Анализ на европейския опит и поглед от първо лице на зараждащите се енергийни общности в България.

Меглена Антонова е магистър по международно право в сферата на околната среда и енергетиката. Получава образованието си от Университета в Хага, Нидерландия, и от Университета в Осло, Норвегия. От 2014 г. работи като политически анализатор в сферата на възобновяемата енергия. През 2015 г. става част от екипа на „Грийнпийс“ – България, била е координатор и ръководител на кампаниите за климат и енергия, а от 2022 г. е ръководител на организацията в България. Меглена е активист за промяна в енергийната система, за да могат всички хора сами да произвеждат енергия от възобновяеми източници и така да защитят правото си на чиста околна среда. В лично качество членува в енергийните общности, създадени по инициатива на общините в Габрово, Бургас и район Витоша в София.

  • Енергийните общности като модел за производство и съхранение на енергия имат потенциала да изиграят ключова роля за справянето с кризите на енергийния пазар.
  • Единствените създадени енергийни общности в България са в Габрово, Бургас и София. Те са принудени да продават произведената енергия, но нямат възможност да я използват за себе си. 
  • Липсата на стимули води и до по-малко интерес от създаването на повече енергийни общности от гражданите.
  • Основният извод от доклада на Европейската сметна палата е, че енергийните общности имат висок потенциал, но развитието им изостава заради липса на правила, данни и подкрепа. Решението минава през по-ясни политики, реалистични цели и по-широко включване на хората.
  • 6те мерки: …
  • Особено важно за България е произведената електроенергия да може директно да се споделя между членовете на общностите.

Всичко започва от децата. 

В Баленя (Испания), в Амстердам, в район Витоша в София, примерите за енергийни общности на училища и детски градини светят ярко. Родителите и учителите разказват на децата за производството на енергия от слънцето, а децата разбират още от малки, защото виждат панелите на покривите на сградите, където ходят всеки ден. В Нидерландия дори получават „слънчеви“ джобни като възвръщане на инвестицията, която родителите им са направили. 

Примерите за енергийни общности в Европа вече са десетки хиляди, в България също има такива. И общото между тях е, че на преден план винаги е изведена споделена цел на общността – да имат по-ниски сметки за ток, да подобрят качеството на живот в града си, да помогнат на уязвимите, да научат децата си на нещо полезно за природата. 

От 2018 г. като европейски граждани имаме право да произвеждаме собствената си енергия, а това законодателство е в сила и в България през последните две години. Докъде обаче са стигнали европейските държави и къде се намира България?

В текста разглеждаме специална оценка на Европейската сметна палата (ЕСП), която анализира ситуацията в Полша, Румъния, Италия и Нидерландия, и я допълваме с примери от България, базирани на пряк опит от участието в енергийни общности в Габрово, Бургас и София.

Потенциал и пречки

Енергийните общности като модел за производство и съхранение на енергия имат потенциала да изиграят ключова роля за справянето с кризите на енергийния пазар. Това е защото – за разлика от другите играчи на пазара, тяхната основна цел не е финансовата печалба. И това вече бе демонстрирано по време на кризата с цените на електроенергията в периода 2021-2023 г. в Европа, предизвикана от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Предстои да видим как ще се представят тези общности и при евентуална криза заради войната в Близкия изток.

За да бъде този модел успешен и широкоразпространен в България, а и на други места в Европа, все още има множество пречки – административни и други, които се налага да бъдат премахнати или пък да бъдат създадени стимули за развитието им. Те са представени и в скорошен специален доклад на Европейската сметна палата, който цитираме подробно по-долу.

Какво е енергийна общност?

Но преди да разгледаме по-конкретните пречки, нека да видим какво представлява този модел. Енергийните общности са групи от хора, малки и средни бизнеси и общини, които се събират и решават да произвеждат, съхраняват или продават заедно енергия – електрическа и топлинна, или да предоставят услуги като електромобилност и енергийна ефективност. Най-често общностите в Европа произвеждат енергия от слънцето в урбанизирани райони, но има примери и за кооперативи за производство на вятърна енергия, като и за създаване на централно отопление. 

Фиг. 1: Какво представлява енергийната общност. Източник: Европейската сметна палата

Водещото е, че участието в подобно начинание не е с цел печалба, а на преден план са изведени ползите за общността и околната среда. Прилага се следната логика: ако повече хора се включат под някаква форма в производството и съхранението на енергия, включително тези, които не могат да изградят индивидуална инсталация за производство на енергия (напр. наематели, семейства с ниски доходи и живущи в апартаменти) – ще се стимулира енергийният преход на местно равнище. 

Ако искате да печелите от енергийна общност като бизнес, по-добре да не се занимавате със създаването на общности, а да основете дружество за производство на енергия или съответните други услуги в сектора. За пример, че това не е средство за бързо забогатяване, може да се даде бизнес планът на енергийната общност в район „Витоша“ в София. Там се предвижда инвестиционна надбавка от 51% при възвръщаемост 10 години. Това означава, че ако сме вложили 250 евро (минималната вноска), при успешно реализиран бизнес план, ще получим общо 377.5 евро. Максималната вноска за тази общност беше 2500 евро. 

Участието е доброволно и всеки член, независимо от приноса си към общността – финансов или друг – има право само на един глас. Това разграничава енергийните общности от енергийните дружества, в които тежестта на гласа на акционерите се определя в зависимост от размера на техните притежавани дялове. 

В първата общност в Габрово, например, едно от решенията, което членовете взехме с гласуване, бе да получаваме обзор за случващото се с общността всеки месец. Така всеки месец избраният управител на общността споделя полезна информация като производството на енергия и други инициативи, в които всички заедно участваме. От скоро имаме и онлайн платформа, на която да следим генерираната енергия в реално време и къде се използва.

Членове и приятели на енергийна общност Hyperion В Гърция / © Nicoletta Zarifi / източник: Greenpeace (свободна за разпространение)

Липсващите елементи в България

Един от ключовите пропуски на настоящото българско законодателство е, че дори да създадем общност – споделянето на енергия между членовете за собствено ползване е практически невъзможно. Така единствените създадени енергийни общности в България, по модела на Габрово, Бургас и София, са принудени да продават произведената енергия, но нямат възможност да я използват за себе си. 

Друг важен, но липсваш елемент, е въвеждането на стимули за създаването на енергийни общности – такива в България няма. Така тук няма да се възползват недобронамерените играчи, но липсата на стимули на практика води и до по-малко интерес от създаването на енергийни общности от гражданите. В крайна сметка остават само шепа ентусиасти – общини, малки бизнеси и хора с кауза, които движат развитието на процеса.

Защо Европейската сметна палата се занимава с този въпрос? 

Европейската сметна палата прави одит на законодателството в Европейския съюз за въвеждане на енергийни общности, защото оценява високо потенциала на притежаваните от общностите проекти за енергия от възобновяеми източници именно те да ускорят енергийния преход. Ролята на европейците в този процес се счита за ключова и дори необходима, за да стане той финансово достъпен за всички и да се укрепи социалното измерение на Енергийния съюз. 

Докъде сме в Европа и как да продължим?

Основният извод от доклада е, че потенциалът на енергийните общности е признат, но реалното им развитие изостава заради административни, финансови и регулаторни бариери, както и заради липса на активно насърчаване от държавите-членки чрез стимули.

ЕСП дава шест препоръки към Европейската комисия за подобряване на условията за създаване на енергийни общности в Европейския съюз.

1. Ограничен достъп за живеещите в апартаменти

Възможността на живеещите в апартаменти да произвеждат, съхраняват и споделят енергия е ограничена. Липсват насоки как да стане по-лесно създаването и включването им в енергийни общности. Това е ключов пропуск, тъй като според данните от доклада за 2023 г. 48% от населението на ЕС обитава такивана многофамилни жилищни сгради. Съществуващите сдружения на собствениците за управление на сградите не могат да се използват като лесен начин за създаване на енергийни общности. Това е предизвикателство и за България, особено при наличието на задължение от пълен консенсус, когато решенията засягат някакво изменение на общите части като изграждането на система за производство на енергия. 

Препоръката е Европейската комисия да публикува насоки за държавите членки до края още на тази година.

2. Нереалистично високи цели за развитие

Сметната палата смята за нереалистична целта, която ЕС си е поставил до 2030 г. 21% от мощностите за производство на слънчева енергия да се притежават от енергийни общности. Дори държави като Нидерландия, където пречките пред общностите са относително по-малко и съществуват финансови стимули за създаването им, не би могла да достигне повече от 4% дял в рамките на следващите 4 години. В повечето държави липсват стимули, а пречките не са премахнати. Целта за значителен дял на енергийните общности в системата не е приета и от отделните правителствата. 

ЕСП препоръчва по-конкретни, достижими, измерими, целесъобразни и обвързани със срокове цели за енергийните общности. Като те бъдат отразени в националните планове в областта на енергетиката и климата. В този случай има риск развитието на енергийните общности в по-малко амбициозните държави да спре изцяло. 

3. Липса на надеждни данни и проследяване

Доброто описване и проследяване на развитието на енергийните общности е важно – както за събирането на данни и вземането на информирани решения, така и за повишаване на доверието в този децентрализиран модел и насърчаване създаването на нови общности. Проблемът, който може да последва от липсата на регистрация и наблюдение, е зараждането на енергийни общности, които не целят подобряване на средата и ползи за общността, а са просто параван за енергийни компании, които искат да се възползват от потенциалните стимули. Този проблем би могъл да се предвиди и е добре да бъде избегнат. 

4. Недостатъчно оценени пречки и потенциал

Едва половината от одитираните държави са изпълнили задължението да докладват до какви заключения са стигнали от оценяването на пречките пред и потенциала на енергийните общности в страните си. Това е условие, поставено от европейското законодателство, за да бъде ясно какви пречки трябва да се премахнат. 

Основни пречки пред енергийните общности
неясни и фрагментирани правила за основаването и управлението на енергийни общностизабавяния или откази за присъединяване към електрическата мрежатромави или липсващи схеми за финансова подкрепа, вкл. трудности при получаването на заемилипса на адекватна подкрепа от общинската администрация, където няма експертен капацитет и политическа воля.

5. Слаб фокус върху уязвимите домакинства

Недостатъчен фокус върху включването на уязвими домакинства в енергийни общности

Макар на теория енергийните общности да имат голям потенциал за подпомагане на енергийно бедните потребители, само 40% от консултираните от ЕСП енергийни общности предлагат подкрепа на уязвимите домакинства. Подобна мярка не изисква специални законодателни промени, но би могла да бъде насърчена. 

Такъв подход са избрали в Румъния например, където има специално законодателство за подпомагане на уязвими домакинства чрез енергийни общности. В България идеята тепърва се заражда и все пак има примери като втората енергийна общност, инициирана от Община Габрово, която си е поставила за цел да предоставя част от произведената енергия на Център за настаняване от семеен тип в общината на значително по-ниска цена от тази, която ще предоставя на другите си потребители. 

6. Недостатъчна подкрепа за съхранение на енергия

Наличието на подкрепа за проекти за производство на енергия в държави като Нидерландия, Полша и Италия има като резултат предвидими периоди на възвръщаемост на инвестицията в енергийни общности от членовете им. 

Конкретно в Нидерландия е създаден револвиращ фонд, който ефективно помага на енергийните кооперативи да покрият първоначалните разходи за проекти за вятърна и слънчева енергия в ранните етапи на разработване. Подобна мярка ще бъде още по-полезна и необходима за тези общности, които искат да се насочат към съхранение на енергия, тъй като технологиите все още не са поевтинели достатъчно.

Включването на разнообразни участници, които да предоставят услугата по съхранение на енергия и то децентрализирано, може да помогне съществено за облекчаване на товара върху енергийната системата, както и за подобряване на нейната гъвкавост.

Публикуването на този доклад съвпадна точно с момента на бързо и неконтролируемо растящи цени на горивата и електроенергията от изкопаеми горива. Това може и да е съвпадение, но поставя на масата енергийните общности като едно добро и практично решение в справянето с подобни кризи.

А тези кризи се случват все по-често напоследък и рискът все повече европейци да не могат да си позволят достоен живот се засилва. Затова най-ключовият извод, който бихме могли да направим е, че усилията за разгръщане на потенциала на енергийните общности си заслужават именно като инструмент за справяне с енергийната бедност. Особено важно е произведената електроенергия да може директно да се споделя между членовете на общностите, както и на други уязвими потребители, и да се осигуряват по-стабилни цени на електроенергията. В държави като България това ще изисква законови промени, които да разрешат споделянето на енергия. 

Източник: Климатека