Дори и най-здравите хора обикновено носят вируси в организма си. Понякога тези „скрити“ нашественици могат да ни разболеят, но в повечето случаи остават в латентно състояние и остават незабелязани, за да не бъдат напълно елиминирани.
Ново изследване хвърля повече светлина върху често срещаните вируси, които се „укриват“ в клетките на здрави хора, както и върху т.нар. вирусен товар – количеството вируси, които обикновено носим.
Екип, ръководен от учени от Харвардското медицинско училище, анализира данни от кръвни и слюнчени проби на над 917 000 души от три медицински бази данни. Целта е да се проследят моделите в количеството вирусна ДНК, циркулираща в организма, когато инфекциите не водят до заболяване.
Като анализират генетични фрагменти, изследователите изчисляват т.нар. вирусен товар – показател, който разкрива кои вируси присъстват в организма и доколко ефективно имунната система се справя с тях.
Учените свързват нивата на вирусен товар с конкретни участъци от човешката ДНК, откривайки връзки между определени генетични характеристики, демографски фактори като възраст и пол, и способността на организма да потиска вирусите.
„Стигаме до момент, в който можем да използваме човешката генетика, за да отговорим на фундаментални въпроси за заболяванията, причинени от вируси“, казва генетикът и водещ автор на изследването Нолан Камитаки.
Данните разкриват 82 конкретни места (локуси) в човешкия геном, свързани с нивата на вирусна ДНК – особено в т.нар. главен комплекс за тъканна съвместимост (MHC), който играе ключова роля в имунната система.
Появяват се и различни модели при отделните вируси. Например вирусът на Епщайн-Бар (EBV) става по-разпространен с възрастта, докато херпесният вирус HHV-7 намалява след средна възраст. Нивата на EBV се повишават през зимата и спадат през лятото, докато при други вируси няма толкова изразена сезонност.
С помощта на статистически метод, известен като менделова рандомизация, изследователите изследват и връзките между вирусите и определени заболявания.
Екипът установява, че високият вирусен товар на EBV е пряк рисков фактор за развитие на лимфом на Ходжкин в по-късен етап от живота.
Същевременно такава връзка не се наблюдава между EBV и множествената склероза (МС), въпреки че вирусът е известен като отключващ фактор за това заболяване.
Това е интересен резултат, тъй като подсказва, че връзката между МС и EBV зависи по-скоро от реакцията на имунната система към вируса, отколкото от самото количество вирус в организма.
„Този резултат показва защо изследванията върху вирусите в големи генетични биобанки са толкова важни“, казва Камитаки.
Що се отнася до EBV и лимфома на Ходжкин, връзката с висок вирусен товар предполага, че антивирусните терапии биха могли да намалят риска – макар че това тепърва трябва да бъде потвърдено.
С вирусния товар са свързани и фактори, които не са генетични, като възраст, пол и тютюнопушене. Повечето вируси се срещат по-често при мъжете, отколкото при жените.
Тези резултати дават възможност на учените да изследват по-задълбочено защо рискът от заболяване се различава при различните хора – дори когато носят едни и същи вируси.
Тези вируси са много по-разпространени, отколкото може би предполагате. Три от тях – т.нар. анеловируси – се срещат при 80–90% от населението, но връзката им със заболяванията все още не е напълно изяснена.
Важно е да се отбележи, че поради използваните данни от геномно секвениране изследователите са разглеждали само ДНК вируси – такива, които се „скриват“ в ДНК и я използват. Бъдещи проучвания биха могли да обхванат и РНК вируси, като коронавирусите, които действат по различен начин.
И не само настоящите инфекции влияят на здравето ни. Понякога древни вируси, интегрирали се в генома ни преди милиони години и загубили способността си да се възпроизвеждат, продължават да оказват влияние по неочаквани начини.
„Изумително е колко много може да ни разкрие ДНК за динамичните биологични процеси и за начина, по който навиците ни, гените ни и биологията ни ги оформят“, казва генетикът Стивън Маккарол.
Изследването е публикувано в списание Nature.
