Кученцата притежават потенциала да носят огромна полза на собствениците си и могат да бъдат истинска утеха в трудни времена като настоящия локдаун. Но грижата за мъничето може да бъде и предизвикателство. Докато един от четирима купувачи по време на пандемията признава, че си е взел кученце в резултат на импулсивно решение, то останалите са го направили с ясното съзнание, че поемат отговорност за бъдещето на четириногото.

Успехът на дълготрайните отношения куче-стопанин зависи от изграждането на добра основа. По-долу са изброени 6 неща, които всеки собственик на малко кученце е длъжен да знае, за да се грижи правилно за новия си най-добър приятел.

1. Движение

Докато мнозина собственици си представят как ще предприемат дълги романтични разходки с пухкавото си топче, истината е, че палетата, особено ерите породи,  не бива да се движат много. Кученцата пращят от енергия, но техните кости и стави са меки и неукрепнали и лесно може да се повредят. Прекаленото движение е почти толкова вредно колкото и липсата му. Ако кученцето е свръхактивно на такава ранна възраст, възможно е да се стигне до здравни проблеми, като тазобедрена дисплазия, деформация на растежа и двигателни нарушения. Няма точен отговор на въпроса какво е оптималното време, за което палетата да бъдат извеждани на разходка. Основното правило гласи по пет минути на месец възраст, два пъти дневно. По тази логика едно 16-седмично кученце се нуждае само от 40 минути движение.

2. Ваксинации

Едно от най-важните неща, които като новоизлюпен собственик трябва да направите през първите седмици от живота на кученцето си, е да го ваксинирате. Ваксинациите предпазват кучето от най-различни потенциално опасни патогени, сред които парвовирус, инфекциозен трахеобронхит (кучешка кашлица), хепатит и лептоспироза. Обикновено палетата получават първия набор ваксини между осмата и десетата си седмица, а следващия – 2-3 седмици по-късно. Не се препоръчва кученцата да влизат в контакт с неваксинирани кучета, докато не са напълно защитени; затова разходките в парка са забранени. Все пак може да се разхождат в квартала, за да се улесни социализацията им.

3. Социализация

Има множество важни стадии в развитието на кучетата, един от които е социализацията. Това трябва да стане между 3-ата и 16-ата седмица от живота на палето. През този сравнително кратък период е задължително кученцата да се запознаят с възможно най-голям брой хора, животни и ситуации. Ако пропуснете да социализирате любимеца си, това може да даде отражение върху по-нататъшния му живот, изразяващо се в силен страх от тези стимули, а в някои случаи и в сериозни поведенчески проблеми. Кучета, на които е бил отказван контакт с деца, може по-късно да проявят свръхреакции в тяхно присъствие, да се хвърлят върху им и дори да се опитват да ги хапят. Излишно е да подчертаваме колко важно е да излагате кученцата на колкото може повече гледки, звуци и миризми. По този начин ще ги научите да се справят по-лесно с живота.

4. Раздяла

Карантината доведе до драматично увеличаване на времето, което стопаните прекарват с четириногите си любимци. Но това е нож с две остриета. В резултат кученцата може да получат страх от раздяла, когато собствениците им се върнат на работа. Този проблем е породен от прекалената привързаност на животното към човека и често принуждава стопаните да му търсят нов дом. Типични симптоми на това тревожно разстройство са уринирането или изхождането в дома, лаят и скимтенето, погромът в къщата, опитите за бягство или самонараняване, когато кучето е оставено само. Трудно се лекува успешно страхът от раздяла. Ето защо трябва да се помъчите да предотвратите тази свръхпривързаност на ранен етап, като постепенно увеличавате времето, което кученцето прекарва самичко. Има различни средства, които ще помогнат на животното да се чувства спокойно в периодите на раздяла. Спреят с феромони, класическата музика или ароматизаторите за въздух са известни със своите релаксиращи качества. 

5. Опасни храни

Може да е много изкушаващо да нахраните палето с остатъците от трапезата си, но има дълъг списък с продукти, които са токсични за кучета. Един от тях е шоколадът, особено тъмният, който съдържа стимуланта теобромин. Попадне ли в организма на кучето, той може да нанесе поражения на червата, сърцето, централната нервна система или бъбреците и да причини повръщане , диария, свръхактивност, припадъци и даже смърт. Всички сортове лук и чесън могат да увредят червените кръвни телца на животното и евентуално да доведат до анемия. Изкуственият подсладител ксилитол, който се среща в дъвката без захар, някои фъстъчени масла и сладки лакомства, може да предизвика драматичен спад на кръвната захар и в някои случаи дори чернодробна недостатъчност. В дългия списък с отровни за кучета храни попадат и кофеинът, алкохолът, гроздето и стафидите. Стопаните следва да проучат грижливо този списък и незабавно да заведат любимеца си на ветеринар, ако случайно погълне някоя вредна храна. 

6. Отровни растения

Палетата, също като бебетата, са известни с това, че пъхат всичко в устата си. Много от тях приемат градината на стопанина си за свой личен склад за хранителни припаси. За нещастие тя крие най-различни ботанически рискове, с които грижовните стопани трябва да се съобразяват. Някои луковични растения, като нарцисите, и стайни цветя, като коледната звезда, трябва да се избягват. Семена и листни декоративни растения като жълъди, бръшлян и имел също може да застрашат живота на кучето. Ранните признаци за токсикоза са повръщане, диария и повишено слюноотделяне, а по-сериозните последствия включват увреждане на черния дроб и бъбреците, които се проявяват до два дни след отравянето. Ако стопанинът подозира, че кученцето е яло потенциално отровен растителен материал, трябва незабавно да потърси ветеринарна помощ.

Спазването на тези важни съвети ще ви помогне да отгледате здраво и щастливо кученце, което да ви носи много радост. За целта трябва да обмислите и планирате грижливо възпитанието му, за да му осигурите възможно най-добър старт в живота.