Експертът по водите Емил Гачев обяснява защо поройните валежи по Черноморието водят до тежки наводнения и какво показват наблюденията за тяхната интензивност.

Проф. д-р Емил Гачев е учен в секция „Води“ на Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН. Получава докторска степен по ландшафтознание през 2005 г. от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Занимава се с изследвания в областта на хидрологията, геоморфологията и климатичните промени.

• Силните поройни валежи не са безпрецедентни за българското Черноморие. Именно там са измерени някои от най-големите денонощни количества дъжд в страната.
• В района на Шабла са отчетени около 90 мм валеж за денонощие и 135 мм за два дни: количества, които неизбежно водят до наводняване, независимо от състоянието на отводнителната мрежа.
• Затлачените дерета и паркираните в тях автомобили увеличават щетите, но не са основната причина за бедствието.
•Метеорологичната обстановка в Шабла е сходна с тази при наводненията в Царево през 2023 г. и Елените през 2025 г.
• По Черноморието има индикации за увеличаване на интензивността на валежите през последните години, но събитията от подобен мащаб имат по-скоро инцидентен характер.

Проливните дъждове и наводненията в района на Шабла отново поставят въпроса доколко българските населени места са подготвени за интензивни валежи. Случаят напомня за тежките наводнения по Черноморието през 2023 и 2025 г. Колко необичайни са подобни количества дъжд, каква е връзката им с климатичните промени и защо дори добре поддържаната отводнителна инфраструктура невинаги е достатъчна? Проф. д-р Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН обяснява причините за наводненията и уязвимостта на населените места.

Силните валежи не са непознати за Черноморието

Количествата валежи, регистрирани в района на Шабла, не са необичайни за българското Черноморие. Най-големите рекорди за денонощен валеж са поставени именно по Черноморието. Например през август 1951 г. в района на Варна са отбелязани 342 мм за 24 часа.

Шабла, фотограф Николай Христов / Nikolay Hristov / източник Unsplash, за свободно ползване

Що се отнася до Шабла като конкретно населено място, валежи от порядъка на 90 мм за едно денонощие и 135 мм за две денонощия в началото на ноември представляват количество, което задължително е свързано с наводняване, независимо от състоянието на дренажната мрежа.

Валежи в такова количество винаги водят до наводнения, защото превишават капацитета на дренажната система. 

В случая необмислени действия, като например задръстване на деретата с отпадъци или неразумно паркиране на автомобили в тях, само водят до увеличаване на щетите, но не са основната причина за бедствието.

Каква е връзката с климатичните промени?

По отношение на климата, по Черноморието има индикации за увеличаване на интензивността на изваляванията през последните години, но събитията от мащаба на случилото се в Шабла имат по-скоро инцидентен характер.

Ако се търси връзка с климатичните промени, тя е по-скоро в увеличаването на интензивността на циклоналните явления над Средиземно море, не в честотата им.

И сега, както при Царево през 2023 г. и Елените през 2025 г., обстановката е била свързана с циклон над най-северната част на Йонийско море, в района на Тарантския залив и Отрантския проток. В неговия тил е настъпило нахлуване на въздух от изток, откъм Черно море към територията на България.

Този път най-силните валежи са били по Северното Черноморие, което може да се обясни с по-северното разположение на центъра на циклона спрямо случаите в Царево през 2023 г. и Елените през 2025 г.

Източник: Климатека