Връзките се разпадат постоянно. Понякога приключват не заради изневяра, предателство или шумни скандали, а заради съвсем невинен въпрос, който партньорите си задават в най-неподходящия момент.

„Ти изобщо обичаш ли ме?“

На пръв поглед в този въпрос няма нищо страшно. Какво лошо има в желанието да чуеш обяснение в любов? Изглежда, че на човека просто не му достигат внимание, нежност или сигурност във връзката.

Но има една дребна подробност: понякога зад този въпрос се крие не желанието да чуеш „да“, защото това може да бъде съвсем риторичен въпрос, зад който се крие безкраен списък от недоволства и разочарования: защо не ме прегърна тогава, защо не попита как съм, защо не предложи това или онова, защо не забеляза, че съм с нова прическа, защо не се обади по-рано, защо не се прибра по-рано, защо не взе билети тогава, защо ми забрави рождения ден, защо не ми купи един път поне букет без повод и т.н.

Наистина безкраен списък.

Ето тогава един невинен въпрос се превръща в емоционален тест. Партньорът се оказва в ситуация, в която всеки отговор може да се окаже грешен.

Ако каже „разбира се, че те обичам“ – ще чуе: „Тогава защо се държиш така?“. Ако започне да обяснява – ще бъде обвинен, че се оправдава. Ако замълчи – мълчанието ще бъде прието като потвърждение на най-лошите опасения.

Затова помислете какво целите, преди да зададете въпроса.

Най-често зад него се крие не желание за скандал, а нужда от близост и потвърждение на чувствата. Може да се чувстваме пренебрегнати, ненужни, отхвърлени.

Но дори да е така, това все пак не е подходящият начин, за да го изразим.

Все пак любовта не може да бъде доказана с един отговор. Ако във връзката са се натрупали обиди, липса на внимание и неудовлетворени очаквания, думите „обичам те“ няма да реши проблема.

Както и обратното – ако човекът до вас ежедневно ви доказва, че сте важни за него с помощ, дума, дребен жест, то няма нужда от думи.

Нещо повече – постоянните проверки на чувствата постепенно превръщат връзката в изпит. Единият през цялото време изисква потвърждения, а другият се уморява от необходимостта да ги предоставя. И накрая и двамата започват да се чувстват неразбрани.