Името Косара е със старобългарски и славянски произход. Най-популярна е версията, че името има чисто славянски произход и е производно на думата „коса“ – символ, който в миналото е имал огромно значение за славяните и прабългарите.
В исторически план името става емблематично благодарение на княгиня Теодора Косара (дъщеря на царя на Самуилова България, цар Самуил). Нейната трогателна любовна история с пленения сръбски княз Иван Владимир е описана в летописа на Дуклянския презвитер и е една от най-романтичните и трагични любовни истории в средновековната ни история.
Съществува и друга хипотеза, според която Косара е женска форма на по-старо мъжко име - Косар или Косис.
Буквалното значение на името се тълкува като "тази, която има дълга/хубава коса" или "косата".
В преносен смисъл името носи послание за женственост и красота – тъй като дългата коса е била основен атрибут на моминската хубост. Според народните вярвания силата на човек се е криела в косата му. В традиционната българска и славянска култура дългата, гъста и здрава коса е била основният белег за женска красота, жизненост и здраве. Името буквално пожелава на момичето да бъде надарено с хубост.
Носителките на това име са нежни, красиви, фини. Те справят впечатление във всяка среда, като същевременно впечатляват със свята скромност и възпитание.
Косара е свободолюбива, лъчезарна, усмихната и винаги намира доброто във всяка ситуация.
