В интернет е пълно с всякакви лайфхакове – от трикове за по-лесно заспиване до техники за подобряване на паметта. Един от тях дори обещава да ви превърне в истински гений. За целта са ви необходими единствено удобен стол, предмет, който да държите в ръка, и няколко минути свободно време.

Идеята най-общо казано е следната – според разпространеното в интернет схващане някои от най-великите умове в историята, сред които Едисън, Тесла, Айнщайн и Дали, споделяли един необичаен навик – подремвали с тежък предмет в ръка.

В момента, в който заспите, мускулите ви се отпускат, предметът пада на земята и ви събужда. По този начин гениалната идея, която евентуално ви е споходила в просъница, няма да ви се изплъзне.

Звучи леко налудничаво, но съвременната наука не отхвърля напълно тази идея.

Необичайният навик на Салвадор Дали – мит или реалност?

Доколко всички тези гении действително са прибягвали до въпросната техника, е трудно да се установи. Макар че историята често се свързва с Айнщайн, Тесла и дори Аристотел, за част от тях липсват надеждни първични исторически свидетелства.

При Салвадор Дали обаче нещата стоят по-различно.

В книгата си „50 тайни магии на художника“ (50 Secrets of Magic Craftsmanship), публикувана за първи път през 1948 г. и издадена на български през 1999 г., прословутият художник описва как подремва с ключ в ръка.

Той сяда на твърд испански стол, взема тежък ключ и поставя обърната чиния на пода. Когато ключът се изплъзне от пръстите му и падне върху чинията, звукът го събужда. Според Дали дори тази изключително кратка дрямка е достатъчна, за да възстанови физическите и умствените му сили.

Подобна техника се приписва и на американския изобретател Томас Едисън. Вместо ключ той държал метални топки в ръцете си, които падали на пода в момента на заспиване.

Десетилетия по-късно именно този необичаен подход вдъхновява учени да проверят дали на границата между съня и будността действително се крие неподозиран творчески потенциал.

Какво се случва с мозъка ни непосредствено преди да заспим?

Случвало ли ви се е точно когато се унасяте, да изпитате усещането, че падате отвисоко? Да чуете някой да произнася името ви, въпреки че сте сами в стаята? Или пък пред очите ви да изникнат странни образи, които изчезват толкова бързо, колкото са се появили?

Всички тези преживявания са характерни за прехода между будността и съня, известен като хипнагогия.

Когато заспиваме, преминаваме през т.нар. N1 фаза – най-леката фаза на съня без бързи движения на очите (NREM). В този момент мускулите ни се отпускат, мозъчната активност се променя, а мислите ни постепенно губят обичайната си логическа последователност.

Мозъкът започва да създава образи, наподобяващи съновидения, които често са вдъхновени от скорошните ни преживявания.

Хората, събудени по време на тази фаза, нерядко са убедени, че изобщо не са заспивали. И все пак т.нар. микросънища, които ги спохождат по време на въпросните кратки дрямки, могат да поберат цели сложни сцени в рамките на броени секунди.

Хипнагогичните халюцинации са сравнително често срещано явление. Според някои оценки до 70 процента от хората ги изпитват поне веднъж в живота си.

Една от научните хипотези е, че в този преходен период мозъкът започва да изгражда по-необичайни асоциации между иначе несвързани идеи. Именно това би могло да благоприятства творческото мислене.

Какво научаваме от хората с нарколепсия?

Учените решават да проверят дали състоянието, в което умът се рее свободно на границата между съня и будността, може да стимулира креативността.

Първоначално те насочват вниманието си към нарколепсията – хронично неврологично заболяване, при което нормалната регулация на съня и будността е нарушена.

В рамките на изследване, публикувано през 2019 г. в научното списание Brain, учените сравняват 185 пациенти с нарколепсия със 126 души без заболяването.

Оказва се, че хората с нарколепсия постигат по-високи резултати в различни тестове за творческо мислене. Освен това редица симптоми на заболяването, включително хипнагогичните халюцинации и осъзнатите сънища, са свързани с по-високи показатели за креативност.

Това, разбира се, не означава, че нарколепсията сама по себе си превръща хората в по-творчески личности. Резултатите обаче дават на учените още една причина да изследват връзката между съня и въображението.

Може ли една кратка дрямка да ни направи по-креативни?

През 2021 г. екип от учени решава да подложи техниката, приписвана на Едисън, на научна проверка.

В рамките на изследване, публикувано в Science Advances, 103 доброволци трябва да решават математически задачи, за които съществува скрито правило, позволяващо им да достигнат до отговора много по-бързо.

Онези, които не откриват правилото след 60 задачи, получават 20-минутна почивка в затъмнено помещение, като държат пластмасова бутилка в ръка. Идеята е, ако заспят и изпуснат бутилката, звукът да ги събуди. Междувременно учените следят мозъчната им активност.

Резултатите са впечатляващи.

От 24-мата участници, достигнали единствено фазата N1, 20 (83,3 процента) впоследствие откриват скритото правило. За сравнение, сред 49-те души, които остават будни, успяват едва 15 (30,6 процента).

При онези, които навлизат в следващата фаза на съня (N2), този процент спада до 14,3.

Дори само 15 секунди, прекарани във фазата N1, са свързани с близо три пъти по-голяма вероятност за прозрение в рамките на този експеримент.

Прозрението невинаги настъпва веднага

За разлика от преживяванията, описани от Дали, участниците не се събуждат с гениална идея в главата. Онези, които откриват скритото правило, се нуждаят средно от още 94 опита след почивката.

Няма данни и че участниците са решавали активно математическите задачи по време на дрямката си. Съдържанието на съновиденията, за които съобщават, не оказва установимо влияние върху това дали ще достигнат до прозрение.

Оказва се, че връзката между началната фаза на съня и стимулирането на творческото мислене е далеч по-сложна и загадъчна, отколкото изглежда на пръв поглед.

Можем ли да влияем на сънищата си?

През 2023 г. учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) отиват още една крачка напред. Вместо просто да събуждат хората в момента на заспиване, те се опитват да повлияят върху съдържанието на съновиденията им.

За целта използват специално устройство, наречено Dormio, което следи физиологичните промени в организма при заспиване и позволява подаването на звукови сигнали в подходящия момент.

В изследването, публикувано в Scientific Reports, участват 49 доброволци, разделени в четири групи. При част от тях учените се опитват да внедрят конкретна тема в съновиденията им – дърво.

Впоследствие участниците изпълняват различни творчески задачи, свързани с тази тема – например да напишат история или да измислят необичайни приложения на дърветата.

Най-добри резултати постигат онези, които са подремнали и чиито съновидения са били успешно насочени към конкретната тема.

Това подсказва, че не само самото състояние на просъница, но и съдържанието на образите, които ни спохождат в този момент, може да повлияе върху последващото ни творческо мислене.

Повече за експеримента можете да научите и от официалната публикация на MIT.

Ами ако трябва да спим малко по-дълго?

Историята обаче не приключва дотук.

На 26 юни 2025 г. в научното списание PLOS Biology е публикувано друго изследване, проведено от учени от Хамбургския университет и Института за човешко развитие „Макс Планк“.

Този път в експеримента участват 90 души, които трябва да изпълнят задача, свързана с визуалното възприятие. И тук съществува скрито правило, позволяващо им да подобрят значително представянето си.

След 20-минутна почивка учените получават резултати, различни от тези в експеримента от 2021 г.

Най-често до прозрение достигат хората, които са навлезли във фазата N2 – 85,7 процента. Сред участниците, достигнали единствено N1, този дял е 63,6 процента, а сред останалите будни – 55,5 процента.

Разликата между последните две групи не е статистически значима.

Това не означава непременно, че предишните изследвания са погрешни. Възможно е различните фази на съня да благоприятстват решаването на различни типове задачи.

С други думи, науката все още търси отговор на въпроса кога точно спящият мозък е най-склонен да ни изненада с прозрение.

Как да изпробвате техниката на Дали у дома?

Две научни изследвания показват, че различните фази на съня могат да благоприятстват прозренията при различни типове задачи. Инфографика: „Обекти“ / ИИ.

Ако сте в творчески застой, търсите вдъхновение или не успявате да намерите решение на конкретен проблем, можете да проведете свой собствен малък експеримент.

  1. Помислете върху проблема. Отделете няколко минути на въпроса, чийто отговор търсите.
  2. Настанете се удобно. Седнете в кресло в тиха и спокойна стая.
  3. Вземете предмет в ръка. Изберете лека пластмасова бутилка или друг безопасен предмет, който ще издаде звук при падане.
  4. Позволете си да се унесете. Затворете очи, отпуснете се и оставете мислите си да се реят свободно.
  5. Запишете мислите си. Когато предметът падне и ви събуди, запишете образите, идеите и асоциациите, които помните.

Не очаквайте непременно да достигнете до прозрение веднага. Както показват научните експерименти, понякога ефектът от кратката дрямка се проявява едва когато се върнем към задачата.

Разбира се, техниката не гарантира гениални идеи и не бива да замества пълноценния нощен сън.

Но следващия път, когато се чудите как да разрешите даден проблем, може би вместо да се напрягате още повече, си струва просто да затворите очи.

Кой знае какво ви очаква на границата между съня и реалността?

Автор: Владимир Тодоров