Психолозите са категорични, че кърмачетата и децата до тригодишна възраст имат много по-голяма нужда от домашна среда, а не т свои връстници, за да се развиват пълноценно. Предпочитат сигурната първична привързаност пред взаимодействията с другарчета. През тези критични ранни години мозъкът на детето разчита на постоянни, откликващи грижи, за да изгради основните механизми за емоционална регулация и справяне със стреса.
Също нещо много важно, което отличава децата до 3-годишна възраст от по-големите - преди тригодишна възраст малките деца се ангажират предимно в паралелна игра – като играят едно до друго, а не съвместно с връстниците си. Истинската социализация и кооперативната игра с връстници се появяват по-късно, с узряването на езиковите умения, което прави ранната групова среда ненужна за социалното развитие.
Средата в детските ясли с голям бем деца понякога може да превъзбуди незрялата нервна система на малкото дете, повишавайки нивата на кортизол и стрес. Въпреки че структурираните грижи за деца осигуряват необходимата логистична подкрепа за семействата, те не представляват биологична необходимост за ранния мозъчен или социален растеж.
Основният катализатор за ранното развитие на мозъка остават динамичните взаимодействия „един на един“ с доверени възрастни. Сигурните връзки с родителите, с баба и дядо, с по-голямо братче или сестриче, с лели и чичовци – това е необходимо на децата, за да изградят увереност и социална устойчивост.
Разбирането на ранните неврологични приоритети помага на родителите да се чувстват уверени в своите решения относно отглеждането на децата. Фокусирането върху подхранването на първичните нужди на децата и така наречените първични привързаности през първите три години изгражда най-стабилната основа за бъдещи здрави социални взаимоотношения.
Ето защо специалистите по ранно детско развитие съветват родителите, а имат възможност, да оставят малкото дете у дома през първите три години от живота му.
