Как случайните застудявания пренаписват съдбата на водолюбивите птици в Европа.

  • Зимата не изчезва, но става все по-непредсказуема. За птиците тези трудно предвидими студени епизоди могат да бъдат по-опасни от старите, стабилно студени зимни сезони.
  • Едно петдневно застудяване може да заличи ползите от иначе меката зима.
  • Птиците вече следват динамична система от временни убежища. Защитените територии остават ключови, но все по-често извън тях се появяват критични временни убежища.
  • Успешната миграция зависи много от енергийния баланс. Заради климатичните крайности птиците пристигат с по-малки мастни резерви и нямат буфер при внезапно застудяване.
  • Адаптацията изисква мрежа от алтернативни влажни зони по целия миграционен път.

През зимата на 2010-2011 г. в руската република Калмикия топлото време се задържа необичайно дълго. Миграцията на птиците се забавя. След това, в рамките на една нощ, температурите през януари се сриват рязко. Водните площи замръзват, а стотици гъски остават обледенени след внезапното застудяване и леден дъжд.

Десет години по-късно – през октомври 2021 г. в Северен Казахстан денят започва със слънце и температури от 7–8 °C. На следващата сутрин районът осъмва със сняг и минусови стойности.

Дълги години климатичните промени се обясняваха с едно просто изречение: зимите ще стават по-топли. За водолюбивите птици в Югоизточна Европа реалността се оказа далеч по-сложна. Зимата не изчезва — тя става все по-непредсказуема.

Днес дълги периоди на меко време по Черноморието и река Дунав внезапно биват прекъсвани от кратки, но сурови нахлувания на арктичен студ. Езерата, които сутрин са гостоприемни и без лед, до вечерта се превръщат в замръзнало огледало. Полетата, където гъските спокойно са се хранили, за часове стават недостъпни. 

За птиците, които живеят с много ограничен енергиен баланс, тези трудно предсказуеми студени епизоди могат да бъдат доста по-опасни от старите, стабилно студени зимни сезони.

Живот в епохата на „метеорологична рулетка“

Водолюбивите птици разчитат на предвидимост. Те, както и всички останали мигриращи птици, “планират” миграциите си така, че да достигнат до места, където има достъпна храна и добри условия за нощуване и почивка – в случая на водолюбивите птици – важно е да има незамръзнала вода. 

В миналото Югоизточна Европа им предлага относително надеждни убежища: българското Черноморие, делтата на река Дунав, влажните зони на Северна Гърция и Западна Турция.

Климатичните промени обаче „разтягат“ динамиката на атмосферата. 

Затоплянето на Арктика отслабва реактивното течение и позволява на клинове от полярен въздух да се спускат на юг в хаотични пулсации. Резултатът е нов тип зима — седмици спокойствие, последвани от няколко дни, които изглеждат сякаш си в Сибир. Или обратното: дълги периоди на почти пролетни температури, прекъсвани от кратки застудявания — точно както наблюдаваме сега.

Лиски върху завръзналата повърхност на Дуранкулашкото езеро/ фотограф Н. Петков

За птиците това е опасен хазарт. През меки декемврийски месец много от тях остават по̀ на север — в Централна Европа, Южна Русия или дори Северна Европа. Така спестяват дългия полет до Балканите или Южна Европа. Те натрупват и носят по-малко мастни запаси, защото температурите са благоприятни и храната е достъпна. Когато настъпи внезапно застудяване, тези птици трябва да изминат стотици километри за часове — често при лошо време и с недостатъчно енергия.

Когато влажните зони се превърнат в стъкло

Ефектът от един студен епизод е безпощадно конкретен и драматичен за някои видове птици.

Плитките езера замръзват първи. Така лишават повърхностно хранещите се патици и дъждосвирците от достъп до разнообразни планктонни организми, дребни водни безгръбначни и водни ларви на насекоми, които живеят по дъното на водоеми – езера, реки, лагуни, морета.

Образуваният лед блокира възможността за гмуркане. Така оставя видове като кафявоглавата потапница и тръноопашатата потапница без възможност за намиране на храна и “ловуване”. Налага им се да търсят други незамръзнали подходящи водоеми.

Дебелата снежна покривка по нивите ограничава достъпа на гъските да пасат зимни култури.

Червеногуши и белочели гъски в снежна буря, Североизточна България, в района на Дуранкулашкото езеро, януари 2013 г./фотограф: Николай Петков

Енергийните нужди на водолюбивите птици рязко нарастват, именно когато храната изчезва.

Наблюдателите по българското крайбрежие многократно стават свидетели на една и съща картина: оживени басейни с десетки хиляди птици в една седмица и почти празни пейзажи – през следващата. Част от птиците се преместват към съседни държави: Гърция и Турция, други предприемат полети още по на юг. Някои неизбежно загиват – не заради климатичните промени като абстракция, а от крайните проявления на времето в една-единствена седмица.

Тъжната съдба на червеногушата гъска

Малко видове онагледяват описаното горе по-добре от червеногушата гъска — световен пътешественик, свързващ арктически Сибир със западното Черноморие. В меки зими голяма част от популацията вече остава в източните части на миграционния път. При настъпване на студ хиляди птици могат да се появят в България за броени дни — или изцяло да я заобикалят.

Показателен пример за уязвимостта на вида при екстремни условия е случаят в Калмикия, в северозападната част на Каспийския регион, през зимата на 2010 г. Вследствие на рязко обледеняване и тежко време е регистрирана масова гибел на червеногуши гъски. По оценки са загинали между 300 и 1000 птици, които не са успели да отлетят заради обледенени пера и пълна липса на достъпна храна. Проверка от местните власти потвърждава, че причината за инцидента са изцяло природни фактори. 

Това ясно показва колко критични могат да бъдат за птиците кратките, но интензивни студени епизоди, които настъпват в рамките на дни през зимно-пролетния период. През последните години все повече червеногуши гъски остават да зимуват в тази част на ареала и са уязвими за подобни явления.

От статична карта към динамично опазване
Досега опазването се е основавало на картата на „обичайното“ присъствие на птиците. Днес обаче тази карта все по-често се променя от година на година – а понякога и от ден на ден. Защитени територии, определени преди десетилетия, понякога изведнъж приютяват малко птици, докато незастрашени земеделски площи се превръщат в ключови временни убежища. Предизвикателството вече не е да пазим една фиксирана карта, а да управляваме динамично движеща се жива прелетна популация.

Повече от температура: проблемът на крайностите

Климатичните данни обикновено говорят за средни стойности: 2 °C по-топло, 10% по-малко сняг. Но птиците не живеят в средни стойности. Те живеят в климат на крайностите.

Едно петдневно застудяване може да заличи ползите от иначе меката зима. Ранно затопляне може да примами птиците твърде рано на север и да ги изложи на късни студове в гнездовите райони. Тези разминавания се отразяват и влияят на телесното състояние, успеха на гнездене и оцеляването през цялата година. 

Червеногушата гъска, както и повечето арктични гъски, започва размножаването си, разчитайки основно на предварително натрупани хранителни резерви. Това е необходимо, защото при пристигането им в гнездовите територии храната често е оскъдна или все още недостъпна. Видовете, които разчитат на енергийни резерви за размножаването си, се наричат capital breeders.

Успехът на размножаването зависи пряко от количеството мастни и белтъчни запаси, акумулирани по време на пролетната миграция и края на зимуването. Когато тези резерви са недостатъчни – поради често безпокойство в ключови места за хранене, интензивна човешка дейност, неблагоприятни земеделски практики или силно променлив климат – птиците пристигат на тундрата в по-слабо телесно състояние. 

Това може да доведе до забавяне на гнезденето, по-малък брой яйца и дори пропускане на размножителния сезон. Непредсказуемите застудявания и суши по миграционния път допълнително ограничават възможностите за натрупване на енергия. Но всичко това става все по-трудно предвидимо при климатичните промени.

Учените наричат това нарастваща непредсказуемост на времето (климатична вариабилност). За водолюбивите птици именно рискът, а не средната температура, се превръща в “основна валута” на живота.

Адаптацията: мисия възможна за водолюбивите птици

Добрата новина е, че адаптацията е възможна, ако преосмислим опазването в един по-непредсказуем свят.

Мрежа от алтернативи в помощ на птиците

С нарастването на температурите и преобразуването на естествените влажни зони водолюбивите птици все по-трудно намират подходящи места за хранене и почивка. 

Скорошно изследване показа, че комбинацията от климатично затопляне и загуба на местообитания увеличава „климатичния дълг“ на птиците – става дума за разликата между условията, които те предпочитат, и това, което реално могат да намерят през годината. Проучването отчита, че дори защитени влажни зони понякога не покриват най-критичните места за адаптация на птиците.

Птиците се нуждаят от верига от алтернативни влажни зони по целия си миграционен път – от местата на гнездене през тези за почивка и възстановяване на енергийните запаси до местата за зимуване. Необходима им е мрежа от зони и алтернативни места, за да реагират гъвкаво на внезапни промени.

За тези видове е особено важно задържането на водата в ландшафта

С тази цел е важно да се възстановяват блата, мочурища, езера, които да бъдат управлявани с мисъл за биоразнообразието. Водоемите могат да бъдат „аварийните квартири и столова“ в ситуации на непредсказуеми промени в климата.

Бързият обмен на информация между държавите също е ключов, защото позволява в кризисни периоди да се налагат временни ограничения на лова, контрол на безпокойството и целенасочен мониторинг. Изградените работещи партньорства по протежението на прелетния път помагат за това.

Сателитното проследяване и гражданската наука разкриват придвижванията в рамките на дни и дори часове и се превръщат в система за ранно предупреждение.

Пратеници на несигурния климат

Водолюбивите птици не са само жертви на случайните застудявания. Те са техни пратеници. Внезапните им появи и изчезвания разказват историята на континент, в който сезоните вече променят своя ритъм.

Разбирането на тази нова реалност е важно и за хората. Земеделци, енергийни експерти и местните общности са изправени пред същото предизвикателство: да планират в климат, редуващ крайности.

Следващия път, когато тихата балканска зима бъде разкъсана от северен вятър, наблюдавайте гъските, които прелитат по крайбрежието и напомнят за климатичните промени. Те вече са поредица от изненади и способността ни да се адаптираме към тях ще определи бъдещето.

Автор: Николай Петков / Климатека

Николай Петков е орнитолог с дългогодишен опит в опазването на водолюбивите птици и влажните зони, по-конкретно за световно застрашената червеногуша гъска и ключовите ѝ миграционни местообитания. Координира Международната работна група по вида към Споразумение за мигриращите водолюбиви птици в Африка и Евразия (AEWA), работил е и като експерт във Wetlands International.

Източници, използвани в материала: 

  • Climate-driven changes in winter abundance of a migratory waterbird in relation to EU protected areas. Diversity and Distributions, 21(5), (2018) – Diego Pavón-Jordán, Preben Clausen, Mindaugas Dagys, Koen Devos, Vitor Encarnaçao, Anthony David Fox, Teresa Frost, Clemence Gaudard, Menno Hornman, Verena Keller, Tom Langendoen, Łukasz Ławicki, Lesley J. Lewis, Svein-Håkon Lorentsen, Leho Luigujoe, Wlodzimierz Meissner, Blas Molina, Petr Musil, Zuzana Musilova, Leif Nilsson, Jean-Yves Paquet, Josef Ridzon, Antra Stipniece, Norbert Teufelbauer, Johannes Wahl, Marco Zenatello, Aleksi Lehikoinen.
  • Changes in waterbird occurrence and abundance at their wintering boundaries under climate warming. Animal Conservation 28 (4), 2025. E. Gaget, O. Ovaskainen, U. Bradter, F. Haas, L. Jonas, A. Johnston, T. Langendoen, A. S. Lehikoinen, T. Pärt, D. Pavón-Jordán, B. K. Sandercock, A. Soultan, J. E. Brommer.
  • Long-term changes in habitat selection of wintering waterbirds: high importance of cold weather refuge sites. Acta Ornithologica. 50, 127–138, 2015 – Adam, M., Musilová, Z., Musil, P., Zouhar, J. & Romportl, D. 
  • Capital breeding and income breeding: their meaning, measurement, and worth. Ecology, 90(8), 2057–2067, 2009 – Stephens, P. A., Boyd, I. L., McNamara, J. M., & Houston, A. I. 
  • The importance of protected areas as nocturnal feeding grounds for dabbling ducks wintering in western France. Biol. Conserv. 103, 183–198, 2002 – Guillemain, M., Fritz, H. & Duncan, P.
  • Protected areas act as a buffer against detrimental effects of climate change — Evidence from large-scale, long-term abundance data. Glob. Chang. Biol. 25, 304–313, 2019 – Lehikoinen, P., Santangeli, A., Jaatinen, K., Rajasärkkä, A. & Lehikoinen, A. 
  • Coping styles in capital breeders modulate behavioural trade-offs in time allocation. Behavioral Ecology and Sociobiology, 74, 8, , 2020 – Boyd, I. L., et al. (2011) / Shuert, C. R., Pomeroy, P. P., & Twiss, S. D. 
  • International Single Species Action Plan for the Conservation of the Red‑breasted Goose (Branta ruficollis) (AEWA Technical Series No. 46). Agreement on the Conservation of African‑Eurasian Migratory Waterbirds, Bonn, Germany, 2012 – Cranswick, P. A., Răducescu, L., Hilton, G. M., & Petkov, N.