Как се променя зимата в България?

След 2012 г. затоплянето през зимния сезон се ускорява, а промените в снежната покривка се проявяват различно в отделните региони.

Николай Петков е автор в Климатека, завършил е магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работил е в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор. В момента следва магистратура специалност „Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия.

Зимата в България се затопля, като след 2012 г. промяната е много по-рязка – снежните дни започват да намаляват и това съвпада с по-топлите зими напоследък.
Най-видимо е затоплянето през януари и февруари.
Има малък спад на броя на ледените дни – когато максималната температура е под 0°C, като по-съществен спад има на места в Северозападна България.
В дългосрочен план снегът не изчезва, но измервания в 7 български града показват намаление на броя на дните със снежна покривка в годината през последните 20 години.
Тенденцията е към по-топли и по-влажни зими. До края на века зимните валежи се очаква да нараснат с 10–20%, но по-високите температури означават, че това няма непременно да е сняг.

По-малкото количество сняг през последните зими прави климатичните промени все по-осезаеми за хората в България. Дори когато завали, снежната покривка често е тънка и се задържа само за ден–два. Как се променя зимата в България – и какво означава това за бъдещето?

Данните показват по-сложна картина. За климата е от значение дългосрочната тенденция. И макар да имахме снежна Коледа през последния декември, а по-рано този месец да имаше студове в страната, зимите у нас като цяло се затоплят и то ускорено след 2012 г. Но същевременно снегът не намалява навсякъде, а спадът в снежната покривка не се случва по един и същи начин в различните части на страната. По-студените периоди вече ни се струват необичайни, защото все по-рядко преживяваме истински зимни условия. Зимните сезони на 2023 и 2024 г. бяха най-топлите, отчетени досега в България, а и предходната зима беше сравнително топла.

В рамките на статията разглеждаме зимния сезон в метеорологичния му аспект, според който зимата започва в началото на декември и приключва в края на февруари. Не бива да го бъркаме с астрономическата зима, която започва на 21 декември. Анализът се основава на данни от 14 метеорологични станции в България с непрекъснати наблюдения за периода 1964–2023 г., които позволяват проследяване на дългосрочните зимни температурни тенденции. Подробностите по методологията са описани в края на публикацията.

Затоплянето се вижда ясно – особено след 2012 г.

Най-студеният сезон в България се затопля, това показват натрупаните през последните десетилетия научни данни. При сравнение на последните два климатологични периода (1961-1990 с 1991-2020 г.) се вижда ясна тенденция. През последните 30 години повишението на зимните температури е по-съществено, с над 1°C на места в Северозападна и Централна Северна България, в останалата част от страната повишението е между 0,5°C и 1°C, сочат изследванията на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

В София три от петте най-топли зими са регистрирани през последните 5 години – като данните са за близо 140-годишната история на метеорологични наблюдения. Дори и ако изключим столицата – заради ефекта на градския остров на топлина, данните от другите изследвани градове и станции също показват безспорно рязко затоплянето на сезона през последните години, а именно в Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Сливен, Велико Търново, Кърджали, Видин, Кюстендил, Разград, Сандански, вр. Мусала.

Затоплянето не е равномерно във времето

Данните за средната зимна температура по десетилетия в 14 станции* от страната (фиг. 1) показват, че до началото на века затоплянето е било слабо изразено, а през последните две декади то рязко се е ускорило.

Периодът 2014-2023 г. е с близо 2°C по-топъл от предходните 20 години.

Фигура 1. Средната температура за зимния сезон от 14 български метеорологични станции по десетилетия от 1964 г. насам. Визуализация: Климатека по данни от stringmeteo.com.*

Не всички зимни месеци се затоплят еднакво

Интересна е картината и когато разгледаме затоплянето за различните зимни месеци (Фиг. 2, 3 и 4) в тези 14 станции. За периода 1991-2020 г. декември се е затоплил с 0,1°C, а януари и февруари – с по 0,9°C.

За месец декември към края на миналия век и началото на този е имало тенденция на охлаждане (Фиг. 2). Някои хора вероятно помнят например студения и снежен декември 2001 г., когато в огромна част от страната по Коледа е имало половин метър сняг. Но това изглежда вече е в миналото, тъй като през последните 20 години декември се е затоплил с цели 3°C.

Фигура 2. Средната температура за декември от 14 български метеорологични станции по десетилетия от 1964 г. насам. Визуализация: Климатека, по данни от stringmeteo.com.*

Изминалият декември продължи тази тенденция – беше топъл и почти безснежен с изключение на снега, който ни зарадва по Коледа, но на много места беше мокър и не се задържа.

Януари – който често се счита за определящия месец за характера на една зима – се затопля още от 70-те години насам (Фиг. 3). И докато между 1984 г. и 2003 г. температурата е сравнително стабилна, от 2014 г. затоплянето нараства с 1°C спрямо предходните десетилетия, което показва, че през последните години то е значително, макар и по-слабо от останалите зимни месеци.

Фигура 3. Средната температура за януари от 14 български метеорологични станции по десетилетия от 1964 г. насам. Визуализация: Климатека, по данни от stringmeteo.com.*

За февруари тенденцията е подобна на тази за декември, като е имало по-хладни периоди, а от 2014 г. насам има рязко затопляне (Фиг. 4).

Фигура 4. Средната температура за февруари от 14 български метеорологични станции по десетилетия от 1964 г. насам. Визуализация: Климатека, по данни от stringmeteo.com.*

От всички месеци за февруари повишението на температурата през 2014-2023 е най-същественото, с над 3°C спрямо предходното десетилетие.

По-малко ледени дни, по-малко истински студ

Като цяло зимите у нас стават по-малко сурови. Налице е лек спад на броя на ледените дни – когато максималната температура е под 0°C. На практика по-малкото ледени дни означава по-малко периоди със стабилен студ и трайна снежна покривка.

През зимата за периода 1991-2020 г. – има средно с 2 дни по-малко ледени дни в равнинната част от страната, според НИМХ. Броят им през зимата е 1-2 до 20-28 в равнинните части от България. Най-много са намалели ледените дни на места в Северозападна България, с по 9-11 дни.

Намаляват зимните прояви на времето, като студените периоди са по-кратки, а екстремно ниските температури се случват все по-рядко.

Снегът става по-нестабилен и непредсказуем

Зимните валежи намаляват във високите части на планините, както и в Югозападна България, докато в Североизточна България и по Черноморието те нарастват с около 10-20%, за периода 1991-2020, според НИМХ.

Въпреки общата тенденция на затопляне, в много станции у нас се отчита увеличение на средногодишния брой дни със снежна покривка през периода 1991–2020 г. спрямо базовия период 1961–1990 г.

В същото време анализът на данните по десетилетия за 7 български града за периода 1964–2023 г. (фиг. 5) показва, че след нарастването им към края на XX век, през последните 10–20 години броят на снежните дни намалява. През десетилетието 2014–2023 г. в 6 от 7-те разгледани станции се регистрира най-ниският брой дни със снежна покривка в сравнение с всички предходни десетилетия.

Фиг. 5. Брой дни със снежна покривка в годината за 7 български града по десетилетия в периода 1964-2023 г. г. Визуализация: Климатека, по данни от stringmeteo.com.*

Според изследване на НИМХ за периода 1961–2020 г. не се установява ясна тенденция в промяната на дълбочината на снежната покривка в повечето планински и полупланински станции в България. Изключение правят:

трите станции с най-ниска надморска височина, при които се наблюдава увеличение
двете най-високи станции, където е отчетено значително намаление.

Защо затоплянето през зимата се вижда по-късно у нас?

Еднозначен отговор няма, но една от основните причини вероятно е, че затоплянето на планетата беше по-слабо изразено. В началото на XXI век повишението на средната глобална температура спрямо Прединдустриалния период e било около 0,6°C, докато днес то вече достига близо 1,5°C и се наблюдава ускоряване на затоплянето, което е особено видимо след 2012 г.

Когато затоплянето е по-слабо, по-голяма роля играят естествените климатични колебания, които се проявяват по-ясно на регионално ниво и могат временно да „прикриват“ дългосрочната тенденция.

Допълнително влияние оказва релефът в България – през зимата той благоприятства образуването на температурни инверсии и мъгли, които задържат студения въздух във високите полета и низините и водят до ниски температури, дори и във височина въздухът да е сравнително топъл.

Въпреки това е видно, че България вече следва световната тенденция на затопляне, като повишаването на средногодишната температура у нас е с около 0,8°C през периода 1991-2020 г. спрямо предните 30 години, сочат данните на НИМХ.

Каква зима ни очаква до края на века?

Зимите в България стават все по-меки и се очаква тази тенденция да се запази и в бъдеще. Повечето климатични модели показват, че при продължаващо затопляне зимните валежи у нас вероятно ще се увеличават, докато летните ще намаляват. Това е в съответствие със засилващата се проява на Средиземноморския климат, за който са характерни максимум на валежите през зимата и минимум през лятото.

При умерен сценарий на затопляне се очаква средногодишната температура в България да се повиши с 2,9–3,2°C през периода 2071–2099 г. Зимните температури вероятно ще нараснат с около 2,2–2,4°C, а зимните валежи – с 10–15%, сочат оценките на НИМХ. Поради повишението на температурите обаче вероятно все по-голям дял от тези валежи ще бъдат под формата на дъжд.

Реалните рискове: земеделие и екосистеми

От института предупреждават още, че липсата на постоянна снежна покривка през зимните месеци ще направи зимните култури все по-уязвими към зимните мразове, особено при понижавания на минималната температура под минус 10-15°C.

Освен това редуването на периоди с резки затопляния и застудявания в края на зимата и началото на пролетта ще направи ранно цъфтящите овощни видове все по-уязвими към ранните пролетни слани.

По-топлата и по-нестабилна зима влияе и върху водните запаси, тъй като устойчивата снежна покривка, която се топи бавно през пролетта и подхранва реките, язовирите и подпочвените води, става все по-уязвима при затопляне.

Зимата в България засега не изчезва, но се променя бързo и става по-топла и по-непредсказуема. Това изисква да мислим за климатичните промени не само през усещанията си, а през данните – и да се подготвяме за новите рискове, които една по-мека, но нестабилна зима носи за природата, земеделието и икономиката – от несигурния зимен туристически сезон до проблемите за посевите и водните запаси. Липсата на траен сняг в планините намалява естественото задържане на вода, което увеличава риска от пролетно и лятно засушаване и безводие.

Методология и данни:

Данните от графиките са взети от 14 станции, за които има налични непрекъснати измервания на температурата през зимата за периода 1964-2023 г., а за 7 от тях – за броя дни със снежна покривка. Включени са станциите във Видин, Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Варна, Кюстендил, София, Пловдив, Сливен, Бургас, Сандански, Кърджали и връх Мусала. Поради липса на публично достъпни и непрекъснати дългосрочни данни за останалите станции, анализът не обхваща всички метеорологични станции в страната. Въпреки това те покриват различни климатични области и надморски височини, което позволява общ преглед на дългосрочните тенденции.

Източник на данни: Stringmeteo.com

Автор: Николай Петков / Климатека

В статията са използвани материали от: