Какво виждат хората, когато се озоват на границата между живота и смъртта? Разказите им често звучат невероятно различно. Едни си спомнят тесен, тъмен тунел, други описват необятни пространства, обгърнати от светлина. Ново изследване обаче открива любопитна закономерност в тези преживявания. Оказва се, че формата на пространството, което човек си спомня, може да е свързана с цветовете, които е виждал. Откритието дава на учените нова отправна точка в опитите им да разберат какво се случва с възприятията ни в подобни критични моменти.

Тунелът, в чийто край сияе ослепителна светлина, вероятно е най-познатият образ, свързан с преживяванията на прага на смъртта. Хора, които са били на косъм от смъртта, а понякога дори са изпадали за кратко в състояние на клинична смърт, разказват как преминават през тъмнина към ярко осветен отвор, сякаш водещ към някаква друга реалност.

Този образ отдавна е намерил място в популярната култура и се е превърнал в един от най-разпознаваемите символи на смъртта.

Далеч не всички хора обаче виждат тунел. Някои разказват за огромни, озарени от светлина пространства, извити хоризонти или усещане, че сиянието ги обгръща отвсякъде.

Въпреки тези различия учените откриват, че привидно несходните преживявания може да имат нещо общо. Геометрията на пространствата, които хората описват, изглежда не е напълно случайна. Нещо повече, тя може да подсказва как мозъкът изгражда зрителните ни възприятия в необичайни състояния.

Когато думите не са достатъчни

Преживяванията на прага на смъртта отдавна будят интерес сред учените, но изследването им е трудно. За хората, които са преминали през подобно състояние, то често е толкова силно в емоционално, лично или духовно отношение, че трудно намират подходящите думи, с които да го опишат.

Стандартните научни въпросници могат да уловят отделни характеристики на тези преживявания, но не успяват да предадат цялата им сложност.

Изследователите вече са установили някои повтарящи се елементи, като тунели, ярка светлина и усещане за напускане на собственото тяло. Досега обаче сравнително малко внимание е било отделяно на пространствата, които хората описват, и на начина, по който възприемат собственото си движение в тях.

Франс Лернер, изследовател в областта на неврофеноменологията от Университета в Хайфа, Израел, и нейните колеги решили да подходят по различен начин. Вместо да разчитат единствено на разказите на участниците, те ги помолили да пресъздадат преживяванията си чрез рисунки.

Учените предположили, че така могат да открият закономерности, които трудно биха изпъкнали от словесните описания.

За целта привлекли 50 души, които съобщили, че са имали преживявания на прага на смъртта. По време на поредица от онлайн срещи, провеждани под ръководството на изследователите, участниците трябвало да възстановят спомените си с помощта на предварително подготвен набор от геометрични символи.

Всеки участник бил помолен да раздели преживяването си на отделни етапи и да изобрази формата на пространството, което си спомня от всеки от тях.

Освен това трябвало да посочи къде се е намирал според собствените си възприятия, как се е движил и какви цветове е виждал.

След това учените събрали реконструкциите в база данни и ги сравнили, за да установят дали между тях има прилики.

Четири вида пространства, които се появяват отново и отново

Възстановка на пространство, наподобяващо тунел, което участник в изследването си спомня от преживяване на прага на смъртта. (Lerner et al., Frontiers in Psychology, 2026)

Макар преживяванията да били строго индивидуални, учените забелязали, че определени геометрични форми се повтарят.

Те разграничили четири основни категории пространства:

  • Конусовидни пространства, сред които е и добре познатият тунел.
  • Широки пространства с ясно изразени извивки, наподобяващи арки или сводове.
  • По-плоски пространства с плавни извивки.
  • Затворени пространства, които обгръщат наблюдателя отвсякъде, наподобяващи вътрешността на сфера или овал.

Самото повторение на тези форми било интересно, но изследователите открили нещо още по-любопитно.

Оказало се, че различните геометрични пространства често се свързват с различни цветови възприятия.

Защо тунелите са предимно черно-бели?

От общо 28 конусовидни пространства, пресъздадени от участниците, 22 били ахроматични. С други думи, хората си спомняли, че са ги виждали в черно, бяло, сиво или като светлина без ясно различим цвят.

При широките пространства с извити очертания се наблюдавала почти противоположна картина. 27 от общо 31 такива пространства били възприемани в цветове.

Останалите две геометрични категории включвали както цветни, така и безцветни преживявания. Разликата между тунелите и широките, извити пространства обаче била особено отчетлива.

Тази зависимост може да помогне на учените да разберат по-добре как възникват подобни необичайни зрителни възприятия.

Според Лернер и колегите ѝ някои от наблюдаваните особености напомнят за явления, които вече са добре познати на неврологията и науката за зрението.

Възстановка на преживяване на прага на смъртта, направена от участник в изследването. Изобразено е огромно пространство, разделено на осветени и тъмни области. С кръстче е отбелязано мястото, на което човекът е усещал, че се намира. (Lerner et al., Frontiers in Psychology, 2026)

Какво може да се случва в мозъка?

Един възможен паралел е т.нар. тунелно зрение. То може да се появи, когато снабдяването на ретината или мозъка с кислород бъде нарушено. В резултат зрителното поле се стеснява и човек възприема предимно онова, което се намира непосредствено пред него.

Преобладаването на черно, бяло и сиво в тунелоподобните пространства също има възможно обяснение, свързано с нормалното функциониране на зрението.

Когато светлината е слаба, способността ни да различаваме цветовете намалява. Причината е, че по-голяма роля започват да играят светлочувствителните клетки, които ни позволяват да виждаме в полумрак.

Зрителната ни система има редица особености, които често остават незабелязани. Някои са свързани с начина, по който обработваме светлината, а други са наследство от еволюционното ни минало. Такъв пример са остатъците от третия клепач, които все още могат да бъдат открити в човешкото око.

Друг възможен паралел се открива при участниците, които описват огромни пространства, обгръщащи ги отвсякъде.

Техните спомени напомнят за явление, известно като ефекта на Ганцфелд (Ganzfeld effect).

Той възниква, когато зрителното поле е еднообразно и в него липсват ясно различими обекти или промени. При такива условия възприятията могат да се изменят и дори да се появят халюцинации.

Това показва, че необичайни зрителни преживявания могат да възникнат и без човек непременно да се намира в непосредствена опасност за живота.

Сходствата обаче не доказват, че именно тези процеси са предизвикали преживяванията на участниците.

Авторите изрично подчертават, че целта им е била да опишат и сравнят пространствата, които хората си спомнят, а не да установят какви механизми са довели до появата им.

Връзката между мозъчната дейност и субективните ни възприятия продължава да бъде предмет на множество изследвания. Например учените проучват и възможната връзка между тинитуса и един от основните физиологични процеси в организма. Макар да става дума за различно явление, то също показва колко сложно е взаимодействието между сетивната информация и мозъка.

Колко надеждни са спомените на участниците?

Изследването има и няколко важни ограничения, които не бива да бъдат пренебрегвани.

На първо място, участниците били сравнително малко на брой и сами изявили желание да се включат. Освен това те пресъздавали преживяванията си по памет, като в някои случаи от съответните събития били изминали много години.

Това означава, че учените не са работили с непосредствени наблюдения, а със спомени, които е възможно да са се променили с времето.

Друг важен въпрос е свързан с използвания метод.

Макар геометричните символи да били разработени въз основа на предишни изследвания, самият факт, че на участниците били предложени определени форми, може да е повлиял на начина, по който са възстановили преживяванията си.

Срещите се провеждали и под ръководството на изследователите, което също би могло неволно да насочи отговорите в определена посока.

Има и още едно съществено ограничение. В проучването не участвала контролна група от хора, които да пресъздават други видове необичайни преживявания.

Затова засега не може да се каже дали откритите геометрични закономерности са характерни само за преживяванията на прага на смъртта, или се срещат и при други състояния на съзнанието.

Подобни въпроси напомнят колко тясно са преплетени субективните преживявания и процесите в организма. Добре познат пример е физическата болка, която човек може да изпитва вследствие на силни емоции. Това, разбира се, е различно явление, но също показва колко сложна е връзката между психиката и тялото.

Нов поглед към едно от най-загадъчните човешки преживявания

Въпреки ограниченията изследването откроява особености, които досега до голяма степен са оставали извън полезрението на учените.

Когато хората получили възможност да покажат преживяното чрез рисунки, вместо да го описват единствено с думи, се появили закономерности, които по-ранните изследвания трудно биха могли да уловят.

Откритието не обяснява окончателно защо някои хора виждат тунели, други попадат в необятни цветни пространства, а трети усещат, че са напуснали тялото си.

То обаче подсказва, че дори най-необичайните човешки преживявания може да имат разпознаваема пространствена структура.

А това предлага нов начин за изучаването им. Понякога, за да разберем какво е видял или почувствал човек, не е достатъчно просто да го попитаме. Може би трябва да му дадем възможност и да го нарисува.

Изследването е публикувано на 15 октомври 2026 г. в научното списание Frontiers in Psychology.