Уроците от 2025 г. и ключовите стъпки към по-прозрачна, научно обоснована климатична политика през следващата година.

  • През 2025 г. се очерта ясно разминаване между ускоряващите се климатични промени и изоставащите политики за справяне с тях – в международен, европейски и български контекст.
  • България остава без цялостна национална стратегия: имаме закони, стратегии и планове, но липсват изпълнение, прозрачност и координация.
  • През 2022 г. България попада в Топ 10 на най-засегнатите държави в света от екстремни климатични явления – ясно предупреждение, че „изчакването“ вече е риск.
  • Само за 4 години приходите от продажба на квоти за парникови газове надхвърлят 7.6 млрд. лв., но този ресурс почти не се използва стратегически за адаптация и превенция.
  • 2026 трябва да бъде година на осезаем завой – към по-голяма прозрачност при вземането на решения и нов национален Климатичен акт, който да осигури системна, научно обоснована и превантивна климатична политика.

2025 г. започна с очаквания за постигане на повече резултати от климатичните политики, но останаха реалности от предишни години — все по-интензивни горещи вълни, наводнения и нарастващ климатичен риск. Докато светът прави бавни стъпки напред, България остава между догонването и изоставането. Време е 2026 да бъде година на реални действия, а не само на формални стратегии за реагиране на климатичните промени.

Необходим завой: прозрачност, координация, Климатичен акт

През 2025 г. продължи тревожното разминаване: темповете на климатичните промени се увеличават, докато резултатите от прилагането на политиките за справяне с отрицателните им ефекти изостават. Това още по-осезаемо подчертава нуждата от изпреварващи действия, водещи до по-добра подготвеност и по-малко щети поради увеличаващите се климатични рискове.

За България 2026 трябва да бъде година на стратегическа промяна. Необходими са две ключови посоки — по-голяма прозрачност при вземането на решения и нова законодателна рамка за климатичните политики. 

По-долу разглеждаме какво се случи през 2025 г. и защо тези стъпки вече не могат да бъдат отлагани.

Климатичната равносметка на 2025 г. налага нов подход

Последният месец на годината неизбежно носи равносметка — но когато става дума за климата, тя е не просто традиция, а необходимост. Днес практически няма човешка дейност, която да не зависи от времето и климата. А изследванията от последните десетилетия, базирани на унифицирани инструментални наблюдения, ясно показват ускоряващи се промени в климата, които вече се усещат и на глобално, и на локално ниво.

Въпреки научната яснота, в обществото продължава да има разминаване в разбирането далии кактрябва да се реагира. Поради сложността на климатичната система на Земята – една от основните животоподдържащи системи на нашата планета, ефектите от промените в климата са различни в отделните части на света и върху различните човешки дейности. Универсални решения няма, но едно е сигурно: бездействието е риск, който вече не можем да си позволим.

2025 в един поглед — към задачите за България през 2026 г.

На основата на кратко обобщение на климатичните политики през 2025 г. — международни, европейски и национални, — очертаваме ключовите действия, които България трябва да предприеме през 2026 г., за да се адаптира, да бъде по-добре подготвена и да намали рисковете от ускоряващите се климатични промени.

Международен план

Климатичната политика се изгражда преди всичко на международно ниво чрез правно обвързващи споразумения: Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКОНИК, в сила от 1995 г.), Протоколът от Киото (1997–2020 г.) и Парижкото споразумение от 2015 г., което задава рамката за действия след 2021 г.

Тъй като в процеса на изработване и прилагане на тези споразумения участват близо 200 държави с различни интереси, преговорите напредват бавно, а реалните резултати често изостават спрямо темповете на климатичните промени. Това се видя и на последната климатична конференция през ноември — COP30 в Бразилия — където отново стана ясно, че глобалните усилия не успяват в достатъчна степен да компенсират нарастващите рискове.

Европейски план: общи цели, бавни стъпки

През последното десетилетие Европейският съюз (ЕС) развива климатичните си политики като обща рамка за изпълнение на Парижкото споразумение. Основата на тези политики е Европейският закон за климата — правно обвързващ ангажимент ЕС да постигне климатична неутралност до 2050 г.

Всяка държава-членка трябва да допринася със своята национална политика за постигане целите на европейската. Но процесът на вземане на решения в ЕС е бавен и сложен: ключовите решения се договарят в т.нар. триалог между Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на ЕС. Различни икономически и политически интереси на 27 държави-членки правят съгласието трудно, а прилагането на приетите решения — неравномерно в отделните страни и региони.

Пример за забавяне е и актуалната обществена консултация за новата Рамка на ЕС за устойчивост спрямо изменението на климата, планирана за приемане в края на 2026 г. Междувременно научната основа на документа — Европейската оценка на климатичния риск (2024) — предупреждава:

“Необходими са спешни действия сега, за да избегнем решения, които няма да работят в бъдещия климат, да избегнем катастрофални рискове.”

Затова възниква логичният въпрос: ще може ли ЕС да действа навреме, ако ключовите инструменти влизат в сила години след като рискът е идентифициран? И по-конкретно, дали е възможно да се предприемат спешни действия, ако Рамката бъде приета и действа за целия ЕС от началото на 2027 г., когато ще са изминали поне 4-5 години от оценката на риска и тя вече ще е остаряла?

България: между стратегии на хартия и реални действия

Въпреки че България е ратифицирала всички международни споразумения за климата и участва във вземането на решения за европейските политики, страната все още няма ясна, специфична национална визия как да се адаптира към климатичните промени. Данните от наблюдения и научните изследвания показват ясно нарастващи рискове, но подходът у нас оставареактивен и фрагментиран — „работа на парче“, движена основно от външни фактори, без пречупена през националните нужди и особености стратегия.

Това води до системен проблем: имаме стратегии, планове, доклади — но липсват практическо изпълнение и измерим напредък. 

Милиарди от въглеродни квоти – пропуснат ресурс за климатична адаптация

Един конкретен пример в потвърждение на горната оценка е свързан с широко разпространеното твърдение, че високите цени на електроенергията у нас се дължат на задължение да се плаща за квоти за емисии на парникови газове (ПГ). В действителност задължение да купуват квоти имат само  големите източници на такива емисии — основно въглищни ТЕЦ и големи горивни инсталации в различни индустрии. Същевременно, България като цяло остава под националния лимит на емисии ПГ – те са с около 60% по-ниски спрямо 1988 г. Това дори ѝ позволява да продава свободни национални квоти, като приходите от тях са значителни.

Данните от обяснителните записки към годишните финансови отчети на фонд „Сигурност на енергийната система“ (ФСЕС) показват, че в периода 2021–2024 г. приходите от продажба на квоти за емисии варират между 1.6 и 2.3 милиарда лева годишно. В повечето години тези приходи формират над 60% от всички постъпления на фонда (Таблица 1).

Година Приходи от квоти (млн. лв.) Дял от постъпленията на фонда 
2021 1 625.1 61%
2022 2 134.5 34%
2023 2 283.7 61%
2024 1 608.1 63%
Таблица 1: Приходи от продажба на квоти емисии на парникови газове в публични отчети на ФСЕС – обяснителни записки към съответните годишни финансови отчети. Данните се публикуват през февруари на следващата година. 

От таблицата се вижда също, че за четири години приходите от продажба на квоти надхвърлят 7.6 млрд. лв. Това е огромен публичен ресурс с потенциал да бъдат финансирани най-спешните мерки за адаптация към климатичните промени, включително превенция на щети, устойчиви решения в енергетиката и други уязвими сектори. На практика обаче тези средства не се използват стратегически — липсва ясна връзка между приходите във ФСЕС и постигането на дългосрочни климатични цели на страната.

Законодателни промени: стъпка напред, но със значими пропуски

През 2025 г. България отбеляза важен напредък с приемането на промени в Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). В новата редакция за първи път е заложена дългосрочна национална цел: постигане на климатична неутралност и нулеви нетни емисии до 2050 г., в съответствие с Парижкото споразумение и Европейския закон за климата. Това е ключов сигнал за посока на националната климатична политика.

Но законът остави два съществени елемента извън обхвата си:

  • липсва междинна цел за 2040 г. – намаляване на нетните емисии с поне 90%, която би осигурила предвидимост и плавна траектория към 2050 г.;
  • отпадна предложението за създаване на Национален научен съвет по климата към Министерския съвет, с разширени функции за независима научна експертиза при подготовка, изпълнение и оценка на климатичните политики.

Тези два елемента биха укрепили научната основа на политиките и биха направили процеса далеч по-прозрачен и устойчив в средно- и дългосрочен план.

Важното през 2026 година за климатичната политика в България

Краткият поглед към климатичните политики през 2025 г. води до ясен извод: климатът се променя по-бързо, отколкото ние успяваме да реагираме. Само за последните 20 години концентрацията на въглероден диоксид в земната атмосфера е нараснала с близо 11% — от 377 ppm през 2004 г. до почти 424 ppm през 2024 г. Спрямо прединдустриалната епоха увеличението вече е около 50%. И това се случва въпреки десетилетията международни договорености по РКОНИК и две десетилетия функциониране на Европейска схема за търговия с емисии (ЕСТЕ).

Паралелно с това, на регионално и местно ниво преживяваме все по-чести и по-интензивни екстремни прояви на времето като отражение на глобалните климатични промени. Затова са необходими изпреварващи, системни действия, които да повишат нашата подготвеност и да ограничат щетите за хората и икономиката.

България в Топ 10 на най-уязвимите от климатични екстремни явления Как изглежда това в български контекст? Според доклад за загубите от екстремни климатични явления, през 2022 г. България попада в Топ 10 на най-засегнатите държави в света. Докладът е от февруари 2025 г. на организацията Germanwatch. Възможно е в следващите години позицията ни в класацията да се промени леко, но едва ли съществено — уязвимостта на страната остава висока, както и рискът от тежки последствия от климатичните промени у нас.

Това прави още по-наложително през 2026 г. да се предприемат действия, различни от досегашните. Необходим е проактивен, системен и цялостен подход, вместо реактивното „работа на парче“. Важни са и двата типа действия: „отгоре-надолу“ – ясно прилагане на международните и европейските договорености, и „отдолу-нагоре“ – инициативи и мерки, които надграждат и допълват усилията на държавата, а не чакат единствено нейното действие.

Снимка: unsplash.com/източник

Процесите по света и в ЕС силно влияят на случващото се у нас, но българските действия не бива просто да копират международните и европейските решения. Те трябва да отразяват реалните климатични рискове, специфични за България днес и в близко бъдеще. Вместо често използваното оправдание, че „Брюксел ни го налага“, е необходимо национално отговорните институции да поемат по-ясна роля: да бъдат активни в европейските процеси — включително в триалога — и да защитават позиции, съобразени с нашите условия. А при неизпълнение на поети ангажименти и последващи санкции отговорността да е на конкретните органи и лица, а не за сметка на държавния бюджет.

Какви са стъпките за ефективни климатични политики?

Основните практически стъпки за осъществяване на цялостен подход към работещи политики в областта на климатичните промени са на няколко нива.

В общополитически план: Народното събрание да приеме специален регламент за гарантиране на прозрачност за позициите на България при вземане на решения в различните нива на управление на ЕС, както и в международни организации, а впоследствие – задължително информиране за поетите ангажименти с техния ефект в кратко-, средно- и дългосрочен план.

Така ще се прекрати практиката да се поемат ангажименти от името на страната без лична или институционална отговорност — включително наказателна — при тяхното неизпълнение. А при евентуални решения и санкции срещу България от страна на европейски институции, няма да се натоварва държавният бюджет.

Необходимо е също правилникът за работа на парламента да гарантира прилагането на принципа за цялостност в законодателния процес: да се предлагат, обсъждат и приемат актове, които решават реални обществени проблеми и предотвратяват бъдещи кризи (напр. растящата пожароопасност през лятото при липса на превенция през останалите сезони). Това означава край на „законотворчеството на парче“, при което честите изменения през преходни и заключителни разпоредби на несвързани закони създават неефективност и често обслужват лобистки интереси.

Нов национален Климатичен акт

По отношение на климатичните политики в България е необходимо спешно да се изработи нов национален Климатичен акт. Той трябва да създаде обща рамка от правила и механизми за всички икономически сектори и да насочи усилията към ефективно управление на рисковете от неблагоприятните климатични промени в страната. 

Актът трябва:

 – да регламентира конкретни действия, съобразени със специфичните за България климатични рискове, и да служи като ясен „навигатор“ в множеството аспекти на климатичната политика. В него трябва ясно да се подредят секторните и междусекторните отговорности, така че по-ефективно да се управляват растящите рискове от неблагоприятните ефекти на климатични промени. Сегашният ЗОИК — дори и след последните изменения — не осигурява нужната рамка за това.

 –  да поставя акцент върху превенцията, като прилага принципа на предпазливостта: формулиране и финансиране на най-подходящите мерки за предотвратяване на негативните последици от климатичните промени. Това трябва да стъпва върху научно обоснована оценка на рисковете, актуализирана на всеки 5 години, и върху модерни методи за управление на кризи, които да заменят досегашните неефективни практики.

Информацията е превенция

Важно е да продължим и да засилим усилията за системно информиране на обществото. Не само за това какви са ефектите от климатичните промени, особено при екстремни прояви на времето, но и какво можем да направим. Хората трябва да знаят как да реагират, какви решения имат, и как всеки може да се включи, така че общите действия да водят до най-добрия възможен резултат за всички.

Климатичните рискове вече засягат България пряко — чрез все по-чести екстремни горещини, пожари, наводнения, недостиг на питейна вода от намалелите водни ресурси. Затова 2026 трябва да бъде година на смяна на подхода: от реактивни мерки към системна, научно обоснована политика за реагиране на климатичните промени. С нов климатичен акт, прозрачност в процеса на вземане на решения и координирани усилия на всички нива ще сме по-подготвени за свързаните с тези промени предизвикателства и рискове.

Автор: Антоанета Йотова / Климатека

Антоанета Йотова е автор в Климатека. Тя е завършила Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и е физик-метеоролог със специалност “Климатология”. Има дългогодишен опит като изследовател в областта на промените в климата и политиките за реагиране на тези промени. Публикувала е голям брой научни статии и анализи, участвала е с доклади на различни форуми и в проекти – национални и международни, в тази и свързани с нея области. Един от първите индивидуални членове на Коалиция за климата – България, като от създаването ѝ през 2005 г. досега е от най-активните ѝ членове.

В публикацията са използвани материали от: