Коприва вместо пестициди: кога и как работи?

Изменението на климата създава условия за вредителите. Одобрени от ЕС вещества предлагат щадящи начини за защита на растенията.

Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.

• Климатичните промени влияят на разпространението, жизнения цикъл и щетите от земеделските вредители. 
• Европейското законодателство позволява използването на т.нар. базисни субстанции – такива са содата бикарбонат, оцетът и бирата, които могат да се използват ефективно срещу определени вредители и болести.
• Екстрактът от коприва също е одобрен в ЕС за справяне срещу определени вредители и болести по конкретни култури.
• В България тези щадящи решения са особено приложими в малки и средни стопанства.

По-топлите зими и по-дългите вегетационни сезони променят условията, при които се развиват редица земеделски вредители. За фермерите това означава ново предизвикателство: как да защитят реколтата си без да увеличават зависимостта си от химически средства за растителна защита. Една от възможностите идва от привидно семпъл източник: неща, които познаваме от кухнята и градината. Европейското законодателство ги определя като „базисни субстанции“, а сред одобрените такива е и екстрактът от коприва. Каква е силата му, и кога употребата е разрешена?

Изменението на климата променя борбата с вредителите 

Когато климатът се променя, повечето вредители се размножават по-агресивно, защото меките зими убиват по-малко от тях, а летата са по-дълги. На това земеделските производители реагират с повече химически пестициди, които се произвеждат от изкопаеми горива. Такива са почти всички селскостопански химикали и така с производството им се отделят парникови газове В този порочен кръг климатът променя условията за развитие и разпространение на определени вредители. Употребата на синтетични пестициди решават частично проблема, но от своя страна това също има въглероден отпечатък. 

Има и един скрит проблем: здравата почва е пълна с полезни бактерии и гъби и работи като попивателна, която поема и задържа въглероден диоксид (CO₂) от атмосферата. Агресивните химикали убиват тези организми и почвата губи способността си да „пази” въглерода, дори започва сама да го отделя.

Решение от градината

Европейският съюз е въвел интересна категория вещества, наречена „базисни субстанции” (чл. 23 от Регламент (ЕО) № 1107/2009). Това са продукти, чието основно предназначение не е борба с вредителите, става дума за храни и битови продукти, за които науката е доказала, че действат срещу гъбични болести по растенията. Също така са добри в борбата с насекомите и имат и стимулиращи свойства. Такива са например содата бикарбонат, суроватката, слънчогледовото олио, оцетът и бирата.

Диворастяща коприва (Urtica dioica) Източник: T on Unsplash 

Какво може екстрактът от коприва

Най-точният пример в случая е водният извлек от коприва, официално одобрен от ЕС през 2017 г. Народната медицина го използва от векове като „бабешки лек”, а в наше време е напълно легитимен и регламентиран продукт с три основни функции.

Екстрактът е одобрен за приложения срещу листни въшки, акари и други неприятели, както и срещу някои гъбични заболявания при конкретни култури. 

Копривата действа срещу конкретни вредители, изброени в официалните таблици за употреба. Това са листните въшки (например Myzus persicae, Aphis fabae, Macrosiphum rosae), земните бълхи, плодовият червей по ябълка и круша, акарите по определени култури. Именно тези видове “процъфтяват” в следствие на все по-меките зими, а копривата става важно средство за овладяване на последиците от климатичните промени.

Одобрената употреба срещу гъбните болести е при  алтернария по зелеви култури, оидиум и алтернария по краставица, монилиоза по овощните, мана по лозата, фитофтора по картофите.

Изсушената коприва може да се смесва в мулча като стимулатор при отглеждането на домати и краставици. Това е отделна употреба и не бива да се бърка с пръскането по листата.

Две често срещани грешки, които си струва да споменем: копривата не действа профилактично срещу листните въшки, пръска се само когато вредителят вече е на лице. Одобрението от страна на ЕС не е цялостно, за всяка употреба извън изрично описаните култури, дози и методи се изисква отделна оценка на европейско ниво.

Каква е климатичната полза?

Употребата на коприва създава по-малко емисии. Докато синтетичният пестицид минава през добив на изкопаеми горива, енергоемка химическа фабрика и хиляди километри транспорт. Копривата расте на едно място, а екстрактът й е само вода и изисква известно време. Разликата в екологичния отпечатък явно е значителна.

Почвата остава „гъба” за въглероден диоксид. Без агресивна химия микробиомът в нея оцеля, а почвата, богата на органична материя, продължава да улавя въглерод. Като цяло употребата на по-щадящи средства може да бъде стъпка към прехода към земеделие с по-нисък ресурсен и въглероден отпечатък.  

Културите стават по-устойчиви, защото копривата стимулира собствената защита на растенията. Така се развива по-дебела листна маса, която пази по-добре при суша и температурни шокове.

Важно уточнение е, че това решение не е толкова еднозначно лесно, защото копривата няма дълготрайно действие и така се налага третиранията да са чести (7–15 дни). Това означава повече работа с машина на полето, енергията трябва да се пести чрез комбиниране с други практики. Дозите са прецизни и различни за всяка употреба, а много фермери просто нямат достъп до проверени протоколи за големи площи.

Правилният подход вероятно е в т.нар. интегрирано управление на вредителите (IPM): базисните субстанции са един мощен инструмент в комплекта, но не са заместители на всичко останало.

За изобилието на копривата в България

България има естествени предимства, защото копривата у нас расте обилно и диво в цялата страна: край реките, оградите и синорите. Суровината е буквално „на крачка от нас”. Имаме и силна, жива традиция в билколечението с това растение, така че употребата й в земеделието вероятно също ще бъде много по-лесно възприета и практикувана в сравнение със съвсем нова технология.

От регулаторна гледна точка надзорът у нас е поверен на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). За одобрените в ЕС употреби на базисните субстанции не е нужно отделна регистрация у нас, но важат същите условия: култури, дози, срокове и карантинен период, а приложената в източниците документация (Ревизия 3.0) е техническа справка, а не самостоятелно разрешение от БАБХ.

За малките и средни стопанства у нас – с доматени лехи, лозя и овощни градини, копривата е лесно приложимо средство. За големите индустриални стопанства преходът изисква повече планиране в честотата на третиране и логистиката на суровината. 

Диво растение, което струва нула лева, расте покрай всеки път и пази доматите ни от въшки – звучи твърде добре, за да е истина…И все пак това е регламентирана реалност с официално одобрение от ЕС, точно описани рецептури, проверени дози и карантинен срок.

Но копривеният извлек не е чудотворно средство, а изисква често приложение, прецизност и търпение. Той няма да измести химическата индустрия изцяло, нито ще спаси планетата сам, но не е и за подценяване. Правилното място на базисните субстанции е в Интегрираното управление на вредителите като един по-щадящ инструмент в целия комплект.

Примерът с копривата показва, че част от решенията за по-устойчиво земеделие не винаги изискват нови и сложни технологии. Понякога те стъпват върху отдавна познати практики, но вече имаме и ясни правила за това кога, как и срещу кои вредители могат да се използват.  

Източник: Климатека