Дори когато мълчим, в главата ни често тече оживен разговор. Подреждаме мислите си, обмисляме решения, повтаряме си важни неща или репетираме какво ще кажем. Но оказва се, че за мозъка този вътрешен диалог съвсем не е равнозначен на говоренето на глас. Ново изследване на японски учени открива любопитна разлика между двете дейности, която може да бъде проследена по неочакван начин – чрез размера на зениците ни.

Отдавна е известно, че очите разкриват много повече, отколкото предполагаме. Промените в размера на зениците например могат да подскажат каква информация възприемаме, дали вдишваме или издишваме и дори какво си представяме.

Сега изследователи от Япония установяват, че зениците реагират различно и в зависимост от това дали произнасяме думите, или те остават само в мислите ни. Резултатите от проучването, публикувано в научното списание iScience, показват, че говоренето на глас и вътрешната реч са свързани с различни нива на мозъчна възбуда.

Какво се случва в мозъка, когато говорим наум?

Повечето хора познават добре своя вътрешен глас. Той ни помага да организираме мислите си, да запаметяваме информация и да обмисляме какво искаме да кажем, преди действително да го изречем.

„Невроизобразителните изследвания през последните две-три десетилетия показват, че вътрешната, или скрита, реч задейства мрежа от области в челните и слепоочните дялове на мозъка, които участват в създаването на реч. Тази мрежа частично се припокрива с активираната при говорене на глас, но двете не са напълно идентични“, обясняват учените.

Изследването е ръководено от невролога Рюта Кувамидзу от Университета в Цукуба и психолога на развитието Рьоичи Ватанабе от Университета Рицумейкан.

Досега учените са проучвали подробно кои области на мозъчната кора се активират, когато говорим наум. Далеч по-малко обаче се знае за връзката между вътрешната реч и мозъчните системи, които регулират степента на възбуда и бдителност.

Три експеримента и един неочакван резултат

За да научат повече, изследователите провеждат три експеримента с общо 80 здрави студенти. Участниците изпълняват различни задачи за броене, докато учените следят размера на зениците им. Това е неинвазивен метод, който позволява да се проследяват промените в мозъчната възбуда, без да се налага пряка намеса в организма.

При всеки експеримент доброволците трябва да броят както на глас, така и наум. Последователността на двата начина на изпълнение се определя на случаен принцип.

Първата задача е съвсем проста: участниците броят последователно от 1 нагоре – 1, 2, 3, 4 и т.н.

При втория експеримент упражнението става малко по-сложно. Вместо само да изброяват числата, доброволците трябва да ги свързват с названия на предмети или животни – например „една котка, две котки, три котки“ или „една книга, две книги, три книги“.

Третата задача е най-трудната. Участниците трябва да броят, като всеки път прибавят 2, 3 или 4 към предишното число. Стъпката се избира на случаен принцип. Така например, ако тя е 3, последователността изглежда по следния начин: 1, 4, 7, 10 и т.н.

Резултатите изненадват дори самите учени.

Оказва се, че когато хората говорят на глас, зениците им неизменно се разширяват, независимо колко сложна е задачата. При броенето наум обаче картината е съвсем различна.

Реакцията на зениците зависи от умственото усилие, необходимо за изпълнението на конкретното упражнение. Колкото по-сложна е задачата, толкова по-голяма е вероятността те да се разширят.

При първия и най-лесен експеримент зениците на участниците дори се свиват, докато броят наум. При втория не се наблюдава съществена промяна в размера им.

Едва при третата задача, която изисква повече концентрация и умствени изчисления, вътрешната реч води до разширяване на зениците. Според изследователите това вероятно се дължи на по-голямото умствено натоварване.

Защо говоренето на глас натоварва мозъка повече?

„Най-категоричният резултат и от трите експеримента е неизменното разширяване на зениците при говорене на глас. Това подсказва, че самото произнасяне на думите има съществено значение за степента на мозъчна възбуда, която се отразява в реакцията на зениците“, обясняват авторите.

Според тях причината вероятно е в сложното взаимодействие между различните процеси, които съпътстват говоренето.

„Това разширяване вероятно отразява съвместното активиране на механизмите, свързани с движенията, промените в дишането, сетивно-двигателната обратна връзка и вниманието. Предполага се, че всички те задействат системите за поддържане на възбудата в мозъчния ствол и влияят върху активността на мозъчната кора, като по този начин вероятно подпомагат ефективното произвеждане на реч“, посочват изследователите.

С други думи, когато говорим, мозъкът не просто подбира думите. Той трябва едновременно да управлява множество процеси, така че мислите ни да се превърнат в разбираема реч.

Вътрешният монолог, изглежда, изисква далеч по-слабо активиране на системите, свързани с мозъчната възбуда.

Дори при най-трудната задача, когато броенето наум също предизвиква разширяване на зениците, промяната е значително по-малка, отколкото при изпълнението на същото упражнение на глас.

Учените предполагат, че разликата се дължи поне отчасти на допълнителното усилие, необходимо за превръщането на мислите в изговорени думи.

За целта мозъкът трябва да координира движенията на органите на речта, дишането и слуховия контрол, чрез който следим собственото си говорене, наред с редица други процеси.

Какво общо имат зениците с вниманието и паметта?

Говоренето на глас може да има и определени предимства за вниманието и запаметяването. Предишно научно изследване например установява връзка между разширяването на зениците и това колко добре хората си спомнят думи, които са произнесли на глас.

Подобни наблюдения се вписват и в други проучвания, посветени на ползите от четенето на глас за паметта. Те показват, че произнасянето на думите, вместо само мисленото им възприемане, може да улесни запаметяването.

Всъщност връзката между зениците и умствената дейност отдавна привлича вниманието на изследователите. Както показват и други проучвания за връзката между размера на зениците и интелигентността, очите могат да ни дадат ценна информация за начина, по който работи мозъкът.

Промените в диаметъра на зениците отразяват не само количеството светлина, което достига до очите, но и процеси, свързани с вниманието, паметта и умственото натоварване.

Нещо повече, дори това, което си представяме, може да предизвика измерима реакция. Например изследване на необичайна оптична илюзия показва, че зениците могат да реагират на привидно разширяваща се тъмна дупка, сякаш човек действително навлиза в по-тъмна среда.

Всичко това подсказва колко тясно са свързани зрителната система и процесите, протичащи в мозъка.

Говоренето на глас може да предизвика реакция, сравнима с интензивно физическо натоварване

Независимо от точните механизми, които стоят зад установените различия, едно изглежда ясно: говоренето на глас е свързано със значително по-високо ниво на мозъчна възбуда, отколкото говоренето наум.

Изследователите обръщат специално внимание на резултатите от третия експеримент. При участниците, които броят на глас, разширяването на зениците достига приблизително 0,4 милиметра и се задържа повече от 10 секунди.

Тази реакция е съпоставима с наблюдаваната при сериозно физическо усилие. Подобно разширяване на зениците е регистрирано и при високоинтензивно каране на велосипед, когато натоварването достига около 80% от максималната кислородна консумация на организма.

Разбира се, това не означава, че обикновеният разговор натоварва тялото колкото усилена тренировка. Сходството е в измерената реакция на зениците, която служи като показател за активирането на определени мозъчни системи.

Наблюденията допълват натрупващите се научни доказателства, че реакциите на зениците могат да разкриват особености в начина, по който мозъкът обработва информацията.

А новото изследване показва и нещо друго: вътрешната реч не е просто беззвучен вариант на говоренето. Макар двете дейности да споделят част от едни и същи мозъчни механизми, те протичат при различни нива на възбуда.

Или, казано по-просто, да превърнеш мислите си в думи се оказва доста по-сложна задача, отколкото изглежда.

Изследването е публикувано в научното списание iScience.