Когато настъпи паник атака, преживяването може да бъде плашещо, изтощително и напълно парализиращо. Но ново изследване подсказва, че ефективно лечение може да се крие на доста неочаквано място – сред антибиотиците.

Каква е връзката между въглеродния диоксид и паник атаките

От известно време учените знаят, че въглеродният диоксид може да предизвика паник атаки, защото мозъкът го възприема като сигнал за задушаване.

Смята се също, че важна роля играят микроглията – специализирани имунни клетки в мозъка, които участват в реакцията при опасност.

Тук на помощ идва миноциклинът – широко използван антибиотик, който освен антибактериален ефект има и противовъзпалителни свойства, включително способността да успокоява активността на микроглията.

Как е проведено изследването

В новото проучване учени от няколко научни институции в Бразилия искат да проверят дали миноциклинът може да помогне при паник атаки.

Те тестват лекарството върху мишки и върху 49 души с паническо разстройство – 40 жени и 9 мъже.

„В нашия експериментален модел, при който използваме вдишване на въглероден диоксид за предизвикване на паник атака, мишките, лекувани с миноциклин в продължение на 14 дни преди експеримента, показаха намаляване на една от реакциите, свързани с паниката,“ казва биологът Беатрис де Оливейра от Държавния университет на Сао Пауло.

„При хората лечението също намали интензивността на паник атаките, предизвикани чрез вдишване на въглероден диоксид.“

Сравнение със стандартно лечение

Както при животните, така и при хората, миноциклинът е сравнен с клоназепам – едно от най-често предписваните лекарства при панически разстройства.

След 14 дни лечение и двете групи мишки реагират по-спокойно при излагане на въглероден диоксид.

При мишките, приемащи миноциклин, учените наблюдават и по-спокоен модел на дишане, както и промени в метаболизма.

Какво се случва в мозъка

Допълнителният анализ показва, че вдишването на въглероден диоксид активира микроглията в област от мозъчния ствол, наречена локус церулеус.

Тази зона участва в разпознаването на нивата на въглероден диоксид и в контрола на дишането.

Присъствието на миноциклин обаче значително потиска тази свръхактивация.

Резултатите при хората

И двете лечения намаляват тежестта на паник атаките според стандартни клинични оценки.

При групата, приемаща миноциклин, учените откриват и промени в белтъци, свързани с понижено възпаление.

„Добре известно е, че някои психични състояния са свързани с възпаление на нервните клетки,“ казва биологът Лучиане Гаргалони от Държавния университет на Сао Пауло.

„Тъй като миноциклинът има противовъзпалителен ефект при ниски дози, без непременно да проявява силно антибиотично действие, вероятно именно намаляването на възпалението води до подобряване на симптомите.“

Тя подчертава, че това е различен механизъм от този на клоназепама, който действа чрез потискане на определени рецептори в мозъка.

Защо това е обещаващо

Тъй като миноциклинът вече е одобрен като антибиотик, процесът по евентуалното му одобрение за лечение на панически разстройства би могъл да бъде по-бърз.

Освен това използваните в изследването дози са по-ниски от типичните антибиотични дози, което намалява риска от развитие на антибиотична резистентност.

Надеждата е, че в бъдеще миноциклинът може да се превърне в алтернатива на някои психиатрични лекарства, които често причиняват нежелани странични ефекти, включително забавяне на сърдечната дейност и дишането.

Все още има много въпроси

Преди подобно лечение да стане реалност, са нужни по-мащабни клинични изпитвания и по-задълбочен анализ на начина, по който миноциклинът влияе върху микроглията.

Интересен детайл е, че промените в противовъзпалителните белтъци, наблюдавани при хората, не са открити при мишките. Това подсказва, че може да участват и други механизми, а не само потискането на микроглията.

Потенциален ефект за милиони хора

Смята се, че близо 5 процента от хората в САЩ преживяват паническо разстройство в даден момент от живота си.

Това означава, че милиони хора по света биха могли да се възползват от нови и по-прецизни терапии.

„Познанията, получени от това изследване върху механизмите на паник атаките, могат да проправят пътя към разработването на по-ефективни и по-точни лечения,“ пишат учените.

Изследването е публикувано в списание Translational Psychiatry.