Eдин от най-големите организми на света се разпада. Ето как можем да го спасим
На пръв поглед колонията Пандо прилича на най-обикновени трепетлики, скупчени на едно място. Всъщност това е едно гигантско растение, един от най-тежките, най-старите и най-големите организми в света с комплексна коренова система, покриваща около 100 акра (над 430 000 кв. м).
Сега обаче този организъм, известен още като Трептящия гигант, е застрашен – ново изследване идентифицира различните начини, по които „гората, съставена от едно дърво“, се разпада на по-малки отделни елементи.
Съществуват най-различни заплахи за Пандо, включително различни заболявания и изменението на климата, но основната, която научният труд изтъква, е свързана с ефектите от пасенето на елените и добитъка – те изяждат поникналите нови кълнове и пречат на умиращите дървета да бъдат подменени с нови.
Този проблем не е от вчера, но загражденията, които би трябвало да задържат животните настрана, не вършат добра работа. Нужно е да прибегнем до нов подход, който да запази Пандо и за бъдещите поколения.
„Откритията показват, че генетично еднородния Пандо се „разпада“ заради тревопасните [животни] и огражденията“, пише екологът Пол Роджърс от Държавния университет в Юта в своя научен труд. Първоначалните успехи в рамките на заградените зони са помрачени от факта, че почти половината от Пандо остава незащитен от постоянните набези както от диви, така и от домашни тревопасни животни, допълва той.
След като анализира 64 различни парцела сред Пандо, Роджърс устаноовява, че около 16 процента от организма е добре защитен от огражденията – тук новите дървета израстват достатъчно бързо, че да заменят старите. В друга част от района (около 1/3 от цялата площ) занемарените ограждения са били ремонтирани и укрепени допълнително, но тук гората все още умира.
Що се отнася до останалите 50 процента от Пандо, тук липсват всякакви ограждения и елените и добитъкът продължават да изяждат по-голямата част от новите кълнове. Когато възрастните дървета умират, без да има кой да ги замести, до подземното ниво започва да достигат по-големи количества слънчева светлина, която променя състава и биоразнообразието на организма.
Според Роджърс огражденията разделят Пандо на три части, като всяка една от тях поема по свой собствен екологичен път, вместо да образува една-единствена устойчива гора. Въпреки че незаградените места умират най-бързо, дори онези, около които огражденията са най-здрави, започват да се различават от начина, по който гората се е развивала през дългата си история.
„Смятам, че ако искаме да спасим този организъм само с ограждения, трябва да създадем нещо като див зоопарк на открито“, казва Роджърс. „Въпреки че стратегията с огражденията е създадена с добри намерения, рано или късно ще трябва да разрешим проблемите, които лежат в основата, а именно - твърде многото пасящи елени и добитък в района.“
Новото изследване представлява естествено продължение на по-старо проучване от 2018 г., в което Роджърс също е участвал. Анализирани са повторно едни и същи райони, за да се провери растежа на Пандо. По-ранно проучване от 2017 г. идентифицира известни признаци на възстановяване в заградените райони.
Роджърс обаче казва, че според последните му открития фрагментацията на Пандо може да окаже отрицателен ефект върху стотици различни растения и животински видове, тъй като нивата на биоразнообразие, поддържани от гората, са изключително високи.
Какво е решението? Като за начало ще трябва да се намали броят на елените и добитъка, пасящи в района (както и на хората, които навестяват Пандо). По-внимателното наблюдение на организма също би било полезно.
Пандо е сравнително малък консервационни проект. Въпреки това той е показателен за начина, по който човешките взаимодействия влияят на деликатния естествен баланс. Той дори би могъл да изпълнява ролята на тестово поле за природозащитниците, които искат да предпазят сходни райони в други кътчета на света.
Изследването е публикувано в Conservation Science and Practice.
Източник: Science Alert