Учени може би откриха защо простатата се увеличава с напредването на възрастта

Уголемяването на простатата е един от най-честите здравословни проблеми при мъжете над 50 години. Въпреки че явлението е добре познато на медицината, причините за него все още не са напълно изяснени. Сега учени от университета „Джонс Хопкинс“ са открили особен вид клетки, които може да се окажат ключът към загадката.

Състоянието е известно като доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ). Любопитното е, че увеличаването на жлезата обикновено е съсредоточено в една конкретна нейна област. Защо се случва именно там, дълго време оставаше въпрос без ясен отговор.

Сега изследователите смятат, че са попаднали на важна следа. Те откриват специфична група клетки, разположени около уретрата – канала, през който урината се извежда от пикочния мехур.

С помощта на секвениране на РНК на единични клетки учените установяват, че тези клетки са особено многобройни именно в тази част на простатата, най-вече при мъже с доброкачествена простатна хиперплазия.

Резултатите от изследването са публикувани в научното списание The Journal of Pathology.

Защо простатата се увеличава само на определено място?

„Въпреки че доброкачествената простатна хиперплазия засяга милиони мъже по света, учените все още не разбират напълно защо тя се развива предимно в област на простатата, наречена преходна зона, докато останалите части на жлезата остават сравнително незасегнати“, обяснява Шринивасан Йегнасубраманиан, старши автор на изследването.

Преходната зона обгражда уретрата. Когато с напредването на възрастта простатната тъкан в тази област нарасне, тя може да притисне пикочния канал и да затрудни преминаването на урината. Това води до характерни оплаквания като по-слаба струя, забавено начало на уринирането и прекъсване на струята.

Доброкачествената простатна хиперплазия е най-често срещаният проблем с простатата при мъжете над 50-годишна възраст. Смята се, че хормоналните промени, възпалението и процесите, които регулират клетъчния растеж, допринасят за развитието ѝ. Точните механизми, които стоят зад това състояние, обаче все още не са изяснени.

Въпросът е част от една по-широка научна загадка – защо определени тъкани стават по-податливи на заболявания с напредването на възрастта. Подобни процеси се наблюдават и в други органи. Например скорошно изследване, представено в Obekti.bg, разкрива как възрастовите промени в тъканите могат да повишат риска от рак на гърдата.

Не клетките стават по-големи, а броят им се увеличава

Урологът Чарлз Уеливър от Медицинския колеж в Олбъни, който не е участвал в новото проучване, обръща внимание на една важна подробност. В интервю за подкаста на Urology Care Foundation през август той пояснява, че доброкачествената простатна хиперплазия не представлява просто подуване на жлезата.

„Доброкачествената простатна хиперплазия всъщност означава увеличаване на броя на клетките в простатата“, казва Уеливър.

„Самите клетки не стават по-големи. Просто броят им нараства.“

Именно тук новото откритие може да се окаже особено важно. Изследователите смятат, че са установили кои клетки е възможно да стоят зад това необичайно разрастване.

Близо 130 000 клетки под лупата на учените

Екипът от „Джонс Хопкинс“ изследва незасегната от рак простатна тъкан, взета от 10 мъже с диагноза рак на простатата.

Пробите са събрани от трите основни зони на жлезата. След това учените анализират активността на гените в близо 130 000 отделни клетки, за да установят кои от тях са активни и кои – не.

Така откриват нещо интересно. В преходната зона, както и в тъканните проби от мъже с доброкачествена простатна хиперплазия, се среща специфична група клетки, която почти липсва в останалите части на жлезата.

Става дума за подтип базални клетки, обозначени като WIF1+. Те се отличават от останалите клетки от същия тип както по местоположението си, така и по начина, по който работят техните гени.

Изследователите установяват, че клетките WIF1+ имат характерен профил на генна активност. Анализът на РНК и оцветяването на тъканните проби потвърждават, че те са съсредоточени предимно в преходната зона на човешката простата.

Какво общо има тестостеронът?

Оказва се, че част от гените, свързани с клетките WIF1+, реагират на андрогени – мъжки полови хормони, сред които е и тестостеронът. Тези гени участват и в механизмите, чрез които клетките обменят сигнали и регулират растежа и развитието на простатата.

Влиянието на тестостерона върху мъжкия организъм отдавна е обект на засилен научен интерес. При това възрастта далеч не е единственият фактор, който определя нивата му. Друго изследване например показва, че натрупването на коремни мазнини може да има по-голямо значение за понижаването на тестостерона, отколкото самото остаряване.

„Взети заедно, молекулярните характеристики на тези клетки, разпределението им в различните зони на простатата и активността на свързаните с тях сигнални механизми подсказват, че базалните клетки WIF1+, които се срещат в особено голямо количество в преходната зона, могат да участват в развитието на доброкачествената простатна хиперплазия, като стимулират преструктурирането на епителната и стромалната тъкан“, пишат авторите на изследването.

Откритието може да обясни и една особеност на рака на простатата

Новите резултати повдигат още един интересен въпрос. Възможно ли е същите клетки да имат отношение и към факта, че ракът на простатата възниква по-рядко именно в преходната зона?

Учените допускат, че клетките WIF1+ могат да ограничават възпалението и активността на сигнален механизъм, известен като WNT, който участва в регулирането на клетъчния растеж.

Това би могло да обясни защо различните области на простатата се държат толкова различно и защо някои от тях са по-податливи на определени заболявания.

„Анализът показа, че тези клетки притежават молекулярни характеристики, свързани с преструктурирането на тъканите, които биха могли да допринасят за увеличаването на простатата. Освен това те могат да обменят сигнали със съседните клетки, което подсказва, че вероятно участват в създаването на специфичната биологична среда в преходната зона“, обяснява Жулин Уан, водещ автор на изследването.

Важно е да се прави разграничение между доброкачествената простатна хиперплазия и рака на простатата. Макар да засягат една и съща жлеза, двете състояния са различни. Разбирането на клетъчните процеси в простатата обаче може да помогне на медицината да научи повече и за двете заболявания.

Междувременно учените продължават да търсят по-ефективни начини за диагностика и лечение на злокачествените изменения. Сред обещаващите постижения е например нов метод за образна диагностика на рака на простатата, който показва 94% успеваемост.

Допълнителните анализи потвърждават първоначалните наблюдения

За да проверят резултатите си, Уан и колегите му се обръщат и към вече публикувани научни данни.

Анализът им показва, че в тъканите на уголемена простата действително се откриват значително повече базални клетки WIF1+.

Учените установяват и още една съществена разлика – генната активност на тези клетки е отчетливо променена.

Според Уан това подсказва, че въпросните клетки може да „участват в процесите, характерни за тази област, които правят преходната зона особено податлива на доброкачествена простатна хиперплазия“.

Засега обаче учените са предпазливи в заключенията си. Все още не е доказано, че клетките WIF1+ са пряката причина за увеличаването на простатата. Връзката е убедителна, но е необходимо да бъде изследвана по-задълбочено.

Ще доведе ли откритието до нови лекарства?

Следващата стъпка е учените да установят каква точно е ролята на клетките WIF1+ в процесите, които водят до уголемяване на простатата.

Бъдещи проучвания могат да покажат дали те действително предизвикват промени в тъканите, или появата им в по-големи количества е следствие от вече започнал процес.

Ако се потвърди, че имат пряко участие в развитието на доброкачествената простатна хиперплазия, тези клетки биха могли да се превърнат в нова мишена за лекарствени терапии.

Подобен подход – насочване на лечението към конкретни клетъчни и молекулярни механизми – вече е във фокуса на редица медицински изследвания. При рака на простатата например се проучват нови терапевтични възможности, които дават надежда и на пациенти с напреднало заболяване.

Макар новото откритие да не означава, че учените вече разполагат с лечение за доброкачествената простатна хиперплазия, то дава важна насока за бъдещите изследвания. За първи път вниманието се насочва към конкретна група клетки, която може да помогне да се обясни защо простатата се увеличава с възрастта – и защо това се случва предимно в една определена нейна област.

Изследването е публикувано в научното списание The Journal of Pathology.