Не казваме да се придържате към модела на „нежното родителство“, но в този стресиращ и динамичен свят вие трябва да бъдете опората за детето си.
Не му поставяйте постоянно етикети.
Дайте му шанс да сгреши, без да бъде критикувано или сравнено с другите деца.
Ето какво можем да направим:
1. Вместо да казваме на едно дете, че драматизира – можем да му кажем, че е чувствително.
2. Вместо да го наричаме трудно ли невъзможно – можем да му кажем, че е прекален независим.
3. Вместо да му казваме, че е срамежливо – можем да кажем, че е предпазливо.
4. Вместо да кажем, че се налага – можем да кажем, че има силен характер.
5. Вместо да му кажем, че е непокорен – можем да кажем, че е упорит и решителен.
Етикетите влияят на начина, по който децата възприемат себе си.
Начинът, по който родителите (или други възрастни) поставят етикети на едно дете, може да има трайно въздействие върху това какво мисли то за себе си и какъв човек ще порасне. Когато на едно дете бъде поставен етикет, той автоматично става част от неговата идентичност. И детето започва да си мисли: „Аз съм срамежлив!“, „Аз съм разсеян!“, „Аз съм непослушен!“, „Аз съм лош!“, „Аз съм лъжец!“ Това влияе и на родителите, които сякаш знаят какво да очакват от детето си, и на децата.
