Бухалът е най-големият представител на нощните грабливи птици в страната ни и е най-едрият вид от разред совоподобни в света. Неслучайно си е спечелил титлата „цар на нощта“. Тялото му достига дължина до около 80 см, а теглото – около 3 кг. Размахът на крилете му е впечатляващите 170 см, което му отрежда достойно място не до кой да е, а до самия скален орел – цар на небето. Бухалите нямат очни ябълки, а по-скоро „очни тръбички“, които са фиксирани неподвижно в черепа. Това е причината те да не могат да „въртят очи“ и да трябва да движат цялата си глава, за да променят посоката на погледа си. За да компенсират неподвижните си очи, бухалите могат да завъртат главата си до 270 градуса в двете посоки. Тази невероятна гъвкавост се дължи на специални адаптации в кръвоносната им система, които предотвратяват прекъсването на притока на кръв към мозъка при рязко извиване.
Името на бухала идва от типичния звук, който при мъжките наподобява „буху“. По характер бухалът е предпазлива и потайна нощна птица, която обитава скалисти райони.
Тъй като по всяка вероятност са съществували още от древността, бухалите са разглеждани с любопитство и интерес, благоговение и страх през цялата история. Те намират място в митовете и легендите на различни култури.
В гръцката култура например бухалът е символ на мъдростта, защото е бил свещената птица на богиня Атина. Във фолклора се свързва с мистичното, тайнственото, дори злото, защото се появява през нощта, когато хората са безпомощни и невиждащи.
Тъй като християнството гледало на бухала изключително подозрително, хората вярвали, че ако бухал бухне директно в лицето на човек, това било на лош късмет. Затова пък езическите схващания приемали същото за добра поличба - смятало се, че по този начин мъдрата птица предавала мъдростта си на човека.
Любопитно е, че белите сови имат по-особен статут. За тях се е вярвало се е вярвало, че са душите на мъртви хора. Или пък че имат способността да показват къде има скрити съкровища.
