Има дни, в които студът не е само навън. Има дни, в които ни тежи, струва ни се, че усилията, които полагаме, нямат смисъл. Опитваме се да запазим самообладание, но имаме чувството, че всичко около нас се разпада. Има дни, в които душата ни трепери от студ. И нямаме желание за нищо. Нека си помогнем.
Зимата обича да прави така – да ни принуди да се свием в черупката си, да се обвием в одеялото си, да притихнем в себе си. Да помълчим, да си потъгуваме дори без причина.
Децата са пораснали и вече няма след кого да разтребваме, какво да подреждаме, на кого да се караме, чие разлято мляко да попиваме… Тъжно.
А някога подобни неща ни ядосваха. Сега ни звучи смешно и какво не бихме дали да се върнем в онези дни.
Затова е време да се погрижим за себе си.
Нека си помогнем да се разбудим, да се освежим, да се измъкнем от носталгичното настроение, от летаргията на духа. Нека направим няколко малки, но толкова важни стъпки за себе си. Това са малките подаръци, които заслужаваме.
Да раздвижим тялото си, дори за 10 минути – лека музика, няколко стъпки, разтягане. Тялото се събужда, а с него идва и настроението. Стъпка по стъпка. Малко по малко.
Да облечем цветна дреха – това ще събуди усмивките ни. Цветът топли повече, отколкото предполагаме.
Да съберем слънце – можем да излезем навън, дори за малко. Събирането на светлина и слънчеви лъчи е равносилно на събиране на здраве и живот, добро настроение и ведрина.
Топлината не идва от отоплението, а от движението, смеха и връзката помежду ни.
Цветелина Велчева
