Независимо дали му се възхищавате или го мразите – а причини има предостатъчно и за едното, и за другото – Чингис хан безспорно е една от най-впечатляващите личности в световната история. Роден в малко номадско племе край езерото Байкал, Темуджин, както е рожденото му име, се превръща в човека, който обединява Монголия и създава империя, простираща се от източните предели на Китай чак до Адриатическо море. И въпреки всичко това днес той сякаш е най-прочут с любовните си похождения.

Вероятно сте чували твърдението, че изненадващо голям дял от хората по света са преки потомци на Чингис хан. Но вярно ли е това? Наистина ли навсякъде около нас има далечни наследници на монголските орди? Или става дума просто за поредната математическа неизбежност – както при твърдението, че огромен брой съвременни европейци са роднини на Карл Велики?

Колко души са потомци на Чингис хан?

Историята на това популярно твърдение започва преди повече от две десетилетия с едно новаторско генетично изследване от 2003 г. Учените изследват ДНК от 16 популации в Азия и с изненада установяват, че почти един на всеки 12 мъже на континента носи необичайна Y-хромозомна линия. Според тях тя най-вероятно води началото си именно от Чингис хан.

Но как могат да бъдат толкова сигурни? Все пак няма как да вземат ДНК проба от самия монголски владетел. Затова изследователите съчетават данни от генетиката и историята, за да запълнят липсващите части от картината.

Една от възможностите например е необичайната Y-хромозомна линия просто да е станала широко разпространена вследствие на естественото увеличаване на населението. Според учените обаче данните не подкрепят подобно обяснение.

„Ако разпространението се дължеше на общо нарастване на населението, бихме очаквали да открием множество линии със същите характеристики – висока честота и присъствие сред различни популации“, обясняват изследователите. „Но такива няма.“

Статистическият анализ изключва и вероятността тази Y-хромозомна линия да се е разпространила чисто случайно. Шансът това да се случи е изчислен на около 1 към 10237 – число, толкова огромно, че за него практически липсва общоупотребимо наименование. Ако решите да го изпишете, ще трябва да поставите 237 нули след единицата – така че ще ви е необходим доста голям лист хартия.

Щом не става дума за случайност, какво друго може да стои зад този феномен? Възможно ли е причината да е обикновен биологичен подбор – един изключително успешен в репродуктивно отношение мъж, живял преди векове в монголските степи?

И това е възможно, но учените го смятат за крайно малко вероятно.

„Малкият брой гени върху Y-хромозомата и специализираните им функции оставят малко възможности за естествен подбор“, пишат изследователите, поради което според тях „е необходимо да се потърсят алтернативни обяснения“.

Така те насочват вниманието си към друг фактор, способен да влияе върху генетичния състав на човешките популации – и който при хората може би е дори по-мощен от чистата биология: културата и общественият статус.

„Това е ясно доказателство, че културата играе огромна роля за моделите на генетична вариативност и разнообразие в човешките популации“, казва по онова време пред National Geographic генетикът Спенсър Уелс, един от 23-мата съавтори на изследването. „Това е първият документиран случай, в който човешката култура е довела до разпространението на една-единствена генетична линия в толкова огромни мащаби само за няколкостотин години.“

Казано по-просто, Чингис хан – а след него и неговите синове и внуци – е бил изключително успешен в генетичен смисъл не непременно защото е бил по-силен или по-добър ловец от останалите, а защото е бил хан.

Населението в териториите, завладени от неговите армии, често е било подлагано на масови кланета, което рязко е ограничавало броя на мъжете, които могат да предадат гените си на следващите поколения. В същото време потомците на Чингис хан продължават да управляват огромни части от Азия в продължение на векове – според някои оценки чак до средата на XIX век.

С други думи, анализираната генетична линия е открита при около 8% от мъжете в районите на някогашната Монголска империя. Пренесено към световното население по онова време, това означава приблизително един на всеки 200 мъже, които споделят един и същ прародител по мъжка линия.

А според съчетанието от генетични данни, статистически анализ и исторически сведения този прародител най-вероятно е бил Чингис хан.

Колко деца е имал Чингис хан?

Официално Чингис хан е имал поне девет деца – четирима синове и пет дъщери от основната си съпруга Бьорте. Истинският им брой обаче вероятно е бил значително по-голям.

От това, което знаем за живота му, ханът със сигурност е имал достатъчно възможности да се превърне в прародител на предполагаемите 16 милиона души, носещи тази генетична линия.

Той се сгодява за първата си и главна съпруга Бьорте, когато е едва на девет години – нещо, което днес звучи стряскащо, но историческите сведения посочват, че двамата започват да живеят като съпрузи едва седем години по-късно.

Впоследствие Чингис хан взема още шест жени: Йесюген и сестра ѝ Йесуй, Хулан, Мьоге хатун – която технически е била наложница – Джуербиешу и Ибака Беки.

Освен тях легендите разказват, че е имал до 500 наложници – често благороднички и принцеси от покорени племена и земи – и е станал баща на сходен брой деца.

Колкото и популярна да е тази история, тя не може да бъде потвърдена. Заради монголските обичаи Чингис хан вероятно е признавал за свои законни наследници единствено четиримата си синове от Бьорте. Самоличността на много от останалите му деца е изгубена за историята – включително подробностите за петте дъщери, които Бьорте му ражда.

Въпреки това покойният историк Дейвид Морган, специалист по историята на Монголската империя, казва пред The New York Times през 2003 г., че е „напълно правдоподобно“ монголските ханове да са имали толкова много деца.

Джучи например, най-големият син на Чингис хан, според историческите сведения е имал цели 40 синове.

„Доста е ясно какво са правели, когато не са воювали“, отбелязва Морган.

Гигантската статуя край река Туул в Цонжин Болдог е само едно от свидетелствата за огромната следа, която Чингис хан оставя в историята на Монголия и света. Снимка: Collection Maykova/Shutterstock.com

Колко души е убил Чингис хан?

Въпреки впечатляващото му генетично наследство, исторически погледнато е по-точно да помним Чингис хан преди всичко като воин, а не като любовник.

Често се посочва, че близо 40 милиона души са загинали по време на монголските нашествия, при които са завладени над 23 милиона квадратни километра – около 9 милиона квадратни мили – от територията на Евразия.

Изследване от 2011 г. предполага, че монголските военни кампании може да са довели до смъртта на приблизително 30% от 115-те милиона души, живеещи в засегнатите територии – или около 34,5 милиона души.

Според авторите мащабът на обезлюдяването е бил толкова огромен, че може временно да е оказал влияние дори върху количеството въглерод в атмосферата. Причината е, че след изчезването на цели населени места огромни площи обработваема земя са били изоставени и постепенно отново са се превърнали в гори.

Монголската империя обаче продължава да се разширява и след смъртта на Чингис хан през 1227 г. Затова той не може да бъде смятан за пряко отговорен за всички жертви на последвалите завоевания. Безспорно обаче именно неговите кампании поставят началото на разрушенията в невиждан дотогава мащаб.

Има ли друг човек с толкова много потомци, колкото Чингис хан?

Колкото и впечатляващо да е генетичното наследство на Чингис хан, то не е единствено по рода си.

Изследване от 2005 г. открива друга широко разпространена Y-хромозомна линия в Източна Азия. Тя присъства при около един на всеки 30 изследвани мъже – значително по-малък дял от този при линията, свързвана с Чингис хан, но все пак изключително голям.

Според учените тази генетична линия се е появила преди около 500 години – приблизително по времето, когато Китай преживява огромна политическа промяна, известна като прехода от династия Мин към династия Цин.

„Предположихме, че събитията, довели до разпространението на тази линия, може да са оставили следи както в историческите, така и в генетичните сведения“, обясняват авторите на изследването.

Династията Цин е основана от Нурхаци (1559–1626), а в управлението ѝ ключова роля има императорската аристокрация – наследствена прослойка, съставена от потомците по мъжка линия на Джоканга, дядото на Нурхаци по бащина линия, починал през 1582 г. Към края на династията официално регистрираните членове на тази група са повече от 80 000.

И в този случай учените откриват признаци, че общественият статус е създал условия една конкретна генетична линия – тази на Джоканга – да се разпространява много по-успешно от останалите.

„Благородниците се ползвали с изключителни привилегии. Например благородник от девети ранг получавал годишно приблизително 11 килограма сребро и 22 000 литра ориз и имал множество наложници“, пишат учените.

„Така се създал социален механизъм, който би довел до увеличаване на специфичната Y-хромозомна линия, носена от Джоканга и Нурхаци, и до разпространението ѝ сред ограничен брой популации. Предполагаме, че именно това е манджурската генетична линия.“

По-късно, през 2006 г., учените откриват още една необичайно широко разпространена Y-хромозомна линия. Този път тя се среща на огромна територия – от Близкия изток чак до западното крайбрежие на Ирландия, където до един на всеки петима мъже носи съответния генетичен подпис.

Кой е изключително плодовитият прародител, от когото произхожда тази трета линия?

Легендата, възникнала около изследването, посочва Нийл Нойгиалах (Niall Noígíallach), известен още като Нийл на деветимата заложници – полулегендарен, а според някои и изцяло митичен ирландски крал от V век, за когото се смята, че поставя началото на династията Уи Нейл.

За хората с ирландски произход това несъмнено е привлекателна история, но връзката далеч не е безспорна. Заключението остава предмет на спорове, а един от учените, участвали в изследването, казва пред The New York Times, че би бил „толкова изненадан да открие доказателства, че Нийл действително е съществувал, колкото ако научи, че крал Артур е бил реална историческа личност“.

И това са само генетичните линии, които учените могат поне предположително да свържат с конкретни исторически личности.

През 2015 г. изследователите откриват 11 особено широко разпространени Y-хромозомни генетични линии сред популации в различни части на Азия.

Сред тях са линията, свързвана с Чингис хан, тази на Джоканга и още девет, произхождащи от неизвестни мъже, живели между 2100 г. пр.н.е. и 700 г. от н.е.

Историческите сведения и познанията за политическите процеси в древността позволяват на учените да предложат няколко възможни кандидати за родоначалници на тези линии. Истинската им самоличност обаче най-вероятно ще остане неизвестна.

И все пак никой от тези изключително успешни родоначалници не се доближава до мащаба, свързван с Чингис хан – поне доколкото знаем.

Защото има един съществен проблем с твърдението, че милиони хора са преки потомци на монголския владетел: учените всъщност не разполагат с ДНК от самия Чингис хан.

„Търсенето на подобни връзки е изключително интересно. Когато правехме нашето изследване, разчитахме на доста косвени доказателства и същият подход може да бъде използван при всяка от тези генетични линии“, казва пред Nature Крис Тайлър-Смит, еволюционен генетик и водещ автор на първоначалното изследване от 2003 г.

„Това, на което наистина се надявам, е един ден някой да открие гробницата и останките на Чингис хан.“