3: Сектор строителство е с най-голям дял в трудовите злополуки с летален изход, свързани с топлината. Източник: Pixabay.

Прогнозите за света, Европа и България

В световен мащаб се предвижда най-големи да бъдат загубите на работни часове към 2030 г. в Западна и Централна Африка, както и в Южна и Югоизточна Азия (Фиг. 4). Въпреки че са засегнати в по-малка степен от населението на тропическите и субтропичните страни хората, живеещи в умерената климатична зона на Европа могат да бъдат изправени пред нарастващи рискове на работното място и в домовете си в резултат на по-чести горещи вълни. Освен това, на субрегионално ниво се наблюдава значителна разнородност. Северна, Централна и Източна Европа са по-малко уязвими, а Южна Европа се очаква да бъде само слабо засегната от топлинен стрес. 

Въпреки това, повишената честота и интензивност на горещите вълни в Европа може да има сериозно въздействие върху здравето и производителността. Особено в южните страни на Европа, възрастните хора, работещите на открито и тези, които се трудят в неклиматизирани помещения, са уязвими към заболявания и наранявания, свързани с топлината. ClimateCost през 2021 г. съобщава, че общите загуби на производителност поради изменението на климата може да струват на Европа между 300 и 700 милиона щатски долара до 2080 г. По данни на МОТ, България е сред по-засегнатите източноевропейски страни по отношение на загубени работни часове поради топлинен стрес.


Фигура 4: Процент загубени работни часове поради топлинен стрес, изчислени при работа на слънце и на сянка, всички региони, прогнози за 2030 г. Източник: Оценки на МОТ въз основа на данни от базата данни ILOSTAT и климатичните модели HadGEM2 и GFDL-ESM2M, Доклад на МОТ, 2019 г.

Какво може да се направи?

Според МОТ решенията съществуват. Структурната трансформация на аграрните икономики следва да се ускори, така че по-малко селскостопански работници да бъдат изложени на високи температури, както и да се намали физическото усилие при полагане на този вид труд. Други важни политически мерки са развитието на умения, насърчаването на благоприятна среда за устойчиви предприятия, публичните инвестиции в инфраструктура и подобрената интеграция на развиващите се страни в световната търговия. На ниво работно място, точната прогноза за метеорологичните условия в съответния географски регион, адаптирането на работното облекло и оборудване и технологичните подобрения могат да улеснят работниците и техните работодатели да се справят с по-високите температури. Работодателите и работниците трябва да обсъдят заедно как да коригират работното време, в допълнение към приемането на други мерки за безопасност и здраве при работа. Международно проучване, публикувано през 2021 г. (6) установява, че започването на работа с 1 час по-рано намалява загубите от високите температури с 18%, а започването на работа с 2 ч. по-рано – респективно с цели 33%. 


Фигура 5: В селското стопанство отдавна се практикува ранното започване на работния ден. Източник: Pixabay.

Международното сътрудничество и координацията на съвместните усилия са също ключова част от пакета от решения на проблема с топлинния стрес. Международните трудови стандарти, като напр. Конвенцията за безопасност и здраве при работа, може да помогнат за насочване на правителствата при разработването на национални политики за справяне със здравните рискове при работа в условия на топлинен стрес.

Наближава тазгодишният 1 август, а преди него са горещниците – на 28, 29 и 30-ти юли. Това са най-горещите дни в годината според народната метеорология – сърцето на лятото. Те приблизително съвпадат и в климатичен аспект, макар че от година на година най-топлите дни могат да варират като дати. Важно е да се следи прогнозата за времето. Глобалното затопляне не е присъда и съществуват мерки, които да ни помогнат да се предпазим от големите горещини, дори да се налага да работим навън, макар най-песимистичните прогнози да твърдят, че ще стане толкова горещо, че ще бъде невъзможно да се работи на открито. На този етап промени в трудовото законодателство, засиленият контрол над работодателите и приемането на индивидуални мерки все още биха могли да ни помогнат да се предпазим. Защото зад сухата статистика стоят човешки съдби, които могат да се променят наистина за миг.

Автор: Зорница Спасова / Климатека

Зорница Спасова е част от авторския екип на “Климатека”, тя е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по Климатология в СУ „Св. Климент Охридски“ и от 2008 г. се занимава с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.

 

В публикацията са използвани материали от:

  1. Димитрова И. (2016), Съвременни аспекти на професионалната експозиция на прегряващ микроклимат, сп. „Здраве и безопасност при работа“, Том 2, кн. 1, стр. 5-20
  2. ClimateCost. Economics of climate change. ClimateCost Home, http://www.climatecost.cc/
  3. Lancet countdown report on climate change and human health, 2020
  4. Martínez-Solanas, É.; López-Ruiz, M.; Wellenius, G.A.; Gasparrini, A.; Sunyer, J.; Benavides, F.G.; Basagaña, X. 2018. “Evaluation of the impact of ambient temperatures on occupational injuries in Spain”, in Environmental Health Perspectives, Vol. 126, No. 6
  5. Morabito M., L. Cecchi, P. A. Modesti, S. Orlandini (2006), Relationship between Work-Related Accidents and Hot Weather Conditions in Tuscany (Central Italy), Industrial Health 44(3):458- 64, August
  6. Morabito M., A. Messeri, A. Crisci, J. Bao and R. Ma, S. Orlandini, C. Huang, T. Kjellstrom, Heat-related productivity loss: benefits derived by working in the shade or work-time shifting, International Journal of Productivity and Performance Management Vol. 70 No. 3, 2021 pp. 507-525
  7. Morrissey MC, Brewer GJ, Williams WJ, Quinn T, Casa DJ. Impact of occupational heat stress on worker productivity and economic cost. Am J Ind Med. 2021; 64:981‐988
  8. Pixabay.com
  9. Szabó Amanda Imola, 80 millió állás szűnhet meg globálisan 2030-ig a fokozódó hőstressz miatt, 2022-02-15https://masfelfok.hu/2022/02/15/80-millio-allas-szunhet-meg-globalisan-2030-ig-a-fokozodo-hostressz-miatt/
  10. Working on a warmer planet: The impact of heat stress on labour productivity and decent work, International Labour Office – Geneva, ILO, 2019