Милиони хора по света страдат от нарушение на сърдечния ритъм, известно като предсърдно мъждене. При него горните кухини на сърцето – предсърдията – не се свиват координирано, а хаотично.
При много пациенти симптомите са сравнително леки – сърцебиене, умора или задух. Най-големият риск обаче е далеч по-сериозен: инсулт.
В сърцето има малко „джобче“, наречено "yхо" на лявото предсърдие. Когато сърдечният ритъм е нарушен, кръвта може да се задържа там, вместо да се движи нормално – а застоялата кръв лесно образува съсиреци.
Ако такъв съсирек се откъсне и достигне до мозъка, може да блокира кръвотока и да причини инсулт.
Предсърдното мъждене увеличава риска от инсулт приблизително пет пъти. Затова учените търсят начин този рисков „джоб“ просто да бъде изолиран.
Наскоро изследователи представиха възможно решение – нова техника, засега тествана само при животни, при която в сърцето се инжектира магнитно управляема течност, която се втвърдява и трайно запечатва ушенцето отвътре.
Първите тестове при плъхове и прасета показват, че в бъдеще този метод може да намали риска от инсулт при хора с предсърдно мъждене.
Сегашните терапии са ефективни, но не са без недостатъци. Най-често пациентите приемат антикоагуланти – лекарства, които разреждат кръвта и намаляват вероятността от образуване на съсиреци.
Те значително понижават риска от инсулт, но увеличават риска от кървене. Това може да бъде опасно, особено при възрастни хора или при пациенти с други заболявания, като язви, високо кръвно налягане, чернодробни или бъбречни проблеми, както и рак.
Някои хора не понасят тези лекарства или се налага да прекратят лечението заради усложнения.
Друга възможност е процедура, при която в ушенцето на лявото предсърдие се поставя малко устройство, което го запушва. Най-често то се въвежда чрез катетър и се разтваря като малък метален „чадър“, който затваря отвора.
Тези устройства могат да бъдат ефективни, но също имат ограничения. Формата и размерът на ушенцето се различават при отделните пациенти, което означава, че твърдите импланти не винаги го запечатват напълно.
Понякога около тях може да преминава малко количество кръв, а върху повърхността им да се образуват съсиреци. Освен това закрепващите елементи могат да увредят сърдечната тъкан.
Новият подход е коренно различен. Вместо твърд имплант, учените инжектират магнитно чувствителна течност – т.нар. магнитофлуид – директно в ушенцето чрез катетър.
След като попадне в кухината, външно магнитно поле насочва и задържа течността на място, така че тя запълва цялото пространство, дори въпреки движението на кръвта.
В рамките на минути течността реагира с водата в кръвта и се превръща в мек „магнитен гел“, който запечатва кухината.
Тъй като материалът първоначално е течен, той може да се адаптира точно към сложната и неравна форма на ушенцето при всеки пациент.
На теория това позволява по-пълно запечатване в сравнение с твърдите устройства.
Освен това гелът изглежда се слива с вътрешната обвивка на сърцето и образува гладка повърхност, което може да намали риска от образуване на съсиреци.
Обещаващи първи резултати
Засега методът е тестван само при животни. Първоначално учените го изпробват при плъхове, а след това преминават към прасета – важна стъпка в сърдечно-съдовите изследвания.
При прасетата магнитният гел остава стабилен в продължение на 10 месеца, без признаци на съсиреци или изтичане.
Вътрешната обвивка на сърцето обраства повърхността на гела и образува непрекъснат, на пръв поглед здрав слой.
В сравнение с традиционните метални устройства, гелът създава по-гладка повърхност и избягва увреждането на тъканите, причинено от закрепващите елементи. Важно е също, че не са наблюдавани вредни биологични ефекти при животните.
Прасетата често се използват в кардиологични изследвания, тъй като сърцата им са сходни с човешките по размер, структура и функция.
Фактът, че технологията работи безопасно при тях, е важна стъпка, но не гарантира, че ще бъде безопасна и ефективна при хора.
Въпреки обещаващите резултати, методът все още е в експериментален етап. Преди да започнат клинични изпитвания, учените трябва да докажат дългосрочната му безопасност, да усъвършенстват начина на приложение и да проверят как се държи в по-мащабни изследвания.
Има и практически предизвикателства. Например магнитният материал може да затрудни ЯМР изследванията на сърцето, като прави части от него по-трудни за визуализация.
Подобни проблеми трябва да бъдат решени, преди технологията да се използва при пациенти. Освен това медицинските устройства преминават през продължителни тестове, така че ще са необходими години, преди да стане част от реалното лечение.
Ако технологията се окаже безопасна и ефективна при хора, тя може да предложи нов начин за предпазване от инсулт при предсърдно мъждене.
Течен „запечатващ“ материал, въведен чрез катетър, може да бъде алтернатива за пациенти, които не понасят антикоагуланти, и да преодолее част от ограниченията на сегашните устройства.
Като се има предвид, че предсърдното мъждене засяга десетки милиони хора по света, дори малко подобрение в превенцията на инсулт може да има значителен ефект върху общественото здраве.
Засега магнитният гел остава лабораторна иновация, а не клинична терапия. Но той показва как напредъкът в материалознанието и биомедицинското инженерство отваря нови възможности за справяне с едно от най-големите предизвикателства в кардиологията.
