Рано сутрин е, а детето крещи, реве с пълно гърло и сълзите му хвърчат във всички страни като в анимационно филмче… сърцето ви се къса от мъка.
Или по-лошо: свито на топка, хлипа, ридае, подсмърча и за нищо на света не иска да си облече якенцето и да тръгне с вас към детската.
Изглежда, сякаш ще се разделяте завинаги. Пълна катастрофа, колкото и да успокоявате, увещавате, умолявате и убеждавате (че закъснявате много и просто трябва да тръгнете веднага), заплашвате (че щом не слуша, ще скриете всичките му играчки), подкупвате (че ще купите нова играчка). И така всяка сутрин.
Адаптацията към новата среда не върви и не върви.
5 най-често срещани причини:
Родителите са настроени негативно към детската
Самате вие дълбоко в душата си не одобрявате градината и сте изпратили детето там, защото трябва да се социализира. Малкото обаче долавя тревогата ви и започва да капризничи, особено, ако ви е чуло да обсъждате злобната възпитателка или противната обедна каша.
Избягвайте да предавате своите тревоги на детето, както и изразите с негативни оценки, обратното – акцентирайте на положителните страни игрите, разнообразието, приятелите…
Голяма житейска промяна
Няма начин новата реалност да не повлияе разтърсващо на детето, особено ако съвпада с друго сериозно събитие – пренасянето в нов дом или пък раздялата на родителите.
Детето си представя страшни и тъжни неща: „Мен ме забравиха“, „Искат да се отърват от мен“, „Нямам си моя стая“…
Затова е добре промените в живота на детето да не са резки и едновременно, нещата трябва да стават спокойно и постепенно, за да има време да асимилира новостите.
Детето не се разбира с новите възрастни
Може би е свикнало с дружелюбно мило отношение и не му харесва авторитарния и по-строг стил на общуване, задаван от възпитателите в градината. Или просто се притеснява от тях.
В този случай предварителната нагласа е от голямо значение и игрите на учител и ученик вкъщи, изпълнявани от вас и детето, могат да помогнат за предварителната му нагласа.
Продължава на страницата на Новите родители.
