Ходенето на зъболекар никога не е било приятно, но представете си колко тежко е било в епоха без упойки, без миене на ръцете и без лъскави стерилни инструменти. А сега направете още една крачка назад във времето и си представете как неандерталец пробива зъба ви в пещера преди близо 60 000 години.

Колкото и невероятно да звучи, наскоро археолози откриха доказателства именно за това в пещерата Чагирская в Русия. Там изследователи от Руската академия на науките са намерили кътник на неандерталец, датиран на 59 000 години, с дълбока дупка в центъра.

Дупка, която прилича на лечение

Зъбът изглежда така, сякаш е бил пробит — почти по начина, по който го правят съвременните зъболекари. Но как праисторически неандерталец би могъл да извърши подобна хирургична манипулация? За да разбере, екипът възпроизвежда ситуацията в лабораторни условия, като пробива истински човешки зъб с каменен инструмент, изработен в праисторически стил.

„За да интерпретираме вдлъбнатината върху дъвкателната повърхност на зъба, проведохме експериментално ръчно пробиване върху няколко образеца: съвременен човешки зъб и два зъба на Homo sapiens от археологическа колекция от холоцена, с неясна хронологична и културна принадлежност“, казва в изявление Лидия Зоткина, автор на изследването от Руската академия на науките.

Като сравняват неандерталските кътници с резултатите от експеримента, учените установяват „ясно съвпадение“, посочва Зоткина. „Откритията показват, че пробиването на кариозно увреждане с остър и тънък каменен инструмент е напълно ефективно и позволява бързо отстраняване на увредената зъбна тъкан.“

Алтай – дом на древни човешки популации

Пещерата Чагирская се намира в Алтайските планини в Южeн Сибир — същия регион, в който прочутата Денисова пещера разкри съществуването на нов човешки вид, денисовците, както и други останки от неандерталци. Предполага се, че много от праисторическите популации в тази част на света са били свързани помежду си и генетично близки, макар учените все още да изясняват как точно са преплетени тези връзки.

„Неандерталците пристигат в този регион преди 70 000–60 000 години по време на миграция от Централна и Източна Европа и го обитават поне до преди 40 000–45 000 години. Алтай се превръща в нов и подходящ дом за тях благодарение на биологичното си разнообразие, климат, сходен с европейския, изобилие от суровини за изработка на каменни инструменти и обичайната им плячка — диви бизони и коне“, казва Ксения Колобова, археолог от Руската академия на науките.

„Анализът на каменните индустрии и палеогенетичните изследвания показват, че неандерталците от пещерата Чагирская са много тясно свързани с носителите на т.нар. микокска индустрия, които са живели също в Кавказ и Крим“, отбелязва Колобова. Миналата година намерени в Крим жълти „пастели“ на 42 000 години, открити на среднопалеолитен обект от микокската култура, добавиха още доказателства, че неандерталците са създавали изкуство.

Най-старото доказателство за успешно зъболечение

Наскоро откритият зъб е първият пример за сложна стоматологична намеса, установена извън Homo sapiens. Преди това най-старото археологическо доказателство за зъболечение беше зъб на 14 000 години, намерен в скален навес в Белуно, Италия. Това означава, че новото откритие измества историята на стоматологичните практики с около 40 000 години назад.

„Към момента това откритие представлява най-старото доказателство в света за успешно зъболечение“, пишат авторите. „Увреждането, документирано върху неандерталския зъб от пещерата Чагирская в Сибир, насочва не само към целенасочено отстраняване на пулпата, но и към износване, настъпило приживе — износване, което би могло да се развие само ако индивидът е продължил да използва зъба, докато е бил жив. Установихме и зони на деминерализация, в които са се запазили следи от кариозно увреждане, което допълнително показва, че вдлъбнатината в зъба е свързана с лечение.“

Болезнена процедура, но вероятно животоспасяваща

Разбира се, подобна операция на зъб би била ужасяващо изпитание. Изследователите обаче предполагат, че неандерталците са разбирали, че премахването на инфектираната тъкан може да бъде животоспасяващо.

Новото откритие е поредното напомняне, че неандерталците далеч не са били тромавите, груби и примитивни същества, каквито някога са били представяни. Поредица от скорошни изследвания показва, че този изчезнал човешки вид е създавал произведения на изкуството и украшения, почитал е мъртвите чрез ритуали и вероятно е имал духовни вярвания.

Очевидно неандерталците са били и пионери в стоматологията.

Изследването е публикувано в списание PLOS ONE.